Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Сдружение "Резерват Северозапад" гостува в предаването "Автобиография Северозапад"

Ели Лозанова за чепатите хора от "Резерват Северозапад"

Ели Лозанова: "Верно е, че от работа съ гърбавее, ма па ти е кеф, кога си я свършиш"

Снимка: Светослав Цветанов

Здравейте, уважаеми слушатели на Радио ВИДИН! Вероятно се питате защо днес аз- Петя Генова- ще разказвам автобиографията на Северозапада? Поканата дойде след чудната ми среща с членовете на сдружение "Резерват Северозапад". Преди дни Обществото се събра в Берковица, където проведоха своята годишна среща и отбелязаха петгодишния юбилей на форума на Сдружението. Който не е влизал в тази електронна страница е изгубил много! Ето какво пише там за нас- хората от Северозапада:
 
"Само който е минавал оттам, ще разбере напълно за какво става дума. Северозападният човек е различен антропологичен вид. Може би е произлязъл от по-особен род маймуни. Или поне от някое още неизследвано племе. Ние, естествено, сме против Дарвиновата теория и това е просто алегория ("Да не земат са да са засегнат, че ин ги викаме шебеци!").

Първата реакция на чужденеца, попаднал в северозападно село или градче и станал свидетел на обикновен комшийски разговор, е страх. Стрес. Не може да проумее защо тези същества се опитват да се надвикат и си разменят такива любезности, от които да ти настръхнат косите, да ти се обърнат червата.

В Резерват Северозапад въпросът "Какво правиш?" звучи така, с предварително извинение към детската аудитория: "К'во праиш, бе, а ти е...а майкята?" Когато срещне съседа, типичната северозападна около петдесетгодишна жена подхвърля "Айде бе, ти не умре ли?", на което той отговаря "Да ти изсънат устенцата", тя продължава "Да та намерът у гробищата, жив да та закопат" и така се заформя един съвсем кротък и незлоблив разговор. Когато се карат, е съвсем друга работа. Тогава употребяват изречения, от които капе кръв, хвърчи огън. Неподготвеният слушател може като нищо да се разболее, а дори и по-лошо, като ги чуе."

Смея се до сълзи, когато чета тези уникални текстове, а още повече ме усмихва разговорът с Ели Лозанова- председател на сдружение "Резерват Северозапад".

Снимка"Има хора, които ни ползват като проводник за дарителство- предимно за талантливи деца. Това е важна, но не основна част от работата на Сдружението. Запазване на езиковото богатство и местния фолклор, особения шантав светоглед на нашия човек, кухнята- това са нещата, които обединяват нашите хора, които са от къде ли не и занимаващи се с какво ли не. Всяка година се събираме поне веднъж- палим огньовете, готвим, а нашите гости и домакини хапват и оценяват. Каним и състави, които възстановяват и пазят нашия автентичен фолклор", обяснява Ели Лозанова.

И така, уважаеми слушатели, време е за северозападно гурме пътешествие. Преди да дам думата на Ели Лозанова, която е експерт по темата, ще ви прочета няколко кулинарни обяснения от речника на Северозапада. Където обичана и често използвана фраза е "т'ва да ти не е мандра за газиран цвик"- риторичен въпрос, с който се отговаря на нечие нахалство. Не е ясно дали цвикът наистина може да се газира, но нахалници у Резервата има колко сакате. Цвикът е остатъчен продукт от производството на сирене, лимонада за прасета, масово използвана напитка при отглеждането на прасетата, некога бабичката купуваше по 12 типови хлеба, дробеше ги в цвик и тава беше манджата на свиньете. "Дробено"- много популярен начин на хранене в Северозапада- като надробен хлеб в боба или в друга манджа. Не само дробено- още много рецепти, простички, но много вкусни са съхранени в нашия край. За запазването им се грижи ежегодният фестивал "Бабина душица", организиран от сдружение "Резерват Северозапад".

СнимкаЩе ми се да завършим кулинарния разказ с откъс от разказа "Печени чушки", с автор Черногледец Храбър, активен член на Сдружението. За ефира ми помага Красимир Цветков-Младши, внук на създателя на емблематичната Берковска духова музика.

"Нам к'во ми стана така изеднъж, ма ми се върнаа изневиделица камара картинки от едно уда-а-авна пролазило време. По принцип за сичко си има причина, 'ли така? Ма де факто, к'ви ме гяволе прифанаа, е тъ? Оп! Те го те! Знам си я! Има круша дръжка. Замериса ми. А тава немоа го сбръкам никогиш. Замериса ми на печени чушки на шпората отвънка, до мутфака. Таа меризма нема равна. От таа меризма моа изпаднем у истинска нирвана. И баш че, те тава точно ми се случва днеска. Дошло е време значи. Така без да се усетиме, улазаме помежду двата най-убави сезона на годината. Времето, къде умрем за ньего- заран е ладно и убаво, деньем е топло и приятно, вечер е теферич и едно такова пивко... Вечер по ладавина, пръгави бабички като маки ми (Господ здраве и живот да й дава) берат червените чушки за низанье у едната кофа, у другата отфръгат тиа за печенье. Заран рано, на развидеяванье, немирни старци като баща ми (и ньего да го варди Господ) наклаждаа шпората и догде напече Райчо, са опекли камара чушки. Послем цели часове из маалата една неповторима меризма се но-оси, но-оси... Оф, та и днеска така ме однесе. Однесе ме има три-четиресе годин надире...
...
- Още десетина дена и край с ваканцията- рече комшията Краси.
- Бега бе, откъде знааш?- пита другия ми комшия, Емил.
- Знам! Баба пече чушки.
- Епа к'во като пече? Нека си пече. Че прай ютеница.
- А бе, она и гньетени чушки че прай, ама назе манко ни остана- тъжно се включих и я….
- Па не можаа да го напраат таа ж'на училище по-делек от назе, ми и оно тука, у барата.
- Епа оно сичко важно а тук, у барата- констатира Краси.
- Те! Воденицата, казана, лимонадениа цех, баничките, пазара у среда тук се прай и..., па и училището. Оно къде да го денат иначе. 'Ли тук са най-важните ора!
Откъде мослето, нади воденицата се изтопурка Манчо и се изцепи:
- Е-ей, а да се биаме с джанки!
Което беше достатъчно да се забраат сички философии по отиващата си ваканция... Така неколко десетина-дванайс годишни хлапета прекарваха времето си в "природо-научниа университет" къде барата, до воденицата. И тогава, по това време, меришеше на печени чушки...
...
СнимкаИ днеска така. Мерише на печени чушки, та чак машина на времето ти не требва. Сал затвараш очи и си избираш годината. Е, верно, само назаде може да се пътува така, ама напреде к'во да дирим?...

Благодаря на Краси Цветков младши за хубавото изпълнение, както и на автора на текста Димитър Палански от Вълчедръм, с псевдоним Черногледец Храбър! Митко Палански е машинен инженер и носител на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet & ErunsMagazine.

Един от амбициозните проекти, който вече е реализиран два пъти, е издаването на литературен алманах "Резерват Северозапад". За него само ще кажа, че и да не обичаш книгите- ще го прочетеш на един дъх. Ние вече чухме един от авторите Митко Палански в брилянтната интерпретация на Краси Цветков-Младши. Надявам се Митко да ни прости за няколкото съкращения, които направихме, за да имаме време да чуем повече бисери на по-голям брой форумци.

"Издаването на алманаха "Резерват Северозапад" в книжно тяло е голяма крачка в популяризирането на северозападния бит, култура и език. Днес автентичната култура и специфичния диалект на Северозапада постепенно изчезват. Цивилизацията е навлязла в големите и малките градове и рядко можеш да чуеш екзотични диалектни изрази, а традиционните обръщения "Пустиняк" и "Омраз", използвани към любими хора, могат да се чуят само в селската кръчма след третата ракия"- четем във форума.

СнимкаАз пък ви предлагам кратък откъс от разказа "Не е лесно" на Николай Недялков от Кула, като отново ще разчитам на помощта на Краси Цветков-Младши.

"Още като се е родил Николай Недялков, устата са му "намазани с мед", казва Ели Лозанова. Сигурно е така, защото определено той е наясно с психологията на специфичния човешки вид, който обитава Северозапада.

На страницата на Резервата четем следното: "Една от характерните черти на обитателите е разбирането им, че всички, целият свят, на тях им е задължен. Просто така, без причина. Друга тяхна особеност е възприемането им на личния живот на другия като нещо общодостъпно и прозрачно. Затова не трябва да се учудваш, ако там на улицата те спрат и започнат да те питат защо още не си се оженил, кога и защо си се развел или просто кога ще си сложиш казанче на тоалетната, понеже през прозореца се видяло, че нямаш. И ако не им отговориш подобаващо, лошо ти се пише!"

Питам Ели Лозанова дали пък специфичният ни светоглед и хумор не са уникално съчетание на смешното с тъжното... И така, от дума на дума, навлизаме все по-дълбоко в дебрите на уникалния човешки вид, населяващ нашия край. Включваме още един участник от форума.  Неговият спомен от младостта ни открива още малко завесата на северозападната душа- корава и грубовата понякога, но със здрави и правдиви убеждения, изстрадани от опита:

"Дълго преди да се оженим, бъдещата ми жена дойде от Варна на село да я видат наш'те, а и тя да види в какво бръдо ша наведе. Я бех тогива студент у Варна. Голема работа! Кой като мене? А и млад, и див. От де да знам я разните там куртоазии и византийски приьоми? Ич и през акъля ми не минуваше, че тава младо момиче от гулемия град моа са уплаши.
Речено сторено! Доде. Я си бех вече на село и я чаках на рейса от Плевен за Козлодуй. Нали е пуста сиромашия, а и не сме си баш кавалере тава ние от тоа край. От другаде да са, ора коги чакат снаа, светъ ша обрънат, ша намерат кола и нема да и дадът да стъпи на земьъта, ама ние... Той и тато така каза: "Нема к'во а са праим на такива к'ви не сме! Ако ша ни ареса- да ни аресва! Ако не- секи по пъкя си! Иначе к'во ша а праим цел живот?" ...

Е, какво да каже човек след тази истина, изречена простичко и без превземки. Става ти мило и някак носталгично. Езичник или не, нашият човек се опира на университета на живота и пише трактати по оцеляване- често съчетали сълзите, иронията и смеха в едно, както е в следващия Северозападен наръчник, изготвен от  Пламен Валентинов:

"Един северозападен младеж, когато за пръв път отиде на селото на гаджето си, с цел да направи добро вЧепатление, требва да напраи следното:
1. Да иде със стари дреи. Дрътите, че си речат: "Добро а момчето, яла нема да са модерчи".
2. Да каа веднъга "Я не мом да седим така- дайте нещо да отфръгам". Дрътите, че си речат: "Я гле, оште са не е довлекъл и за работа пита, те тава а човек".
3. Веднага да пита "Тоа кукуруз у коша сорта му нали е 611- тип конски зъб?" Дрътите, че си речат: "Лили, жив аграном дойде дом, жив да ни а"
4. На обед да каа на бабичката "Личи си, че тава момиче ти а унучка и ти си а учила да готви толко арно. Бабичката че каа: "Лилии, па знаа къ сръце да ти стопи, бе."
5. Още ненахранил се, да каже "Апнааме, кво апнааме, дайте нещо да работим". Дрътите че каат: "Лиллиии, още са не наял и работа дири"
6. Требва да изпие с 30 грама рикия по-малко от старецу и с 50 грама по-малко вино. Стареца че каа: "Те, моа да пиа момчето, мъ не а пияница".
6. Да направи иновации- стойка за тоалетна хартия от овчарска тояга през отдушниците на клозета, канал за отводняване на дъждевна вода и примка за опашката на кравата на гредата, като я доиш да ти я не увива около врато. Дрътите че речат: "Лилиии, индженер е дошел дом, прости ора сме да срамуваме от ньего!"
7. Да каже "Довечерка, че спим у една соба с дедо, оти иначе е неудобно" Дрътите ше рекат: "Бре пъ съ съобразева, бе. Нема да ни омаскари детето".
8. Да заеме остра гражданска позиция против демокрацията, ниските пенсии и съсипваньето на дръжавата. Дрътите ше помислат: "Я гле, па он и от политиките отбира. Тоа не требва да го изпущаме никоги".
9. Да заеме остра гражданска позиция за връщането на 3-годишната казарма и срещу къпаньето и пръскането с дезодоранте и парафюме. Дрътите ше си помислат: "Тоа си а мъж като от едно време, не а педерас като тиа дек ги дават по телевизору по "Денцинг старс" /с тези думи не изразявам позиция срещу хората, които имат такива наклонности, просто всичко е с цел да се шегуваме и да ни е весело. Наистина възрастните хора разсъждават по този начин/.
‎10. На другия ден, сабале да стане преди бабичката /поне в 5:30 часа/, да запали кюмбето и да запари на свиньете. Бабичката да рече: "Умрех от срам пред тава дете, немам очи да го погледнем. Госпот да ма убиа, така да са я оспим. Одрътееме си вече и тава а."
‎11. Коги си пойде да рече "Я от тука нищо немом да зимам, я тука като доам само че носим. Вие сте стари ора, я така не мом и ми а неудобно". Старците ше натурат още толко багаж и ше каат: "Нема да ни обиждаш мале, дорде моаме, че глеаме стока и че даваме. Коги одрътееме ептем и не моаме, тогива че опреме до тебе и като глеаме си мъж на место и вече от нищо ни не а стра с ора като тебе". И ще се просълзят..."

Благодаря на Пламен Валентинов за задълбочения анализ- мисля, че всеки може да си вземе по някой съвет в джоба преди да предприеме подобна стъпка, пък като гледам някои са приложими и в други ситуации. Та си мисля дали заради тази северозападна дипломация или заради опакия хумор, сме оцелели и още живеем на въпреки- въпроси, които нищим с Ели Лозанова.

Снимка"Паметта се поддържа по този начин- като пазиш езика, като пазиш традициите, като пазиш бита- като готвенето например. А диалекните думи са толкова цветни- с една дума казваш много! Верно е, че ние не сме лесни- нито като характери, нито като общуване. Но това сме си ние, такива сме си", признава за хората от Общество "Резерват Северозапад" Ели Лозанова.

Чепати и благи са членовете на сдружение "Резерват Северозапад". Ама имат души и усет за корените и традициите, както личи от следващия коментар. Става въпрос за духовата музика- сигурно вече някой от вас се чудят как така не съм я споменавала още- е, дойде й времето! Защото и душите ни са като духови инструменти- дълбоки и звънки, понякога дори да издават фалшиви тонове, пак си ги харесваме! Хората от Северозапада живеят със своето си самочувствие, често основано на съзнанието, че и езикът ни е особен, и светогледът, пък и оцеляваме въпреки опитите да ни затрият. затова от Сдружението препоръчват: "на първо време МВР може да постави заграждения от бодлива тел по границите на Резервата"...

"Та те така те..."- Днешната ни среща бе опит да нарисуваме поне в най-общи щрихи физиономията на нашия уникален антропологичен вид, за който Ели Лозанова казва, че носи духа на коравите, оцеляващи и надсмиващи се над себе си най-вече и над всичко останало хора. Сигурно затова Сдружение "Резерват Северозапад" има мисия да съхрани автентичния дух, материалната и духовната култура на нашия край- нещо, което не е лесно, особено в днешния век на технологии, унифициране и кратка памет. 

"Верно е, че от работа съ гърбавее, ма па ти е кеф, кога си я свършиш"- обобщава по този повод Ели Лозанова.

Уважаеми слушатели на Радио ВИДИН, надявам се двата часа на предаването "Автобиоглафия Северозапад" да са ви били приятни и да са ви накарали да се замислите малко, да се харесате малко повече, да си дадете самочувствие- защото, няма грешка! уникати сме, дори само за това, че все още сме тук и намираме сили да се усмихнем, да попеем, да се хванем на хоро, чуем ли духовата музика, да извикаме едно ехеееееее, когато ни е кеф, и да си кажем: "Ще ни има - няма съмнение!"

А, и непременно трябва да чуете аудиофайла!

Вижте още

"Неделник" от 31 май 2020 година

В последният ден на обичаният месец май, но странен тази година, можете да чуете 311-то издание на предаването "Неделник" . Разтваряме  старите видински вестници, като за начало. А след това майсторката на тъканите съкровища Наташа Манчова ни разказва за нещо ново. На 3 юни в Етнографско- възрожденския комплекс "Свети Софроний Врачански" във..

публикувано на 31.05.20 в 13:47

Първокласници завършиха годината с филм

Виртуално изпращане на учениците от 1 "А" клас във видинското училище "Цар Симеон Велики" бе организирано от класния ръководител на първокласниците - Илиана Тодорова. За да бъде денят незабравим, тя бе подготвила кратко видео, в което основни герои са учениците. Темата на филмчето е "Празникът на буквите в Замръзналото кралство".  Сценарият е мой,..

публикувано на 29.05.20 в 15:33

Ловците от Чупрене с грижи за дивеча, отчитат слаб сезон

Ловните дружинки в Ловно- рибарско сдружение "Миджур" в село Чупрене всяка пролет полагат грижи за дивеча. Повече от половината дружинки са отказали да взимат групови разрешителни за отстрел на дива свиня след края на януари. "Това говори за изградени традиции в лова. Знае се, че до януари се ловува. Имаше и изключения. Много по- малко хора са..

публикувано на 28.05.20 в 16:15

Специален фонд за Северозападна България предлагат от БСП

Законопроект за създаване на Специален фонд за устойчиво развитие на Северозападна България предлагат от БСП. Идеята е ежегодно Фондът да разполага със 100 млн. лева, които да се инвестират в областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен. "Това е първата реална стъпка за развитието на Северозапада. Това, което ние предлагаме, и то ще..

публикувано на 27.05.20 в 13:59

Митко от Лом "възкресява" забравени паметници

Митко Митков- млад и буден жител на Лом , издирва и възстановява на добра воля и със собствени сили и средства стари войнишки и опълченски паметници не само в родния си край, но и в други части на страната. Заедно със свои съмишленици вече е дал нов живот на повече от 10 несправедливо изпаднали в забвение паметници: "Приятно ми е да се занимавам с..

публикувано на 27.05.20 в 09:57

Абитуриентски вълнения в „Музикална зона“

Дойде ли 24- ти май, всяка година настъпва един особено тържествен период- времето на абитуриентските балове. Започват абитуриентските вълнения, настроението е приповдигнато, подготовката за бала тече с пълна сила, а мислите се лутат между рокли, костюми и прически, любими съученици и учители. Все пак това радостно събитие е веднъж в живота...

публикувано на 25.05.20 в 09:50

"Неделник" от 24 май 2020 година

24 май. Честит празник. Празнуваме с директорката на ОУ"Георги Ст. Раковски"- 2020 село Търнак , Яница Бочева . Нейният запис наистина повдига духа по повод празника. Ива Антонова от Враца ни прошепва нещо интересно "За Ботев, светите братя, просветата, писмеността и младото поколение". След това говорим за първата книга. За "Очила за..

публикувано на 24.05.20 в 13:25