Първите плодове на вярата са смирението и послушанието

Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение, която отбелязваме днес, ни открива пътя на вярата и плодовете от нея. Дава ни да се докоснем до истинския пример от Евангелието и така по-спокойно да вървим към Христа Бога.

Вече няколко поредни недели Господ ни разкрива в литургийните четива значението на вярата, вложена от Твореца в сърцето на всеки човек. Вярата води до смирение пред Бога като съзидателно начало на живота. Дарбата на вярата не е излишна тежест, не е мъртъв капитал, не е празно суеверие, а служи като двигател на сърцето, мисълта и волята на човека.

Тя е живо зърно, което трябва да се посее в нивата на живота. Нейният първи плод е смирението, а вторият – послушанието на Бога. Но какво означава послушание? То е приемане на Божието слово и подчиняване на човешката воля на него. В такъв случай волята на Христос става воля на човека, превръща се в негова пътеводна звезда и неотменен закон. Светците успяват да постигнат това отъждествяване между божественото и човешкото, за което свидетелства апостол Павел: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20).

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Първото Посланието на свети апостол Павел до Коринтяни /1 Кор. 16:13-24/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк. 5:1-11/.

В рубриката „Съвременна Библия” - живеем в куриозно време, в което дипломирани психолози не вярват, че човек притежава душа. Говорим ли за душа - опираме до вяра. Нужно ли е да вярваме, че притежаваме душа? Важно ли е? Ако говорим за стомах, тази дилема не съществува. Имаме стомах и трябва да се грижим да бъде пълен. Тук ние нямаме никакъв избор. Колкото до душата, явно имаме избор. Ако я имаме, нека да се погрижим и за нея! Ако не... остава стомаха!