Разходка сред уникалните природни феномени на Източните Родопи

Знаете ли какво е "кайнак", скъпи приятели? Красивата дума е от Източните Родопи и означава "извор" или "извор с чешма". Най-често може да я срещнете в съчетание с "хаир", защото направиш ли чешма, правиш добро на всички. Мислех, че е останал в миналото този хаир и това желание за благодеяние. Но колкото по-навътре влизах в Източните Родопи, толкова повече се уверявах, че всичко си е както някога. На всеки сто-двеста метра имаше чешма, коя от коя по-красиви и поддържани. Видях и много, които в момента се строяха. Спираш да се напиеш, а хората ти се усмихват, отстъпват ти ред, защото виждат, че си гост. Заговарят те сърдечно, сякаш те познават от години.

Хората от Родопите са не случайно такива. Няма как тази величава планина да не възпитава особено възприятие за света и човешките отношения у хората, които я населяват.

Мой приятел я нарича "къдравата" планина заради уникалните й и постоянно изменящи се извивки. Източните Родопи са място, където можете да видите уникални природни феномени, за които искам да ви разкажа.

Обещах ви тази разходка в разказа си за Кърджали. И днес започваме от там. На 5 километра от центъра на града, до село Зимзелен се намират скалните образувания Каменна сватба. Скалните пирамиди са с вулканичен произход и са се образували преди около 40 млн. години. В този период районът на Кърджали е бил дъно на море, в което е изригнал вулкан. След оттеглянето на водата, вятърът и слънцето, като изкусни майстори са изваяли причудливите форми. Феноменът буди въображението и със страховитите легенди, които обясняват появяването му.

Най-разпространената разказва за нещастната любов на двама млади. Красив младеж се влюбил в девойка от съседното село. Пленен от хубостта й, момъкът залинял по нея. Разбрал бащата за мъката на сина си и отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата от нейното село и с музика и веселие тръгнали към Зимзелен. По пътя се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на булката. Видял свекърът лицето на девойката и онемял пред красотата й. А после пригладил брада и греховни мисли нахлули в душата му. Възмутена, майката природа вкаменила шествието, за да предотврати мераците му.
И без голямо въображение ще видите двете фигури на младоженците- оцветен в червено камък, и шествието след тях- ослепително бели. По обед почти не може да се гледа в каменните фигури- толкова са ослепително бели. Разходките наоколо и снимките ще ви отнемат около час. Изкачването не е трудно, но все пак е добре да сте с удобни обувки.

 

© Снимка: Динко Колев

Скалните гъби са следващата ни спирка. Намират се източно от село Бели пласт, на самия път между Кърджали и Хасково. Каменните късове са с форма на естествени гъби- с розови пънчета и зеленикави гугли. Резултат са от интензивна подводна вулканична дейност. Прекрасната композиция от неповторими форми и багри се е оформила от ерозията в продължение на хилядолетия. Композицията се намира до пътя, а разходката отнема около 30 минути. Ако обаче сте любители на фотографията, със сигурност ще останете и повече.

Това обаче, което ще ви задържи в Бели пласт и след това е зеолитът- обявен за минералът на 20 век от Световната научна организация.

Целият район на Кърджали е богат на зеолит, но до селото се намира най-голямата кариера за промишлен добив. До кариерата има лековита чешма, а водата извира от зеолитните скали. Разправят, че жителите на селото не помнят случай на заболели от рак или на други тежки болести. Защо е така ми разказа случаен пътник до чешмата, който явно добре беше проучил този "Божи дар":

Всъщност, през последните години учените обясняват именно със зеолита наличието на толкова много столетници в Родопите.

След гъбите задължително е да се посети пещерата Утроба. Намира се до един от ръкавите на язовир Кърджали на около 20 км от града. И да сте гледали предварително снимки на мястото, пак ще сте неподготвени за гледката и усещането. Входът на пещерата прилича на вулва. След което се открива пещера с дълбочина 22 м. Първоначално пещерата е била дълбока едва 16-17 метра, а по-късно хора са я продължили и оформили като женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. Височината на дупката е около 3 м, а ширината- около 2,50. Светлината, идваща от входа е достатъчна, за да виждате вътрешността, а ехото- то е невероятно!

Пещерата е открита през 2001 година, но наличието на пещера-утроба е предположено от учените-траколози преди много години.

В този храм се осъществявала кулминацията на орфическите вярвания. Древните траки смятали, че царят умира и се възражда периодически, подобно на природата. За да се осъществи това, той трябвало да се изкачи високо в планината. Там владетелят, който е и първожрец, принасял в жертва едро животно или човек- символ на неговата собствена смърт. След това встъпвал в символичен брак с богинята-майка, оплождал я като влизал в нейната утроба-пещерата и се възраждал.

Пътят до пещерата отнема най-много час и половина с почивките. Хубаво е да сте с удобни обувки и да си носите вода. И вече уморени от величавите природни феномени ви препоръчвам да се върнете в Кърджали и да хапнете в плаващия ресторант на язовира. Храната е вкусна, рибата- прясна, а персоналът- учтив и акуратен.

Ето какво още препоръчва задължително да се опита в този район Павел Петков- директор на Регионалния исторически музей в Кърджали.

Легнете си по-рано вечерта, за да имате сили на следващия ден за едно друго, като емоции и познание, но не по-малко вълнуващо пътешествие през времето- до мегалитните тракийски светилища Перперикон и Татул, и вила Армира в Момчилград. И за тях ще ви разкажа скоро.

А като комплимент към вас ще ви припомня чудното описание на Родопите от "Време разделно" на Антон Дончев: