Христос е Този, Който дарява светлина на тялото и душата

Четиринадесета неделя след Въздвижение, която отбелязваме днес, е посветена на Йерихонския слепец. Една сцена от живота на Господ Иисус, която ни свидетелствува за безкрайната Негова любов, милост, състрадание и човеколюбие към немощния и страдащ човек. Чрез момента на призоваване на Христос по истинския начин от слепия, тоест, признавайки Го като Месия -"Сине Давидов" и като Господ – "помилуй ме!", ни се дава открит урок как ние трябва да се отнасяме към Христос и как трябва най-вече да живеем в Неговото име. След тази вероизповед от страна на страдащия, Христос го изцели, но преди това го повика при Него. С това повикване ние днес се учим, че трябва да отиваме при Бога с вяра, надежда и любов и пълно доверие, а не да се оправдаваме, че Той - Христос или Църквата трябва да дойде при нас. Защото, за да прогледнем духовно, а и телесно, ни е необходимо да повярваме със сърцето и душата си, и да отидем при Христос, тоест, да Му отворим да влезе при нас. Той е до нас и чака, не е необходимо да Го издирваме и гоним, Той стой и чака да отворим и да Го поканим. След това, ние непременно ще чуем призива, не че сме "помилвани", а че сме "спасени", което е много по-важно, защото цели не земно щастие, а вечно блаженство.

"А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Първото посланието на свети апостол Павел до Тимотей /1 Тим. 1:15-17/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк. 18:35-43/.

В рубриката "Съвременна Библия" - около Бабинден излязоха тревожни статистики и прогнози за бъдещето на нацията. Ако се запазят сегашните тенденции на раждаемост, смъртност и имиграция, през март 2134 година, ще се роди последният българин на територията на страната. Изчислението е на проф. Петър Иванов от Център за демографска политика. Явно не сме добри плувци в бързеите на съвременната цивилизация. Демографският проблем се решава със социално-икономически мерки според учени от тази същата цивилизация. Ще ви запозная с общество, което не живее цивилизовано, но пък нараства с удивителните 4% годишно. Амишите са избрали да не бъдат управлявани от "Духът на времето", а от строго следване на библейски принципи. Дали не са сбъркали?