"Стани, иди си: твоята вяра те спаси"

Дванадесета неделя след Въздвижение, която отбелязваме днес, е посветена на десетте прокажени. Евангелското четиво ни представя един момент от живота на Господ Иисус Христос, запечатан и предаден ни чрез перото на светия евангелист и апостол Лука, който свидетелства за великата любов на Христос към немощните, към страдащите, към тези, които са игнорирани и забравени от обществото. Показва ни, че Бог снизхожда към немощите на човеците и винаги се стреми да ни помогне и вдъхнови по пътя на духовното издигане и съвършенство. Посредством вярата в Него ни направи синове и наследници на вечното, непреходното и любовта. Христос ни дава да разберем, че освен да се молим, ние трябва и да благодарим. Както и да почитаме закона и да вярваме не само външно, а със сърцето си. Да не бъдем плътски, а духовни.

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Колосяни /Кол. 3:4-11/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 17:12-19/.

В рубриката "Съвременна Библия" - в публикувано наскоро интервю, нашият земляк професор Андрей Пантев, казва: "...шушумищината, няма какво да крием, е много характерна черта на българската политическа култура." Харесвам изказа на проф. Пантев, ако и да е малко жаргонен. Смятам, че проф. Пантев добре познава народопсихологията ни. На фона на този злободневен размисъл ще си спомним за Греъм Стейнс – човек, оприличил се и в живота, и в смъртта си на Исус. Днес е време да се замислим дали си струва да останем в зоната на мъртвото вълнение, дали си струва да бъдеш земен "шушумига" като бай Ганьо или да бъдеш небесен герой като Греъм!