Христо Мутафчиев и Валентин Танев- за "Духът на поета" и не само...

Христо Мутафчиев и Валентин Танев гостуваха преди дни във Враца, за да представят смешната трагедия "Духът на поета". Спектакълът, чийто текст е писан от големия Стефан Цанев, беше представен на голямата сцена на Драматично-кукления театър в града под Околчица. В спектакъла участват Христо Мутафчиев, Валентин Танев и Павлин Петрунов. Творбата разкрива как някогашните борци за свобода са се превърнали в диктатори- без да правят преврати, с официалното съгласие на народа и с всички лостове на демокрацията. Този спектакъл е един сън на Стефан Стамболов, в който със Захари Стоянов трябва да решат какво да правят с внезапно появилия се "поет от корицата на читанката". Без да споменават името му, но всички зрители разбират, че става дума за Христо Ботев!

"Не мисля, че ролята ми на Стефан Стамболов е тежка, мисля, че е много благодатна за актьор, който иска да стреля в десятката и нависоко. Личността на Стамболов никак не е притоворечива, ние българите не умеем да си уважаваме личностите- все им търсим кусури и непрекъснато се опитваме на принизяваме големите си личности и да ги дърпаме към калта. Новият Стамболов се е родил, но все още не е излезнал. Това съм аз"- без излишна скромност каза за РАДИО ВИДИН Христо Мутафчиев минути преди началото на спектакъла и продължи:

"Духът, който витае в момента в България, е духът на Левски и страшно би било, ако той можеше да види днес за какво се е борил и умрял. Сега е "интересно" време и понеже е времето, което ние си направихме, трябва да го приемем като нормално... Ние сме виновни за времето сега и нашите деца - студентите изкупват нашите грешки на площада... Свободните хора правят демокрация, а зависимите - хаос..."

За предстоящите празници Христо Мутафчиев пожела:

© Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

"Нека хората да се приберат малко от площадите по топлите си домове, да обърнат внимание на семействата си, да прегърнат децата си и да обмислят необходимостта да са отново навън след празниците. Празниците няма да са весели, но поне да са топли!"

"Враца е много тясно свързана с нашата пиеса, защото тук става въпрос за духа на Ботев, който витае около Захари Стоянов и Стефан Стамболов, витае и около всички нас. Какво би направил той, ако дойде и види ние каква я направихме за всичките тези години. В този смисъл освен всичко останало, в пиесата се разчепква смъртта на Ботев, всички онези съмнения, че той всъщност е бил убит от свойте. И така отделно от това става въпрос за цената на властта и как тя променя хората..."- каза и Валентин Танев, според когото сега да се живее в България не е страшно, а "пагубно".

"Отиват си сетивата, моралът и всичко това е толкова закърняло... и по този начин възпотаваме децата си за съжаление... Студентите, които отправиха искания към цялата политическа класа и критики към политическата система бяха очернени, защото казаха истината. Така доказахме, че ние сме способни да убием и малкото наличие на морал и бъдеще, защото те са нашето бъдеще и това е страшно... Едва ли могат да се родят строители на България като Захари Стоянов и Стефан Стамболов и за разлика от толкова много политици във всичките години те са били държавници. Мисля, че е дошло време да се казва истината направо, защото колкото повече време се оплитаме в думи, понятия и политически пристрастрия, толкова повече няма да виждаме истината."

Още за пиесата: "Духът на поета" е многопластова и образователна пиеса. От една страна показва величието на управлението на Стамболов, от друга се намеква, че е бил тиранин. Нито един път обаче не се споменава името на въпросния поет, за когото става въпрос още в заглавието, за да може читателят, или зрителят, сам да стигне до името. Една възкръснала душа разбунва духовете на героите в пиесата и провокира много въпроси у тях. Зачекнати са няколко основни проблема в народопсихологията ни. Дали е по-добре поетът да бъде жив, а човекът мъртъв, или обратното? Кое е правилното? Основната дилема- човекът ли да живее или легендата, особено след като се стига до извода, че народът се нуждае от герои и от истории за героични подвизи. Друг споменаван проблем е за приятелството и властта. И всъщност дали има истинско приятелство, ако искаш да бъдеш на върха на държавата. Дали си диктатор, щом самият народ ти го е позволил? Струват ли си жертвите и това ли трябва да е пътят? Ами цената на успеха? Твърде висока ли е тя? А относно гениалността- кой определя кое е гениално и кое не? Защо едни ги публикуват в "читанките", а други не? Слава или власт е по-добре да имаш? И още много други въпроси изниквкат в съзнанието на зрителя след тази постановка. В нея ролята на Стамболов е отредена на Христо Мутафчиев, ролята на Захари Стоянов на Валентин Танев, а тази на покорния слуга на Стамболов- на Павлин Петрунов.