Земята, нашата, българската...

Трябва ли чужденци да имат право да купуват българска земеделска земя- ще чуем мненията на:

- министъра на земеделието Димитър Греков, евродепутата Мария Габриел, Личко Луков- директор на Областната дирекция по земеделие и гори- Видин;
- Гълъбина Гергова- брокер от "Видински имоти" си говорим за това- атрактивна ли е земята в региона за чужди и български инвеститори;
- защо трябва да обработваме земята си- Личко Луков- като агроном.

Преди седмица със свое решение Народното събрание наложи мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 година. Това предизвика бурни реакции, защото по този начин бе нарушена българската Конституция и европейското законодателство. Изказаха се не едно и две мнения за и против. В крайна сметка в чл. 22, ал. 1 от основния закон на страната се посочва, че чужденци могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на България към Европейския съюз. В същото време за чужденците - т.е. граждани на "трети страни" извън ЕС, продължава да важи конституционната забрана за покупка на земя. Страната ни е имала възможност да иска удължаване на забраната три години след влизането си в съюза - т. е. до 2010 година- това не е сторено.

Стана ясно, че решението за мораториума, което взе Народното събрание, няма никакво правно действие към момента- това заяви преподавателят в катедра "Европеистика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Вихър Георгиев в интервю за БНР. Георгиев обясни и на каква санкция подлежи България, ако не промени решението си: Преходният период за България изтича на 1-ви януари 2014-а година. След 1-ви януари 2014-а, ако ние продължим да поставяме такива ограничения- и то за придобиването на земя от европейски граждани, не от чужденци изобщо, защото, по думите му, се спекулира, на след 1 януари, Европейската комисия ще започне процедура, която ще започне с много любезно официално писмо, на което ще имаме срок да отговорим. Ако Европейската комисия не е удовлетворена от това, което ние обясняваме там, тя ще ни изпрати едно мотивирано становище, което е по-сериозна заявка, че според нея има проблем с правото на Европейския съюз, ще ни даде още един срок, за да обясним или да променим ситуацията и след това, ако Европейската комисия счете, че ние продължаваме да нарушаваме правото на Европейския съюз, вече ще сезира съда на ЕС и се отваря възможността за налагането на санкции- ето това няма да е добре за никого в България.

Трябва ли чужденци да имат право да купуват българска земеделска земя?

"Трябва да минат 5-10 години, да се уедри земята у нас, за да стане привлекателна за евентуални купувачи" - това коментира проф. Димитър Греков, министър на земеделието и храните, в предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" - с него разговарят Мария Христова, Нина Цанева и Александър Райчев. В звуковия файл чуйте чуйте повече от интервюто.

© Снимка: Радио ВИДИН Архив

"Това е стриктно национална отговорност, но България е член на Европейския съюз и като такава, трябва да изпълнява своите ангажименти. Национална отговорност е това да се случи, като се търси постоянен баланс"- каза за РАДИО ВИДИН евродепутатът Мария Габриел. 
 

"Това е българска земя. Мисля, че Европейския съюз не ни задължава чак толкова да продаваме. В нашата държава има хора, които могат да помисля как да се случат нещата, така че да не бъдат накърнени националните ни интереси. Срещаме се със земята и плодовете й всеки ден по три пъти- на закуска, на обяд и на вечеря. Българската земя е апетитна, цената й расте постоянно, но в крайна сметка трябва да се помисли за нацията"- категоричен е Личко Луков- директор на Областната дирекция "Земеделие" във Видин.

© Снимка: Радио ВИДИН Архив

"Който и да обработва земята, все е добре, стига да си остане наша- българска собственост, да не я разпродаваме, защото ще станем като Палестина"- в това са убедени Вълчо Манджаров и Петко Петков от Бойница.

Постоянно нарастваща активност на пазара на земеделската земя в Република България- това показват данните от статистическо изследване през периода 2010 - 2012 година. По-голям е броят на сделките със земеделска земя, както и размерът на продадените площи. Расте и цената на земята- по данни на Националния статистически институт през 2011 година тя е скочила с 42%, а през 2012- с още 37%. Апетитна ли е земеделската земя във Видинско и има ли интерес от страна на чужди и български инвеститори- говорим си с Гълъбина Гергова, брокер в най-голямата агенция з анедвижими имоти- "Видински имоти".

"Пазарът на земя във Видинско е затихнал. Има епизодични сделки, но търсенето е не навсякъде и не на всяка цена. Към момента няма заявен интерес от страна на чужденци- има запитвания, но не са заявили сериозни намерения да купуват"- каза Гълъбина Гергова. По думите й в региона има много малко непродадени земи- това са изостанали тревни насаждения, ливади и лозя- терени, към които няма интерес.

"Средната цена за декар земеделска земя във Видинско е около 300-350 лева, но цената зависи от категорията и района в който се намира теренът. По принцип дадени собственици търсят големи масиви или такива, които са в близост до площи, които вече обработват. Малко са сделките в белоградчишкия район, заради планинския терен"- каза още Гълъбина Гергова.

Земята...нашата....българската....в това, че трябва да се обработва, за да ни изхранва- са убедени всички. Но земята трябва да се обработва и по друга причина.

"Земята ни е плодородна и не трябва да пустее. Когато не се обработва, започва да губи своята плодородност. Така например- за да се изгради 1 % хумус в природата, са необходими 100 години. При добре обработена почва за 10-15 години могат да се добият до 3 % хумус- това е най-плодородната част от почвата. Под каквато и да е форма, земята трябва да се обработва, за да не се допуска това, което се наблюдава в момента- "вторична субцесия"- връщат се храстовидните растения, след това дървовидните- и след време обработваемите площи се превръщат в гори. Това не бива да се случва"- категоричен е директорът на областна дирекция "Земеделие" Личко Луков.