Съединението прави силата

Днес отбелязваме 128 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. За величието и подвига на българина, който на 6 септември възстанови една неправда на Велики сили коментира в "Посоките на делника" заместник- кметът на Враца Красимир Богданов. Дипломираният историк припомни в разговор със сътрудника ни Жоро Александров защо трябва да се гордеем със Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

"Малко непонятен остава този празник за целокупното българско общество. Различни празници през годината са били почитани повече от 6- ти септември. Още на 3- ти март 1878 година българският народ е освободен и Източна Румелия, макар и да няма пълната свобода по силата на Берлинския договор, все пак е свободна българска територия. Вероятно неразбирането на значимостта на този акт, на това сливане на две неделими части от Отечеството, остава като причина за това българите да не могат да разберат значимостта на тази велика дата. Идеята за съединение датира веднага след пагубния за България Берлински договор, който разпокъсва на няколко части общата българска държава. Тогава възникват революционни комитети, които целят обединяването на тези части в едно и една от най-важните цели е точно сливането на Княжество България и Източна Румелия. Този акт на Съединение е едно чисто българско дело за разлика от много други велики дати в нашата история, където има намеса на Великите сили. Не случайно се раждат и прословутите думи "Съединението прави силата". Означават, че когато има единение на волята на целия български народ за постигане на една голяма идея, резултатите не закъсняват, това е и голямата роля на Съединението."- обясни Красимир Богданов.

Видин не е в центъра на събитията от 1885 година, но има своя роля в защитата на този акт с участието на Трети бдински пехотен полк- каза военният историк и председател на Съюза на ветераните от войните във Видин Пламен Станкулов.

Архивна снимка с фотоси на войници от Трети пехотен бдински полк

"Не може да се говори за участие на местното население във върховите моменти на обявяването на Съединението, но трябва да се спомене, че българският народ по принцип е подкрепил този акт на съединение. Няма данни или писмени сведения, които да документират активно участие на видинското население, но се знае за подготовката на Трети пехотен бдински полк за евентуална война с Турция. Тогава се е очаквало, че Турция ще се обяви категорично против Съединението и се е очаквало нападениe. Може да се говори за истинско участие на Видинския край в защитата на Съединението, тук е ситуиран Трети пехотен бдински полк. Веднага след обявяване на Съединението и несъгласието на Русия с някои действия, както и обявяването на война от страна на Сърбия, руските офицери напускат и командването изцяло се поема от български офицери. Трети пехотен бдински полк в първите дни е изпратен пешком от Видин до Дупница да защитава нашата южна граница от евентуално нападение от Турция, но това впоследствие извършва Сърбия- един недостоен, подъл акт срещу славянска държава. Бдинският полк участва реално по- късно при настъплението на нашите войски при Сливница, като през цялото време е охранявал границата. Участвал е в боевете при Брезник, при Радомир. Войната е кратка, около 16 дни, с победа на българската армия и с това реално България извършва защитата на своето Съединение. Нашата крепост Баба Вида също е подложена на сръбска атака, която е отблъсната. Имаме известни имена от защитата на крепостта- майор Атанас Узунов и капитан Владимир Луцки, които в най-тежкия момент успяват да спасят с боеприпаси и храна видинското население. Така че, ако ние не сме участвали в самия акт на Съединението, то по-късно видинският край има своя принос в защитата на това Съединение.", допълни военният историк.

Съединението е най-големият триумф на българската национална идея- смята и младият историк Константин Голев.

"Този акт е символ на това към което сме се стремили винаги- за обединение на етническото ядро на България. Ако говорим за обединение на нацията сега в днешни дни- смятaм, че не сме единни. Не смятам, че и тогава хората са били в ежедневието си много по-обединени, те също са били разкъсвани от политически дрязги. Част от политическия елит на България преди Съединението емигрира в Източна Румелия. Според мен най-важното е при появата на важни за цялата нация задачи, тогава да се постига обединение като се загърбят политическите борби, както е станало тогава. Към това трябва да се стремим днес, защото е утопия да се мисли, че може завинаги да се забравят всички наши противоречия."- допълни Константин Голев.

Повече по темата за Съединението на България- в звуковия файл.