Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Съдове от фина керамика, земеделски сечива и оръжия от неолита откриха археолози във Видинско

Снимка: Пламен Генчев

Темата в днешното издание на "Калейдоскоп" е тема с продължение- защото дадените обещания трябва да се спазват! Преди около месец ви разказахме за старта на спасителни разкопки в землището на видинското село Майор Узуново.

Днес от ефира на Радио ВИДИН археолозите Георги Ганецовски и Николай Казашки разказват какво откриха при работата си на обекта и какви са доводите им да смятат, че откритото от тях праисторическо селище е най-древното, откривано до сега на територията на област Видин. Находките от него са сходни с находките от ранния неолит, намерени край врачанското село Оходен.

Какво пазят от хилядолетия земните пластове край село Майор Узуново? Умеем ли да четем историята на миналото по отломките на живота, някога огласял същата тази земя, по която вървим днес? Откритите при разкопките части от сечивата и оръжията на тези хора ще ни помогнат ли да научим повече за тях?

"Представителите на първата земеделска цивилизация са обработвали са земя, отглеждали са зърнени култури, изработвали са глинени съдове, ловували са дивеч и риба. Жилищата си издигали от дърво и кирпич и то така, че да ги приютяват за поне 25-30 години"- казва археологът Георги Ганецовски.

Обектът край Майор Узуново стана известен за археолозите след като иманяри разкопали с булдозер земеделски имот на специалиста по праистория във Регионалния исторически музей във Видин Николай Казашки. Шега на Съдбата, или необходима случайност? Защото "благодарение" на иманярските безобразия археологът открива в нивата си парчета керамика. И тръгва да търси съдействие за спешни спасителни археологически проучвания. А че не е сгрешил в преценките си, доказват още първите копки на обекта- археолозите попадат на изделия, които са много добре запазени.

За разкопките Николай Казашки кани своя колега от историческия музей във Враца- Георги Ганецовски, който в продължение на 12 години проучва неолитното селище край врачанското село Оходен. Разкопките край Майор Узуново стават възможни благодарение на средствата, осигурени от сдружение "Бъдеще в миналото" на видинчанина Иван Лишков, което от години подпомага археологическите проучвания в Северозапада.

"Извършихме три контролни сондажа, получихме огромно количество информация. Успяхме да попаднем в частите на две вкопани структури. Находките до този момент, само за тези 10 дена, са над 60"- казва Георги Ганецовски и подчертава, че праисторическото селище край Майор Узуново е най-древното откривано до сега селище на територията на област Видин.

"Най-ранните досега находки във Видинско са от бронзовата епоха- край село Балей в община Брегово"- уточнява директорът на Регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова
 
"Тези бели петна в Северозападна България по отношение на началото на най-ранната европейска земеделска цивилизация  започват да се запълват. Проучванията край Майор Узуново дават изключително важна информация. Има множество разкрити археологически обекти от този период в съседна Сърбия, но във Видин нямаше. Това е първият в този регион обект. Същевременно материалите, които извличаме, са изключително добре запазени"- продължава Георги Ганецовски.
 
Благоприятен за работата на археолозите е фактът, че почвата в района на Майор Узуново е щадяща към артефактите. Останките от керамика, върховете на стрели и изделията от кремък са почти във вида, в който някога са били изработени.

"Проучванията в местността "Градец" дават основания да твърдим, че след като първите носители на земеделска култура са обитавали, а в последствие и напуснали района, заселване не е имало поне до римско време. Поне до момента данните показват, че става въпрос за еднослойно селище. Това ще рече, че в края на седмото хилядолетие климатичните условия позволяват на това място за известен период от време да се заселят най-ранните носители на земеделска култура. Те са живели на това място, след което са го напуснали и в последствие- до периода на римската епоха, точно на същото място не е имало никой. Поради тази причина двете структури, част от които разкопахме, носят характера на затворен комплекс. Не е имало по-късно вкопаване в тях, което да обърка нашите познания относно датировката и хронологията на обекта"- категорични са археолозите. Според тях населението е имало познания как да изгражда селища на открито и как да избира подходящи за обитаване райони.

Неолитното селище се е простирало на около 15 декара. И въпреки че една трета от тях са изорани от иманяри, все пак остава достатъчно площ за проучвания.

"Загадката е такава- как изведнъж се появява една подобна култура с познания по отношение на строителството на сгради? Как изведнъж започват да произвеждат толкова добре оформени керамични съдове, и то използвайки най-примитивна техника? Защото по това време грънчарското колело все още не е открито..."- споделя идеите си Георги Ганецовски.

Съдовете от два сервиза- фина керамика, са лежали в земята 80 столетия! Пазили са памет за хората, които са ги изработили и подреждали на трапезата си в делник и празник.

"Сякаш са чакали в пръстта да поискаме да ни разкажат за тези хора"- доверява магията на общуването си с находките реставраторът от лабораторията на видинския исторически музей Екатерина Илиева. Тя с търпение и любов възстановява откритата на обекта повредена керамика.

"Всички ние, които участвахме в експедицията, ценим високо работата на Катя, защото тя връща живот на откритите и извадени от пръстта съдове, за да ги видим в автентичния им вид"- коментира археологът Георги Ганецовски.

"Откритите парчета керамика са от трапезни съдове, съдове за готвене и съхранение на продукти. Смятаме, че са произведени чрез т.н. "лентеста техника"- ленти от "разточена" глина са налагани спираловидно, а след това "ръбовете" между тях са били заглаждани и върху тях е нанасяна ангобата- тънък пласт, получен чрез поливане с разредена глина", разказват участниците в разкопките.
 
Учените са удивени от това как хората от неолита са изпичали керамичните съдове- в открити огнища, като умело са регулирали притока на въздух, така че виртуозно оформената фина керамика да издържи на високата температура без да се пропука.

"Правим такива опити, но трудно успяваме да хванем тази технология на праисторическите хора"- коментира Георги Ганецовски, който от няколко години води занимания по експериментална археология с ученици и студенти.

При разкопките са открити каменна тесла, която е служела за обработка на дървесина, шила от кост и изделия от кремък. Според учените подобен вид кремък не е характерен за Северозападния район на страната.

"Такъв кремък- с цвят на кехлибар, има само в района на Разград. Изводът е, че през проучвания период е имало достатъчно възможности за комуникации на големи разстояния. Имало е обменна търговия и една от суровините за размяната е бил кремъкът", редят хипотези археолозите, като подчертават, че за древните зeмеделци кремъкът е толкова важен, колкото стоманата за 20 век, а изделията, открити край Майор Узуново, са от най-качествена суровина, с отлична цепимост.

При разкопките в местността "Градец" са открити керамични дискове, които са с поразителни сходства с ранно неолитния обект край врачанското село Оходен. Според археолозите, проучвали обекта, откритите най-ранни символи на слънчевия диск сочат, че праисторическите хора са били в пряк контакт със земята и слънцето и е логично да има начини за изобразяването им и навлизане на култове, свързани с тях.  Находките сочат че хората, обитавали селището преди 80 века, вече са знаели как да обработват земята и да добиват първите земеделски култури, така че да не зависят само от събирачеството и лова.
 

Уникална находка е накрайник за харпун, който е служел за улов на едра риба. До сега подобен артефакт от новокаменната епоха не е откриван. Намерени са и върхове на стрели от кост, за улов на пернати или риба. Любопитна находка са и откритите керамични лабрети. Тези предмети са изработвани само през ранния неолит и са използвани като амулети или в конкретни обреди, свързани с осигуряването на плодородие. Предметите са изключително рядко откриваеми, но тук са намери три!
 
Археологическите проучвания в района на село Майор Узуново ще продължат и през следващата година. Когато в късната есен на 2013 година археолозите започнаха спасителните разкопки, те започнаха от терен, "проверен" от иманяри, които с тежка строителна техника са "проучвали" мястото и необратимо са унищожили около една трета от древното селище, което е чакало в земята срещата си с бъдещето почти 80 столетия...

"За щастие периодът на праисторията не е интересен за иманярите, затова и находките са останали в землището на Майор Узуново", обясняват Георги Ганецовски и Николай Казашки. Те вярват, че потенциалът на обекта е огромен- както за изучаване на праисторията, така и за превръщането му в атракция за туристи, готови да учат истински приказки отпреди 8 хиляди години, разказвани с любов от хората, които вярват в смисъла на запазената памет за миналото на нашия преходен свят.

И днешните жители на село Майор Узуново много биха искали това ново познание да им помогне да подредят по-добре живота си в настоящето.

"За да гледаме напред с надеждата, че животът ще започне да се случва и при нас"- казва кметът Станислав Николов и кани археолозите на празника на селото догодина- да подредят временна експозиция и да покажат и разкажат на местните жители за откритията си.

Преди да намерят мястото си в експозициите на видинския исторически музей, част от откритите в спасителните проучвания предмети от неолита бяха представени от археолозите Георги Ганецовски и Николай Казашки пред журналисти. А Радио ВИДИН ви ги показва на вас- нашите слушатели, с надеждата това ново познание за старата история на нашия край да ни направи духовно по-богати и по-уверени в изборите ни какво днес искаме да се случва в живота ни. Та, както каза кметът на Майор Узуново, "да гледаме напред с надеждата, че животът ще започне да се случва и при нас". Живелите преди наши предци са ни оставили в земята своята енергия и сила. Оставили са ни и своите уроци по бит, етика, естетика. Нека не пропиляваме това богатство!

Фоторепортер: Пламен Генчев.

Вижте още
Каньонът на река Ръчене край село Камено поле. Снимка: ПП ВРАЧАНСКИ БАЛКАН

Възможности за туризъм крие каньонът на река Ръчене

Камено поле е село в община Роман. През него минава река Ръчене, която по пътя си образува живописни скални образувания, обявени за природни забележителности.  В Камено поле има още една забележителност- старинна каменна църква, известна като "Пустата църква". Каньонът на река Ръчене предлага възможности за туризъм, които все още не са използвани,..

публикувано на 25.02.21 в 17:20

Конкурс за детска фотография обяви ОДК- Козлодуй

Обявиха XII Областен екоконкурс за детска фотография на тема: "Птиците около нас", във връзка с 1 април- Международен ден на птиците. Домакин на конкурса е Клуб "Птици и екология" към Център за подкрепа за личностното развитие- Общински детски комплекс /ЦПЛР - ОДК/ в град Козлодуй с ръководител Петя Лазарова.  В конкурса могат да участват..

публикувано на 25.02.21 в 17:12

Общините с по-малко разходи за отопление и поддръжка след саниране

По- малко изразходвана електроенергия и по-малко вредни емисии в околната среда, съответно и по-малко средства за отопление. Това са само част от ползите за Общините от мерките за енергийна ефективност.  Белоградчик е една от общините в страната с най-много санирани сгради - не само жилищни, но и публични. "Няма нито една..

публикувано на 24.02.21 в 17:45

„Музикална зона“ в памет на Джордже Балашевич

Още една свидна балканска жертва на COVID- 19. В петък, на 19 февруарипочина една от най- големите звезди на бивша Югославия - поетът, композиторът, изпълнителят Джордже Балашевич. Той почина три месеца преди 68-мия си рожден ден. Балашевич е роден на 11 май 1953 г. в Нови Сад. . Започва кариерата си преди почти четири десетилетия в групата..

публикувано на 22.02.21 в 09:15

Загнездиха белоглавите лешояди във Врачанския балкан

Екипът на Дружество за защита на хищните птици проведе мониторинг на белоглавите лешояди в природен парк "Врачански Балкан". В северните части на парка, на 10 различни места, бяха наблюдавани кацнали при гнездата си белоглави лешояди, като в поне в две гнезда има мътещи птици. В района на град Враца, в други две гнездови територии, са..

публикувано на 18.02.21 в 15:32

Осем типа местообитания пази НАТУРА 2000 в Макреш

В землището на село Раковица в община Макреш е началото на защитената зона "Западна стара планина и Предбалкан" по Директивата за местообитанията. 1 836 хектара от общинските гори попадат в тази зона, целта е да опазят 8 типа местообитания. "Като характеристика, тези местообитания представляват букови гори, повече от половината площ..

публикувано на 18.02.21 в 14:45

40 години ще отбележи група СПРИНТ с нов албум и турне

С нов албум българската група "Спринт" ще отбележи 40 години от създаването си. Албумът, който е 14 поред, ще се казва "СПРИНТ 2Х20 - ГАЛАКТИКА". В него влизат 10 нови песни и три кавъри. "Този път ние сме съчетали стила ни електро поп, който беше в първите две дългосвирещи плочи с по-нови течения на алтернативната музика", каза Пейо..

публикувано на 15.02.21 в 14:48