Калинка Томова: "Силният дух преодолява оковите на тялото!"

Днешната приказка донякъде ви е позната, уважаеми приятели на РАДИО ВИДИН. Вече съм ви срещала с хора със сродна съдба като тази на Калинка Томова. Тя е майка на Божидар, който страда от детска церебрална парализа. За нея, за мен и за много хора с подобна съдба това е кауза, за това няма да спираме да "бием камбаната".

Кали, както я познават всички, е от тези смели майки, които са избрали да живеят с този проблем, вместо да изоставят децата си на държавата.

© Снимка: Калинка Томова Личен архив

Помня Божидар, когато беше съвсем малък и безпомощен, за всичко му трябваше чужда помощ. Когато се срещнахме преди дни, с радост видях едно прекрасно пораснало единадесетгодишно момче, което беше победило голяма част от неудобствата на диагнозата ДЦП. Днес Божидар ходи, пие сам сок и се опитва да общува, макар и не с думи.

"Този огромен напредък е плод на последните шест години неуморен труд- от страна на родителите и на самото момче. Ежедневна рехабилитация, терапии с всякакви специалисти", разказва Кали. Тя не приема да е жертва. Това е мисия в живота й.

"Категорично се възмущавам от майките, които постоянно мрънкат. Мисля, че винаги, когато има желание, има как нещата да се случат! За съжаление държавата е абдикирала в грижата си за децата с увреждания. Но не обвинявам нея- виновни са гражданите. Ние трябва да си поискаме, за да ни се даде. Хората с проблема- станахме лоши, не сме съпричастни с проблемите на другия, гледаме всячески да си пречим, вместо да си помагаме."

При деца с такъв проблем обикновено има двама "инвалиди" (използваме думата с уговорка, че не я приемаме)- детето и родителят, който се изключва от нормалния живот. Кали обаче се е опълчила и срещу това. Успяла е да намери баланса- работи, чувства се пълноценна, а Божидар ходи в болнично училище. Вярно е, че живеят като номади- всеки път сменят жилището си в София, когато изберат нова терапия- така, че да е най-удобно за Божидар.

Боли я, че в малките населени места това е по-трудно, за това и мечтае да направи център за рехабилитация в Берковица. В градчетата и селата няма достъпна среда и специализирани услуги за такива специални деца.

Има и друга мечта- когато говори за нея, цялото й същество сияе- да има второ дете, което да е другар и опора на Божидар. Кали не е обикновен оптимист, тя просто мисли за малките неща, за малките победи. И тя е имала моменти на отчаяние. Тогава д-р Чавдаров й казва:

"Вариантите са два- или си приготви една инвалидна количка, или трябва да продължиш да се бориш." И Кали продължава. Чудото се случва, един ден любящата майка се прибира в къщи и вижда, че синът й прави първите си крачки.

Кали е щастлив човек! Усмихва се повече от много хора, които нямат подобни грижи. Кали вече помогна- тя даде кураж на родители с подобни проблеми. Обадиха ми се слушатели на РАДИО ВИДИН, за да ми искат нейния телефон за съвет.

"Обичайте се и раздавайте обичта си на другите!"- това пожела Калина на вас, уважаеми приятели, пожелавам ви го и аз.