Ели Лозанова за чепатите хора от "Резерват Северозапад" -

''Автобиография Северозапад'' от 15 март 2014 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Здравейте, уважаеми слушатели на Радио ВИДИН! Вероятно се питате защо днес аз- Петя Генова- ще разказвам автобиографията на Северозапада? Поканата дойде след чудната ми среща с членовете на сдружение "Резерват Северозапад". Преди дни Обществото се събра в Берковица, където проведоха своята годишна среща и отбелязаха петгодишния юбилей на форума на Сдружението. Който не е влизал в тази електронна страница е изгубил много! Ето какво пише там за нас- хората от Северозапада:

"Само който е минавал оттам, ще разбере напълно за какво става дума. Северозападният човек е различен антропологичен вид. Може би е произлязъл от по-особен род маймуни. Или поне от някое още неизследвано племе. Ние, естествено, сме против Дарвиновата теория и това е просто алегория ("Да не земат са да са засегнат, че ин ги викаме шебеци!").

Първата реакция на чужденеца, попаднал в северозападно село или градче и станал свидетел на обикновен комшийски разговор, е страх. Стрес. Не може да проумее защо тези същества се опитват да се надвикат и си разменят такива любезности, от които да ти настръхнат косите, да ти се обърнат червата.

В Резерват Северозапад въпросът "Какво правиш?" звучи така, с предварително извинение към детската аудитория: "К'во праиш, бе, а ти е...а майкята?" Когато срещне съседа, типичната северозападна около петдесетгодишна жена подхвърля "Айде бе, ти не умре ли?", на което той отговаря "Да ти изсънат устенцата", тя продължава "Да та намерът у гробищата, жив да та закопат" и така се заформя един съвсем кротък и незлоблив разговор. Когато се карат, е съвсем друга работа. Тогава употребяват изречения, от които капе кръв, хвърчи огън. Неподготвеният слушател може като нищо да се разболее, а дори и по-лошо, като ги чуе."

Смея се до сълзи, когато чета тези уникални текстове, а още повече ме усмихва разговорът с Ели Лозанова- председател на сдружение "Резерват Северозапад".

Снимка

"Има хора, които ни ползват като проводник за дарителство- предимно за талантливи деца. Това е важна, но не основна част от работата на Сдружението. Запазване на езиковото богатство и местния фолклор, особения шантав светоглед на нашия човек, кухнята- това са нещата, които обединяват нашите хора, които са от къде ли не и занимаващи се с какво ли не. Всяка година се събираме поне веднъж- палим огньовете, готвим, а нашите гости и домакини хапват и оценяват. Каним и състави, които възстановяват и пазят нашия автентичен фолклор", обяснява Ели Лозанова.

И така, уважаеми слушатели, време е за северозападно гурме пътешествие. Преди да дам думата на Ели Лозанова, която е експерт по темата, ще ви прочета няколко кулинарни обяснения от речника на Северозапада. Където обичана и често използвана фраза е "т'ва да ти не е мандра за газиран цвик"- риторичен въпрос, с който се отговаря на нечие нахалство. Не е ясно дали цвикът наистина може да се газира, но нахалници у Резервата има колко сакате. Цвикът е остатъчен продукт от производството на сирене, лимонада за прасета, масово използвана напитка при отглеждането на прасетата, некога бабичката купуваше по 12 типови хлеба, дробеше ги в цвик и тава беше манджата на свиньете. "Дробено"- много популярен начин на хранене в Северозапада- като надробен хлеб в боба или в друга манджа. Не само дробено- още много рецепти, простички, но много вкусни са съхранени в нашия край. За запазването им се грижи ежегодният фестивал "Бабина душица", организиран от сдружение "Резерват Северозапад".

Снимка

Ще ми се да завършим кулинарния разказ с откъс от разказа "Печени чушки", с автор Черногледец Храбър, активен член на Сдружението. За ефира ми помага Красимир Цветков-Младши, внук на създателя на емблематичната Берковска духова музика.

"Нам к'во ми стана така изеднъж, ма ми се върнаа изневиделица камара картинки от едно уда-а-авна пролазило време. По принцип за сичко си има причина, 'ли така? Ма де факто, к'ви ме гяволе прифанаа, е тъ? Оп! Те го те! Знам си я! Има круша дръжка. Замериса ми. А тава немоа го сбръкам никогиш. Замериса ми на печени чушки на шпората отвънка, до мутфака. Таа меризма нема равна. От таа меризма моа изпаднем у истинска нирвана. И баш че, те тава точно ми се случва днеска. Дошло е време значи. Така без да се усетиме, улазаме помежду двата най-убави сезона на годината. Времето, къде умрем за ньего- заран е ладно и убаво, деньем е топло и приятно, вечер е теферич и едно такова пивко... Вечер по ладавина, пръгави бабички като маки ми (Господ здраве и живот да й дава) берат червените чушки за низанье у едната кофа, у другата отфръгат тиа за печенье. Заран рано, на развидеяванье, немирни старци като баща ми (и ньего да го варди Господ) наклаждаа шпората и догде напече Райчо, са опекли камара чушки. Послем цели часове из маалата една неповторима меризма се но-оси, но-оси... Оф, та и днеска така ме однесе. Однесе ме има три-четиресе годин надире...
...
- Още десетина дена и край с ваканцията- рече комшията Краси.
- Бега бе, откъде знааш?- пита другия ми комшия, Емил.
- Знам! Баба пече чушки.
- Епа к'во като пече? Нека си пече. Че прай ютеница.
- А бе, она и гньетени чушки че прай, ама назе манко ни остана- тъжно се включих и я….
- Па не можаа да го напраат таа ж'на училище по-делек от назе, ми и оно тука, у барата.
- Епа оно сичко важно а тук, у барата- констатира Краси.
- Те! Воденицата, казана, лимонадениа цех, баничките, пазара у среда тук се прай и..., па и училището. Оно къде да го денат иначе. 'Ли тук са най-важните ора!
Откъде мослето, нади воденицата се изтопурка Манчо и се изцепи:
- Е-ей, а да се биаме с джанки!
Което беше достатъчно да се забраат сички философии по отиващата си ваканция... Така неколко десетина-дванайс годишни хлапета прекарваха времето си в "природо-научниа университет" къде барата, до воденицата. И тогава, по това време, меришеше на печени чушки...
...
Снимка

И днеска така. Мерише на печени чушки, та чак машина на времето ти не требва. Сал затвараш очи и си избираш годината. Е, верно, само назаде може да се пътува така, ама напреде к'во да дирим?...

Благодаря на Краси Цветков младши за хубавото изпълнение, както и на автора на текста Димитър Палански от Вълчедръм, с псевдоним Черногледец Храбър! Митко Палански е машинен инженер и носител на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet & ErunsMagazine.

Един от амбициозните проекти, който вече е реализиран два пъти, е издаването на литературен алманах "Резерват Северозапад". За него само ще кажа, че и да не обичаш книгите- ще го прочетеш на един дъх. Ние вече чухме един от авторите Митко Палански в брилянтната интерпретация на Краси Цветков-Младши. Надявам се Митко да ни прости за няколкото съкращения, които направихме, за да имаме време да чуем повече бисери на по-голям брой форумци.

"Издаването на алманаха "Резерват Северозапад" в книжно тяло е голяма крачка в популяризирането на северозападния бит, култура и език. Днес автентичната култура и специфичния диалект на Северозапада постепенно изчезват. Цивилизацията е навлязла в големите и малките градове и рядко можеш да чуеш екзотични диалектни изрази, а традиционните обръщения "Пустиняк" и "Омраз", използвани към любими хора, могат да се чуят само в селската кръчма след третата ракия"- четем във форума.

Снимка

Аз пък ви предлагам кратък откъс от разказа "Не е лесно" на Николай Недялков от Кула, като отново ще разчитам на помощта на Краси Цветков-Младши.

"Още като се е родил Николай Недялков, устата са му "намазани с мед", казва Ели Лозанова. Сигурно е така, защото определено той е наясно с психологията на специфичния човешки вид, който обитава Северозапада.

На страницата на Резервата четем следното: "Една от характерните черти на обитателите е разбирането им, че всички, целият свят, на тях им е задължен. Просто така, без причина. Друга тяхна особеност е възприемането им на личния живот на другия като нещо общодостъпно и прозрачно. Затова не трябва да се учудваш, ако там на улицата те спрат и започнат да те питат защо още не си се оженил, кога и защо си се развел или просто кога ще си сложиш казанче на тоалетната, понеже през прозореца се видяло, че нямаш. И ако не им отговориш подобаващо, лошо ти се пише!"

Питам Ели Лозанова дали пък специфичният ни светоглед и хумор не са уникално съчетание на смешното с тъжното... И така, от дума на дума, навлизаме все по-дълбоко в дебрите на уникалния човешки вид, населяващ нашия край. Включваме още един участник от форума. Неговият спомен от младостта ни открива още малко завесата на северозападната душа- корава и грубовата понякога, но със здрави и правдиви убеждения, изстрадани от опита:

"Дълго преди да се оженим, бъдещата ми жена дойде от Варна на село да я видат наш'те, а и тя да види в какво бръдо ша наведе. Я бех тогива студент у Варна. Голема работа! Кой като мене? А и млад, и див. От де да знам я разните там куртоазии и византийски приьоми? Ич и през акъля ми не минуваше, че тава младо момиче от гулемия град моа са уплаши.
Речено сторено! Доде. Я си бех вече на село и я чаках на рейса от Плевен за Козлодуй. Нали е пуста сиромашия, а и не сме си баш кавалере тава ние от тоа край. От другаде да са, ора коги чакат снаа, светъ ша обрънат, ша намерат кола и нема да и дадът да стъпи на земьъта, ама ние... Той и тато така каза: "Нема к'во а са праим на такива к'ви не сме! Ако ша ни ареса- да ни аресва! Ако не- секи по пъкя си! Иначе к'во ша а праим цел живот?" ...

Е, какво да каже човек след тази истина, изречена простичко и без превземки. Става ти мило и някак носталгично. Езичник или не, нашият човек се опира на университета на живота и пише трактати по оцеляване- често съчетали сълзите, иронията и смеха в едно, както е в следващия Северозападен наръчник, изготвен от Пламен Валентинов:

"Един северозападен младеж, когато за пръв път отиде на селото на гаджето си, с цел да направи добро вЧепатление, требва да напраи следното:
1. Да иде със стари дреи. Дрътите, че си речат: "Добро а момчето, яла нема да са модерчи".
2. Да каа веднъга "Я не мом да седим така- дайте нещо да отфръгам". Дрътите, че си речат: "Я гле, оште са не е довлекъл и за работа пита, те тава а човек".
3. Веднага да пита "Тоа кукуруз у коша сорта му нали е 611- тип конски зъб?" Дрътите, че си речат: "Лили, жив аграном дойде дом, жив да ни а"
4. На обед да каа на бабичката "Личи си, че тава момиче ти а унучка и ти си а учила да готви толко арно. Бабичката че каа: "Лилии, па знаа къ сръце да ти стопи, бе."
5. Още ненахранил се, да каже "Апнааме, кво апнааме, дайте нещо да работим". Дрътите че каат: "Лиллиии, още са не наял и работа дири"
6. Требва да изпие с 30 грама рикия по-малко от старецу и с 50 грама по-малко вино. Стареца че каа: "Те, моа да пиа момчето, мъ не а пияница".
6. Да направи иновации- стойка за тоалетна хартия от овчарска тояга през отдушниците на клозета, канал за отводняване на дъждевна вода и примка за опашката на кравата на гредата, като я доиш да ти я не увива около врато. Дрътите че речат: "Лилиии, индженер е дошел дом, прости ора сме да срамуваме от ньего!"
7. Да каже "Довечерка, че спим у една соба с дедо, оти иначе е неудобно" Дрътите ше рекат: "Бре пъ съ съобразева, бе. Нема да ни омаскари детето".
8. Да заеме остра гражданска позиция против демокрацията, ниските пенсии и съсипваньето на дръжавата. Дрътите ше помислат: "Я гле, па он и от политиките отбира. Тоа не требва да го изпущаме никоги".
9. Да заеме остра гражданска позиция за връщането на 3-годишната казарма и срещу къпаньето и пръскането с дезодоранте и парафюме. Дрътите ше си помислат: "Тоа си а мъж като от едно време, не а педерас като тиа дек ги дават по телевизору по "Денцинг старс" /с тези думи не изразявам позиция срещу хората, които имат такива наклонности, просто всичко е с цел да се шегуваме и да ни е весело. Наистина възрастните хора разсъждават по този начин/.
‎10. На другия ден, сабале да стане преди бабичката /поне в 5:30 часа/, да запали кюмбето и да запари на свиньете. Бабичката да рече: "Умрех от срам пред тава дете, немам очи да го погледнем. Госпот да ма убиа, така да са я оспим. Одрътееме си вече и тава а."
‎11. Коги си пойде да рече "Я от тука нищо немом да зимам, я тука като доам само че носим. Вие сте стари ора, я така не мом и ми а неудобно". Старците ше натурат още толко багаж и ше каат: "Нема да ни обиждаш мале, дорде моаме, че глеаме стока и че даваме. Коги одрътееме ептем и не моаме, тогива че опреме до тебе и като глеаме си мъж на место и вече от нищо ни не а стра с ора като тебе". И ще се просълзят..."

Благодаря на Пламен Валентинов за задълбочения анализ- мисля, че всеки може да си вземе по някой съвет в джоба преди да предприеме подобна стъпка, пък като гледам някои са приложими и в други ситуации. Та си мисля дали заради тази северозападна дипломация или заради опакия хумор, сме оцелели и още живеем на въпреки- въпроси, които нищим с Ели Лозанова.

Снимка

"Паметта се поддържа по този начин- като пазиш езика, като пазиш традициите, като пазиш бита- като готвенето например. А диалекните думи са толкова цветни- с една дума казваш много! Верно е, че ние не сме лесни- нито като характери, нито като общуване. Но това сме си ние, такива сме си", признава за хората от Общество "Резерват Северозапад" Ели Лозанова.

Чепати и благи са членовете на сдружение "Резерват Северозапад". Ама имат души и усет за корените и традициите, както личи от следващия коментар. Става въпрос за духовата музика- сигурно вече някой от вас се чудят как така не съм я споменавала още- е, дойде й времето! Защото и душите ни са като духови инструменти- дълбоки и звънки, понякога дори да издават фалшиви тонове, пак си ги харесваме! Хората от Северозапада живеят със своето си самочувствие, често основано на съзнанието, че и езикът ни е особен, и светогледът, пък и оцеляваме въпреки опитите да ни затрият. затова от Сдружението препоръчват: "на първо време МВР може да постави заграждения от бодлива тел по границите на Резервата"...

"Та те така те..."- Днешната ни среща бе опит да нарисуваме поне в най-общи щрихи физиономията на нашия уникален антропологичен вид, за който Ели Лозанова казва, че носи духа на коравите, оцеляващи и надсмиващи се над себе си най-вече и над всичко останало хора. Сигурно затова Сдружение "Резерват Северозапад" има мисия да съхрани автентичния дух, материалната и духовната култура на нашия край- нещо, което не е лесно, особено в днешния век на технологии, унифициране и кратка памет.

"Верно е, че от работа съ гърбавее, ма па ти е кеф, кога си я свършиш"- обобщава по този повод Ели Лозанова.

Уважаеми слушатели на Радио ВИДИН, надявам се двата часа на предаването "Автобиоглафия Северозапад" да са ви били приятни и да са ви накарали да се замислите малко, да се харесате малко повече, да си дадете самочувствие- защото, няма грешка! уникати сме, дори само за това, че все още сме тук и намираме сили да се усмихнем, да попеем, да се хванем на хоро, чуем ли духовата музика, да извикаме едно ехеееееее, когато ни е кеф, и да си кажем: "Ще ни има - няма съмнение!"

А, и непременно трябва да чуете аудиофайла!

Споделете

Сдружение "Резерват Северозапад" гостува в предаването "Автобиография Северозапад"

Ели Лозанова за чепатите хора от "Резерват Северозапад"

Ели Лозанова: "Верно е, че от работа съ гърбавее, ма па ти е кеф, кога си я свършиш"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

За БНР

Радио Видин