Герой на Шолохов от "Тихият Дон" загива край Димово

В навечерието на деня, в който отбелязваме избухването на Октомврийската революция в Русия- 7 ноември /по стар стил- 25 октомври/, в "Другата истина" ще представим една по-различна история. Тя е за един руски емигрант у нас- Павел Кудинов- предводител на Вьошенското въстание на казаците в Горен Дон срещу съветската власт в периода 1918-1919 година.

Малко известно е, че след разгрома на въстанието той емигрира в България и от септември 1922 година се установява в село Княз Александрово, днес

       Кадър от филма "Тихият Дон"

град Димово, област Видин. Тук среща емигрантката Пелагия Иванова, която също е от станица Вьошенска и се жени за нея. Павел Назарович Кудинов е прототипът на един от героите в романа "Тихият Дон" на Шолохов. Представяйки го в романа си, писателят не е променил нито името, нито фамилията му.

Днес в "Другата истина" за Павел Кудинов разказват Живко Дечев- един от малкото в Димово, които знаят, че някогашният им съгражданин е герой на Шолохов и кореспондентът на вестник "24 часа", Ваня Ставрева, която е една от първите, описали историята на донския казак. С тях повдигаме още малко булото над този интересен и загадъчен случай. 

"За Павел Кудинов се знае, че е роден през 1891 година в станция Дубвока, Вьошенска община, Донска област, в голямо семейство на средни селяни казаци. Повишен е в чин лейтенант, за военни заслуги и е награден с Георгиевски кръст за храброст през Първата световна война. Тогава достига и до чин полковник в Донската казашка войска"- разказва Ваня Ставрева. Тя представи още исторически факти: "През 1918-1919 година по време на Вьошенското въстание на казаците в Горен Дон срещу съветската власт, той става един от ръководителите му. Именно това въстание е описано от Шолохов в романа му "Тихият Дон". След разгрома на въстанието, Павел Кудинов емигрира и от септември 1922 година заедно с брат си се установяват в село Княз Александрово, Видинско.

Животът му е съпътстван от обрати. През 1938 г. българските власти го арестуват за връзки със съветското посолство и изведнъж казашкият полковник се оказва "съветски агент", за което е изгонен от страната. Преди началото на Втората световна война се завръща в Княз Александрово, но след 9 септември 1944 година, когато във Видинско идва Трети украински фронт, е арестуван от съветското контраразузнаване като ръководител на Вьошенското въстание и белоемигрант и е изпратен на заточение в Сибир.

След смъртта на Сталин изпраща молба за помилване до президиума на Върховния съвет на СССР. Помилване му е отказано, но през 1955 година е освободен с мотива, че е излежал наказанието си. Тогава за първи път Кудинов пише писмо

на Шолохов и заминава за станция Вьошенска, за да се срещне с писателя. Оказва се обаче, че по това време той не е там и срещата не се провежда. Кудинов потвърждава, че всичко което е писал за него Шолохов е точно така, с което потвърждава, че именно Шолохов е написал "Тихият Дон". Както тогава, така и днес се носят слухове, че Шолохов е преписал романа си от записките на убит белогвардеец. След потвърждението на Кудинов, през 1965 година Шолохов печели Нобелова награда за романа си. В същото време Кудинов се опитва да получи съветски паспорт, но единственото, което постига, е разрешение за връщане при съпругата му в България. След завръщането си в България казакът живее мизерно, като работи в местното ТКЗС и гледа кошери. Последните години донският казак страда от силна носталгия по родния край. На 18 октомври 1967 година Павел Кудинов е блъснат от влак на жп линията до Димово и умира.

И още нещо интересно:

Краят на казачеството, пречупен през истинската съдба на трима от героите на Шолохов в "Тихият Дон", ще разкаже в книга американски професор. Брайън Бек ще опише какво се е случило с тях в реалния им живот след събитията от романа. Преподавателят по руска и европейска история в Чикагския университет "Де Пол" е избрал за изследването си историческите персонажи Павел Кудинов, Иван Лагутин и Харалампий Ермаков. Проф. Бек се срещна с мен и с Живко Дечев - един от малцината, които казакът приживе е допускал до себе си".

"Бях много млад, когато контактувах с Павел Кудинов- той по принцип рядко се доверяваше на някой и имаше защо. По онова време брат му беше фотограф в Димово и аз като фотолюбител често ходех при него. От друга страна пък, баща ми го познаваше, защото и двамата бяха пчелари. Павел Кудинов беше много интересен човек. Той не приемаше всички, дори не разговаряше с тях. А що се отнася до животът му в Димово, то той разбираше добре както от фотография, така и от зеленчукопроизводство, защото тогава работеше в местното ТКЗС. Имаше кон и каруца. Тогава нямахме право да имаме кон, но на него специално бяха разрешили, защото всички знаят, че казак без кон не може. Беше начетен и разбираше от много неща. В Димово не беше попаднал случайно- тогава тук бяха много развити занаятите, освен това започна и строителството на жп линията Мездра- Видин. Що се отнася до участието му в романа на Шолохов, то знам, че Кудинов е искал да се свърже с него. Малко преди да почине, ходиха в бившия СССР цялото семейство, но писателят не го е приел, въпреки обещанието", спомня си Живко Дечев.

Използваните в материала снимки са личен архив на Ваня Ставрева

Подробностите по темата и интервютата- в звуковия файл.