Нов еко клуб за най-малките ученици от видинското училище "Любен Каравелов"

Темите в предаването:

*Защо е необходима на Европа водородната стратегия и може ли водородът да измести една традиционна суровина като петрола? Ще чуете коментар по темата на евродепутатът проф.Владко Панайотов.

*Във видинското училище "Любен Каравелов" откриха нов еко клуб. С какви занимания ще бъдат ангажирани първокласниците ще научим от ръководителя на клуба Зоя Младенова.

*За първи път в традиционното преброяване на водолюбивите птици се включи група ученици от училището в село Бутан. Какво научиха децата, ще разкаже учителят им по биология Силвия Станчева.

Може ли водородът да измести една традиционна суровина като петрола? След като прокара в Европарламента спорната директива за отпадъците от батерии, сега евродепутатът проф. Владко Панайотов има нова мисия- да направи водородната стратегия на Европа до 2020 г.

"Много се гордея с това, защото това е един от стратегическите опорни лостове на Европа- водородната сгратегия. Беше ми поверено да бъда неин главен докладчик. Става въпрос за навлизане постепенно в нашия живот на водорода. За какво става дума? Водородът, който отдавна е познат като една от съставните части на въдуха, който дишаме, но получен като самостоятелен агент, е огромен носител на енергия. Ако бъде съхранен на определено място, в един момент, когато искаме да имаме топлина, светлина, нашият автомобил да започне да се движи, тогава можем да използваме този водород. Технологиите в момента се развиват усилено. Само ще кажа, че автомобилите, задвижвани с водород, вече излизат на пазара през 2015-2016 година."

В контекста на ограничените световни ресурси на изкопаеми горива и непрекъснатите напрежения около цените им и достъпа до тези горива, водородът ще става все по-важен в бъдеще, подчерта проф. Владко Панайотов. Все още обаче Европа трябва да преодолее значителни предизвикателства при производството на водорода и горивните клетки и внедряването им в областта на транспорта и енергетиката. Един от съществените проблеми е цената на тези технологии. В този случай научните изследвания и иновациите са от съществено значение. Проф. Владко Панайотов е ръководител на група учени и автори на разработки за намаляване емисиите на въглероден диоксид.

Втората тема в предаването днес е за дейността на новия еко клуб "Млад еколог" във видинското училище "Любен Каравелов".

В клуба участват 26 деца от първи клас. Всички те получиха значки с името на училището и клуба. Децата показаха как от лист хартия, листа на растения и пръчка, може да се направи екологично тефтерче. А на директора на училището Любка Николаева децата подариха тефтерче от рециклирана хартия, изработено от гръцки ученици. Още с откриването на еко клуба децата научиха интересна информация за мурсалския чай.

"Училище "Любен Каравелов" има традиции в екологията години наред. Сега просто продължаваме тази традиция с най-малките - първокласниците. До завършване на учебния курс в училище ще работят по тази екологична програма. Новият клуб вече е направил няколко неща. Ние се запознахме с природните и културно- исторически забележителности в нашия град. Посетихме Крайградския парк, река Дунав, крепостта "Баба Вида" и други мероприятия, за да могат децата да видят какво значи природа. Заели сме се да разсадим мурсалския чай във Видинския регион от семена", разказа за инициативите на децата ръководителят на малките еколози Зоя Младенова.

Третата тема е приключилото 38-мо преброяване на зимуващите водолюбиви птици. На територията на РИОСВ Монтана, която извърши преброяването в двете области- Видин и Монтана, бяха преброени птиците в района на яз."Огоста" и по поречието на река Дунав от устието на река Тимок до с. Долни Цибър, общ. Вълчедръм.

"Видовете в сравнение с миналата година като брой са по-малко, а също и числеността на птиците, което може би се дължи на по-топлото време... На язовир "Огоста" преброяването беше извършено в 7 точки- това са устията на реките Бързия, Златица, Огоста, старата църква на село Живовци, гребната база на язовир "Огоста", както и стената на язовира", каза Валери Първанов- главен експерт "Опазване на биологичното разнообразие" в РИОСВ Монтана.

По река Дунав е извършено наблюдение в 20 точки от село Връв до село Долно Линево.

"Наблюдава се, че по течението на река Дунав броят на видовете се запазва, но числеността се е увеличила няколко пъти, което при първоначален сравнителен анализ, може да се каже, че се запазват популациите на видовете птици и през настоящата година в сравнение с предходните години."

© Снимка: Личен архив на Силвия Станчева

За първи път в преброяването на водолюбивите птици се включи група от 15 ученици от 5 до 8 клас от ОУ "Св.св. Кирил и Методий" в село Бутан, община Козлодуй. Децата са членове на клуб "Аз и птиците" към Общински детски комплекс Козлодуй. С тях бяха Петя Лазарова, която води заниманията на групата и учителят им по биология Силвия Станчева.

"По предложение на Петя Лазарова всички деца от клуба се включиха в преброяването. Отидоха след занятията - от рибарниците до село Софрониево и след това продължиха по поречието на река Огоста. Наблюдението се извърши с бинокли и зрителна тръба. Малко видове видяхме - зеленоглава патица, малък гмурец, сиви чапли. Преброихме около 30 зеленоглави патици, около 15 сиви чапли и 3 птици от вида малък гмуриец. Нямаше много птици, може би защото тази година температурите на околната среда бяха много високи", разказа Силвия Станчева.

В тазгодишното 38-мо преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България, експертите установиха, че основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие и река Дунав, където са преброени няколко десетки хиляди гъски. Те, успоредно с белочелите водни кокошки и зеленоглавите патици, са сред най-многочислените птици установявани през повечето от зимните преброявания. При студени зими, у нас се концентрират над 250 000 белочели гъски и почти цялата популация на червеногушата гъска. Така например през зимата на 2013 г. бяха установени рекордните над 54 000 червеногуши гъски, докато през 2014 г. те са по-малко от 10 000.

Сред интересните наблюдения са множеството регистрации на черногуш гмуркач в редица вътрешни водоеми в различни райони на страната. Интересните видове, които са установени включват тундрови лебеди, морски орли, малки и големи нирци и много други. България е предпочитано място за зимуване на редица водолюбиви птици. Сред тях са и видове, включени в Световния червен списък като червеногушата гъска, малката белочела гъска, тръноопашатата потапница, къдроглавият пеликан.

Предаването може да чуете в звуковия файл.