Историческите уроци на Екзарх Антим І през погледа на петима председатели на Народното събрание

Започвам предаването днес с една призната пристрастност- много са ми близки моделите на етнопедагогиката, изработени през българското Възраждане. Тогава, за да изрази удовлетвореност от поведението на един човек, нашият народ е казвал "Той е добре отгледан".

Като в това определение са влизали знания, възпитание, желание за успех. Днес на мода са чуждиците и казваме интелект, морал, амбиции... Но сме все така особено чувствителни, когато пред огледалото на миналото изправяме настоящите управляващи в България.

Затова се надявам днешната ни среща пред огледалото на миналото да ни е полезна.

На 1 декември 1888 година от този свят си отива Екзарх Антим І- Видински митрополит и първият духовник, оглавил Българската православна църква, след като през 1870 година тя става независима.

Роден е с името Атанас Михайлов Чалъков. През 1837 година приема духовното име Антим.

През 1868 година става Видински митрополит и още същата година отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. 

Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 година.

През 1872 година е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Среща се с Христо Ботев и му дава пари за оръжие...

След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието. Тази му мисия е една от причините през 1877 година да бъде изпратен от турските власти на заточение.

След Освобождението през 1878 година отново поема ръководството на Видинската митрополия. На следващата година е избран да председателства Учредителното събрание, заседавало в Търново от 10 февруари до 16 април 1879 година, чиято основна задача е да изработи основен закон на Княжество България.

По време на заседанията се водят сериозни спорове за характера на този основен закон. За да подчертае стремежа на българския народ към независимост,

Събранието обсъжда не Органически устав, който се приема като символ на зависимост, а Конституция- каквато имат независимите демократични държави. Този първи основен закон на страната е наречен Търновска конституция. Гласувана е на 16 април 1879 година и е подписана от всичките 229 народни представители.

Да си спомним с уважение за делото на първоучредителите и председателя на Учредителното събрание ни помагат поредица от събития, които започнаха от края на 2013 и продължиха през цялата 2014 година. Събития, посветени на 125 години от блажената кончина на Екзарх Антим І и 135 години от учредяването на българския Парламент.

Началото на честванията бе сложено в Народното събрание, на 28 ноември 2013 година, когато от парламентарната трибуна председателят на Парламента Михаил Миков припомни важни факти за личността на първия български Екзарх и значимостта на решенията, взети от Учредителното събрание от 1879 година.

В същия ден бе открита изложбата "Вяра и държавност". Експозицията съдържа документи и ценни вещи с историческа стойност от живота и делото на Екзарх Антим І Видински. Оригиналите на показаните документи се пазят в Централния държавен архив, в архивните фондове на Българската екзархия, на Народното събрание и на Монархическия институт, в Държавен архив Видин, където се пази богатият личен архивен фонд на Антим І.

Включени са и документи и вещи с историческа стойност, които се пазят в Държавните архиви във Варна, Монтана, Враца, в Държавния военноисторически архив Велико Търново. Както и факсимилета от Дневниците на заседанията на Учредителното народно събрание, предоставени от Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" София.

В такава обстановка се опитах да провокирам да се огледат в паметта за Екзарх Антим І петима от председателите на Народното събрание. Преди тях обаче нека чуем един от наследниците на Екзарх Антим І- Светозар Филипов.

"Светъл духовник и светла личност. В тези тежки и тревожни времена е трогателно, че се случват събития като днешното. Наистина, ние сме уникален народ, който трябва да пребъде. Ние- потомците на Екзарха, когато се събираме, не пропускаме да си спомним за него. Сега виждам, че не е забравен не само в сърцата на потомците, а и в сърцата на родолюбивите българи. Надявам се, че връщането към тази част от историята ще даде възможност за преосмисляне на времената, в които живеем. Не трябва да губим вярата си. Не трябва"- казва Светозар Филипов.

Разговорите със събеседниците ни в днешното издание на "Калейдоскоп" се случиха пред подредените в коридорите на Народното събрание вещи и документи от и за живота на първия български екзарх и председател на Учредителното събрание- Екзарх Антим І Видински.

Как се оглеждат в тази част от българската история съвременните ни политици- питам председателя на 41-то Народно събрание на Република България Цецка Цачева, която е и единствената жена- председател в историята на българския парламент.

"В днешния ден имаме нужда от такова връщане назад към историята- за да почерпим не само самочувствие, но и да потърсим разум за нещата, които ни предстоят. Вълнувам се от допира с тези експонати- документи и вещи на Екзарх Антим І. Няма как човек да не изпитва респект! Не са малко и въпросите, които буди една такава среща- достойни ли сме днес политиците за очакванията на българските граждани? На къде и как да върви България? Отговорни ли сме, в дни на разделение и противопоставяния, и можем ли да намерим, въпреки партийните си пристрастия, онова единение, което е толкова важно, за да тръгне държавата ни напред..."- Цецка Цачева, председател на 41-то Народно събрание, мандат от 2009 до 2013 година. Поговорихме си с нея пред витрината, в която бе поставен парламентарният звънец- същият онзи старинен звънец, чийто глас е бил сигнал за начало и край на заседанията на Учредителното народно събрание от 1879 година. Същият звънец, след звука на който председателят Екзарх Антим І заявява на всичките 229 учредители на българския парламентаризъм и съавтори на Търновската конституция, че заседанието е приключило и те са свършили работата, за която са били призовани:

"Направихме закон от народа за народа."

Как се оглеждат в тази част от българската история съвременните ни политици- това питам и председателите на 39-то Народно събрание проф. Огнян Герджиков и доц. Борислав Великов, мандат 2001-2005 година:

"Много са различни времената. Друга е била епохата, други са били нравите. Днешното крайно разделение и на обществото, и на политиците е нещо, което лично мен много ме потиска. Затова е хубаво да има такова връщане в историята. Има какво да вземем от такива светли примери", каза проф. Огнян Герджиков.

"Личността на Антим І е точно в този смисъл за пример- защото той е бил обединител. Винаги е добре, когато има ясна национална кауза. Това ни липсва днес- ясна национална кауза. И може би това, което е възрожденското- всеки според силите, способностите и вътрешния си избор- да помага на хората. Конкретно. Без общи пожелания. С конкретни жестове в конкретни ситуации", коментира и доц. Борислав Великов.

Историята става голяма от дистанцията на времето. А когато сме вътре в събитията, те са нашият обикновен делник. Затова ми се иска да вярвам, че колкото по-близо до човечността са днешните ни преценки, толкова по-близо ще бъдем и утре до верния отговор, оставен ни като ценно наследство от първостроителите на нова България- при всяко начинание мярата за него да бъде неговата народополезност. За днешното съдържание на понятието народ питам председателя на Народното събрание- Михаил Миков, по чиято инициатива се организират поредицата от събития, посветени на 125-тата годишнина от кончината на Екзарх Антим І и 135 години от Учредителното събрание- първият общобългарски събор, както тогава го определяли участниците в него.

"Всеки роб, стъпил на българска земя, става свободен- се казва в Търновската конституция. Толкова демократично и толкова отворено решение! Тогава сме се създавали като държава. Не сме имали служби. Не сме имали армия. Но тези хора са имали прозорливостта и силата да създадат демократична България. Нашите предци не са се страхували, че някой ще дойде и ще открадне благата им, ще открадне свободата им, щом те имат волята да я защитават", казва Михаил Миков.

От петимата председатели на Народното събрание, с които си поговорих сред документите и вещите на първоучредителя на българската държавност Екзарх Антим Първи, последен оставих академик Благовест Сендов, като човек с най-много житейски опит. Кой от многото уроци на българското Възраждане ни е най-потребен днес?

"Възпитанието на днешните младежи е съвсем друго- днешните младежи се възпитават как да забогатеят... А никой не ги учи как да дадат нещо за Родината си. Да, никой не бяга от богатството, но въпросът е по какъв начин то се получава. Богатството не е само пари. Първо нека бъдат богати на култура, богати на знания, богати по дух, богати с приятелите си... Но тези неща звучат сега съвсем..."- незавършено остава изречението на академик Сендов- български математик, политик и дипломат. Председател на Народното събрание от 1995 до 1997 година и заместник председател от 1997 до 2004 година.

При откриването на изложбата "Вяра и държавност" в Народното събрание, председателят на държавната агенция "Архиви" Иван Комитски подчерта, че в експозицията са показани документи и предмети, които са свързани пряко с личността на Екзарх Антим І- един велик българин, който е оставил трайна следа в новата българска история, като цитира думите на Екзарха:

"Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов, свободен живот!"- един исторически урок, който днес е особено потребен на българското духовенство.

"Ние, като наследници и духовни чеда на Екзарх Антим І, се гордеем с това, което имаме в негово лице. И се надяваме, че вглеждането в неговите духовни завещания, ще ни помогне да изправяме своите грешки- както социални, така и духовни. Най-важният урок на Екзарх Антим І е неговият пример на обединител. Той е не само духовник. Не само монах. Той е и политическа личност", казва архимандрит Поликарп, председател на храма "Св. Димитър" във Видин.

По време на Сръбско-българската война от 1885 година, при обсадата на Видинската крепост, комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на река Дунав, в румънския град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:

"Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска."

Екзарх Антим І си отива от този свят на 1 декември 1888 година. На 1 декември 2013 година от Видин тръгна пътуваща изложба- "Вяра и държавност", която гостува на всички училища в България, които носят името на Екзарх Антим І, с обещанието след обиколката да се върне и да остане във Видин, където почиват мощите на Екзарха.

Началото на този урок по история започна на 28 ноември в Народното събрание. Иска ми се паметта за Екзарх Антим І Видински да е един полезен урок за всеки от нас- днешните гневни, неспокойни, пристрастни към своето време българи. Урок по държавност, който да ни напомня, че и за царя, и за пъдаря нашият мъдър народ е изисквал първо "Да са добре отгледани"- да са образовани, възпитани и да работят много. В модерния европейски речник ще ги срещнем като интелект, морал, кариерно развитие. Но не звученето на думите, а тяхното съдържание е важно, нали? И ако искаме да останем по-близко до сърцето си, това не ни прави по-малко граждани на света. В един от коридорите на Народното събрание са подредени портретите на всички председатели- редицата започва ето така:

"Екзарх Антим Първи; Петко Каравелов; Петко Славейков; Никола Сукнаров; Тодор Икономов; митрополит Симеон Варненско-Преславски; Димитър Греков; Петко Каравелов; Стефан Стамболов; Георги Живков; Димитър Тончев; Захарий Стоянов..."

Уважаван у дома и адаптивен навсякъде по света е бил онзи възрожденски българин, за когото народът е казвал "Добре е отгледан"- образован, възпитан, стремящ се към успех. А признанието се е изразявало в оценката преуспял. Започнах днешното издание с едно признато пристрастие, нека така и да завърша- с пристрастие. Аз вярвам в родовата памет. Там е всичко. Ако познаваме, разбираме и се учим да прилагаме познанията, морала и издръжливостта на нашите предци, никой и нищо няма да ни попречи да подредим живота си- своя и на страната си.

Вижте документалния филм за Екзарх Антим I Видински, предоставен на Радио ВИДИН от Народното събрание.

Списък на председателите на Народното събрание

Княжество България Събрание,  име,  от  до:
Учредително събрание  Антим I  10 февруари 1879  16 април 1879
1-во Велико народно събрание  Антим I  17 април 1879  26 юни 1879
1-во Обикновено народно събрание  Петко Каравелов  21 октомври 1879  24 ноември 1879
2-ро Обикновено народно събрание  Петко Каравелов  23 март 1880  26 март 1880; Петко Славейков  26 март 1880  28 ноември 1880; Никола Сукнаров  29 ноември 1880  18 декември 1880
2-ро Велико народно събрание  Тодор Икономов  1 юли 1881  
3-то Обикновено народно събрание  Симеон Варненско-Преславски  11 декември 1882  8 септември 1883; Димитър Греков  9 септември 1883  25 декември 1883
4-то Обикновено народно събрание  Петко Каравелов  27 юни 1884  30 юни 1884; Стефан Стамболов  30 юни 1884  26 август 1886; Георги Живков  1 септември 1886  6 септември 1886
3-то Велико народно събрание  Георги Живков  19 октомври 1886  1 ноември 1886; Димитър Тончев  22 юни 1887  3 август 1887
5-то Обикновено народно събрание  Димитър Тончев  15 октомври 1887  12 декември 1888; Захарий Стоянов  13 декември 1888  6 септември 1889; Панайот Славков  22 октомври 1889  17 декември 1889
6-то Обикновено народно събрание  Панайот Славков  15 октомври 1890  12 декември 1892; Димитър Петков  14 декември 1892  15 декември 1892
4-то Велико народно събрание  Димитър Петков  3 май 1893  17 май 1893
7-мо Обикновено народно събрание  Димитър Петков  15 октомври 1893  19 ноември 1893; Георги Живков  20 ноември 1893  1 август 1894
8-мо Обикновено народно събрание  Теодор Теодоров  15 октомври 1894  4 февруари 1896
9-то Обикновено народно събрание  Георги Янкулов  1 декември 1896  19 декември 1898
10-то Обикновено народно събрание  Димитър Вачов  16 май 1899  1 октомври 1899
Жечо Бакалов  18 октомври 1899  29 септември 1900
11-то Обикновено народно събрание  Иван Евстратиев Гешов  22 февруари 1901  25 октомври 1901; Марко Балабанов  25 октомври 1901  23 декември 1901
12-то Обикновено народно събрание  Драган Цанков  22 април 1902  31 март 1903
13-то Обикновено народно събрание  Петър Стайков  2 ноември 1903  30 януари 1904; Тодор Гатев  20 октомври 1904  15 октомври 1905; Петър Гудев  17 октомври 1905  2 март 1907; Добри Петков  5 март 1907  18 април 1908

Царство България
14-то Обикновено народно събрание  Христо Славейков  15 юни 1908  15 септември 1910; Петър Ораховац  15 октомври 1910  15 февруари 1911
5-то Велико народно събрание  Стоян Данев  9 юни 1911  9 юли 1911
15-то Обикновено народно събрание  Стоян Данев  15 октомври 1911  1 юни 1913; Иван Евстратиев Гешов  26 юни 1913  23 юли 1913
16-то Обикновено народно събрание  Димитър Вачов  19 декември 1913  31 декември 1913
17-то Обикновено народно събрание  Димитър Вачов  20 март 1914  15 април 1919
18-то Обикновено народно събрание  Найчо Цанов   10 октомври 1919

19-то Обикновено народно събрание  Александър Ботев  15 април 1920  24 юни 1921; Недялко Атанасов  4 ноември 1921  11 март 1923
20-то Обикновено народно събрание  Александър Ботев  21 май 1923  11 юни 1923
21-во Обикновено народно събрание  Тодор Кулев  9 декември 1923  4 януари 1926; Александър Цанков  5 януари 1926  15 април 1927
22-ро Обикновено народно събрание  Александър Цанков  19 юни 1927  15 май 1930
Никола Найденов  21 май 1930  18 април 1931
23-то Обикновено народно събрание  Стефан Стефанов  20 август 1931  12 октомври 1931; Александър Малинов  15 октомври 1931  18 май 1934
24-то Обикновено народно събрание  Стойчо Мошанов  22 май 1938  27 април 1939
25-то Обикновено народно събрание  Никола Логофетов  24 февруари 1940  16 май 1941; Христо Калфов  16 май 1941  23 август 1944
26-то Обикновено народно събрание  Васил Коларов  15 декември 1945  6 ноември 1946

Народна република България
6-то Велико народно събрание  Васил Коларов  7 ноември 1946  8 декември 1947; Райко Дамянов  9 декември 1947  21 октомври 1949
27-мо Народно събрание  Фердинанд Козовски  17 февруари 1950  2 ноември 1953
28-мо Народно събрание  Фердинанд Козовски  14 януари 1954  11 декември 1957
29-то Народно събрание  Фердинанд Козовски  13 януари 1958  4 ноември 1961
30-то Народно събрание  Фердинанд Козовски  15 март 1962  12 септември 1965;
Сава Гановски  6 декември 1965  8 декември 1965
31-во Народно събрание  Сава Гановски  11 март 1966  18 май 1971
32-ро Народно събрание  Георги Трайков  7 юли 1971  27 април 1972;
Владимир Бонев  27 април 1972  9 март 1976
33-то Народно събрание  Владимир Бонев  15 юни 1976  7 април 1981
34-то Народно събрание  Станко Тодоров  16 юни 1981  21 март 1986
35-то Народно събрание  Станко Тодоров  17 юни 1986  3 април 1990

Република България
7-мо Велико народно събрание  Николай Тодоров Тодоров  17 юли 1990  2 октомври 1991
36-то Народно събрание  Стефан Савов  4 ноември 1991  24 септември 1992
Александър Йорданов  5 ноември 1992  17 октомври 1994
37-мо Народно събрание  Благовест Сендов  12 януари 1995  13 февруари 1997
38-мо Народно събрание  Йордан Соколов  7 май 1997  19 април 2001
39-то Народно събрание  Огнян Герджиков  5 юли 2001  4 февруари 2005;
Борислав Великов  23 февруари 2005  17 юни 2005
40-то Народно събрание  Георги Пирински  11 юли 2005  25 юни 2009
41-во Народно събрание  Цецка Цачева  14 юли 2009  14 март 2013
42-ро Народно събрание  Михаил Миков  21 май 2013  06 август 2014

43-то Народно събрание  Цецка Цачева  27 октомври 2014