Пепа Митева: "Има ескалация на агресивното поведение у децата"

Днес рубриката "В училище" в "Цветовете на деня" по РАДИО ВИДИН е за произхода на агресивното поведение у децата и причините за неговата ескалация. Събеседник по темата е доц. д-р Пепа Митева- психолог, преподавател в Бургаския свободен университет, експерт по генезиса на агресията и управлението на кризисното поведение.

© Снимка: Петя Генова

"Има ескалация на агресивното поведение и тя е много видима, а причините и предпоставките са много. Различните теории дават различни обяснения за произхода на агресивното поведение. Ако от една страна то се смята за генетична предразположеност, от друга страна се смята и за резултат от влиянието на средата от най-ранна възраст. Много важни са още моделите на поведение, които детето усвоява от по-възрастните в неговото обкръжение още от най-ранния си опит. В същото време този тип поводение е и резултат от един емоционален фон, негативен- когато човек изпитва страх, когато е неудовлетворен от дадена ситуация- тогава неговият импулсивен отговор е именно агресията"- обяснява доц. д-р Пепа Митева.

В света има много добри практики за корекция на агресивното поведение. Приема се, че агресивното поведение подлежи до известна степен на осъзнаване и на корекция. Преди всичко човек трябва да признае, че неговият отговор на дадена ситуация е агресивен, и след това да положи много систематизирани и продължителни във времето усилия, под контрола на професионалист, за да може да направи промени, които да са свързани с минимизиране на агресията и да се постигне т. нар. социално приемливо поведение.

"Много често агресията е свързана с гнева, а гневът е една от първичните емоции, и той няма как да не съществува. Въпросът е дали човек разпознава гнева- какви стратегии намира и какво е научен да прави, за да може да се справя с тази деструктивна емоция"- казва доц. д-р Пепа Митева и предлага няколко простички правила:

1. Възрастният трябва да контролира своето поведение- да бъде спокоен, или поне привидно спокоен срещу проявленията на агресивна реакция от страна на детето;

2. Да умее да влезе в подходящ контакт с това дете, да създаде доверие, че разбира каква е ситуацията;

3. Най-важното в такива ситуации е да се опази животът и здравето на детето. Така че, вниманието на възрастния трабва да бъде насочено към отстраняване на детето от ситуацията- ако има сблъсък между двама или повече в група, децата да бъдат разделени и да се създаде възможност детето да отреагира в защитена среда. Емоцията, която предизвиква агресивното поведение, да има възможност да получи добра обратна връзка. Така детето ще може на един по-късен етап да осмисли и да получи отговор от възрастния- какво друго би могло да се направи, като алтернатива в тази ситуация. Агресивният отговор е едно. Той в момента е факт, но какво друго може да се направи, което е социално по-приемливо;

4. Възрастният не трябва да приема гневната реакция на детето като насочена към него. Това е основно правило в уменията за справяне с гнева и агресията. Когато човек е агресивен, той не подбира към кого ще насочи гнева си.