За младото вино от старо буре и... реда на нещата от живота

Темите в "Земята, която ни храни":

* "Вечер на младото вино" в Ново село- за идеята и за празника Добромира Димчева разговаря с носителя на голямата награда за червено домашно младо вино- Горчо Марков- Гришата и с Иван Маджов, който получи поощрителна награда- от тях ще научим има ли тайна рецепта за хубавото вино. Пак за вечерта на младото вино, но не само, си говорим и с председателя на читалище "Земеделец" Андрей Димитров- от него ще разберем има ли виното собствен характер;

* В Шишенци, се срещаме с Пенка Кръстева- бивш агроном, вече пенсионер. С нея си говорим за работата на агронома- преди и сега. Тя ще ни каже и някои съвети за овощните дървета на прага на зимата.

© Снимка: Светла Бондова

Повече от 50 гроздо- и винопроизводители от Ново село поставиха началото на хубавата традиция - "Вечер на младото вино". От тях само 28 се осмелиха да участват в конкурса за майстор на домашното вино. Председател на дегустационната комисия бе технологът Златко Петков- той раздаде 6 награди в три категории вина - бяло, розе и червено.
Горчо Марков - Гришата е носителят на голямата награда за червено домашно младо вино за 2013 г.- той се пребори с 19 конкуренти за званието "Майстор на червено вино". Първа награда за бяло вино спечелиха Надежда и Яким Гоневи, Сашка и Витко Торбанови бяха най-добри в категория "розе". Поощрителни награди получиха Иван Маджов, Тони Белячин и Красимир Бечев. Плакет от дърво, изработен от художника Борислав Александров, грамоти и лозарски ножици получиха победителите в конкурса, това съобщи нашият сътрудник Светла Бондова.

Добромира Димчева потърси носителя на голямата награда Горчо Марков- известен в Ново село като Гришата, за да разберем от какво става хубавото вино:

"Хубавото вино става от хубави хора, които имат желание да го направят хубаво."

"В миналото също правехме подобни срещи, решихме да възобновим традицията и се оказа, че хората имат желание да се веселят. Разбрахме, че в селото е останала добрата традиция за доброто вино, въпреки че все повече хора се отказват от лозята си"- каза и Иван Маджов, който получи поощрителна награда по време на "Вечерта на младото вино". Според него, хубавото вино става от добър материал, сложен в чисти съдове при спазване на технологията. 

В празника със свое вино е участвал и председателят на местното читалище Андрей Димитров- не е получил награда, но според него не в наградите е въпроса. Говорим си и за вечерта, и за правенето на вино, и за това- има ли виното собствен характер...

"Времето на срещата не е случайно- в края на ноември правим "генерална" репетиция преди Коледа и Трифон Зарезан. Младото вино е като тийнейджър, винаги всичко му е криво, докато старото вино е улегнало, със свой собствен характер. От младото вино боли глава, на старото усещаш вкуса"- разказва Андрей. Като един вещ винопроизводител, той обясни и колко пъти трябва да претакаме виното, какво да направим, ако ферментацията не започва, както и кога приклюючва грижата в лозята. Месец преди коледно-новогодишните празници той пожела: "Пожелавам на всички да сме живи и здрави най-вече, нека да премахнем злобата, която се натрупва в нас. Една шепа народ сме в България, не трябва да се мразим, трябва да се обичаме. Виното води до обич, не до омраза, затова- пийте вино и се веселете!"

Посоката в "Земята, която ни храни" е Шишенци. Село Шишенци е разположено в най-северозападната част на България. Намира се на 40 км западно от Видин, на 15 км северозападно от Кула и на 5 км източно от Българо-Сръбската граница. Това е село с древна история, в него има читалище и библиотека. Има много известни личности- там, например, е роден проф. Въто Груев Груев - първият ректор на Тракийския университет в Стара Загора- това четем в "Уикипедия". Може да се каже, че е село с традиции в областта на земеделието, но за съжаление, и то, като всички села, бавно, но сигурно обезлюдява. Но това е друга тема- истината е, че селото е китно и гостоприемно. В местното читалище екипът ни се срещна с леля Пенка Кръстева, която се оказа почитател на Радиото, както и на "Земята, която ни храни", в което няма нищо чудно, защото тя е по професия агроном- вече пенсионер. Говорим си за професията и работата на агронома-преди и сега:

"Работила съм във Видин във "Фитосанитарен контрол". Проверявахме вноса и износа на растителната продукция. Работата беше отговорна, изнасяхме много продукция и не сме имали върната пратка. И вноса не беше малко- с вагони от Полша и Германия пристигаше стока. От Полша получавахме картофи, много сложна беше обработката им, но не сме допускали да се разпространяват болести"- разказва леля Пенка и си спомня времето, когато у нас е имало много оранжерии и сме изнасяли продукция- "злато", както и билки- цели камиони с лайка, липов цвят, мащерка и бъз.

"Абе, животът е такъв, редът на нещата е такъв"- казва в заключение леля Пенка. Заради натрупаните години все по-малко е работата, която върши в градината. Сега голямата й страст са цветята, за чието място всяка пролет водят тиха война със съпруга си. Леля Пенка ни даде и ценни съвети как да се погрижим за овошките през зимата. Разделихме се с обещанието пак да се срещнем, още повече, че тя е абсолютен почитател на Радио ВИДИН, за което й благодарим.