"Винаги съм мечтала за тази среща. На няколко пъти се разминавахме в Париж. Срещата беше много вълнуваща, казахме си много неща, които не можахме да споделим в самолета от Либия за България. Нямам думи да ви опиша колко добре съм заредена след тези срещи със Сесилия Атиа. Не се интересувам от живота в Либия днес. За мен това е една затворена страница. Категорично смятам, че тази страна скоро няма да тръгне по пътя на демокрацията. След 100 години може и това да стане, но на този етап - не. В Либия съм била още веднъж- в периода от 1984 до 1987 година. Времената бяха много по-различни. Тогава работих в българската болница в град Тархуна, близо до Триполи. Болницата беше нова, а аз бях старша сестра. Работехме само българи, филипинките бяха асистент-сестри. Имахме и две либийки, които бяха санитарки. Условията бяха прекрасни- нова болница, нов екип... Нямаше нищо общо с това, което беше в Бенгази и ужаса, който преживяхме", разказва за Радио ВИДИН Валя Червеняшка, която и днес продължава да работи в болницата в Бяла Слатина. 
"Дали в Либия ще се живее по законите на демокрацията, това времето ще покаже. От това, което следя като коментари по вестниците и репортажите по телевизията, смятам, че много време трябва да мине, за да заживеят арабските страни демократично. Впечатленията ми са най-вече за Либия. Работила съм там 4 години в периода веднага след революцията им през 1969 година. Семейството ми живя в столицата Триполи в периода 1971 -1075 година. По това време монархията бе свалена и хората живееха много свободно. Беше спокойно, имаше работа, много се строеше". 
им се направи водоснабдяване, канализация и пътища, не се пускаха на търг. По това време Триполи беше един много хубав град. Живееше се много спокойно. Не сме имали никакви проблеми. Либийците ни уважаваха и ценяха. Специално нас, българите, ни приемаха много добре. Страната по това време беше с един от най-високите стандарти на живот, заради парите от нефта. Когато в началото попаднахме в Либия, просто не знаехме къде се намираме- сякаш бяхме в пещерата на Али Баба. В магазините им имаше всичко. Някои неща не знаехме дори за какво служат. Но, когато човек попадне на хубаво място, бързо се научава, по-трудно отвиква след това. Ние идвахме от социалистическа страна и ни правеше силно впечатление, че най-масовите храни за населението като месо, захар, брашно, макаронените изделия, яйцата, кафето и чаят, бяха на много ниски цени. Така например килограм брашно тогава струваше пет пиастра, т.е. ако заплатата беше 100 лева, килограм брашно бе 5 стотинки. Също толкова струваха тогава оризът и захарта. Месото беше 60 пиастра за килограм телешко, 35 пиастра беше пилешкото"... 
"Що се отнася до българите в Триполи, то там имаше различен тип хора. Едни пестяха абсолютно всяка стотинка, други пък не пропускаха момента да живеят. Ние бяхме там с децата си и направихме всичко възможно, престоят ни да бъде запомнен и от нас, и от тях като един период от живота, в който сме видели един по-различен свят. Стъпили сме на друг континент, видели сме друга култура... Не сме си отказвали дребните удоволствия - да опитаме техните местни ястия например, да ходим редовно на кино, да ходим на плаж- морето там е фантастично- много топло и чисто. Имахме си и кола, с нея редовно си правехме екскурзии и често посещавахме добре запазените останки на два римски града край Триполи- Лептис Магна и Сабрата. Можехме да си го позволим, въпреки, че по онова време българските специалисти в Либия получаваха само 1/3 от заплатите си. Останалото отиваше за фирмата, която ни бе изпратила там и за държавата. 
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..
В женския месец слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..
Продължаваме тенденцията до края на капризния женски месец всеки понеделник в „Музикална зона“ да слушаме песни с имена на жени. Днес сме на вълна „сръбска песен с име на жена“. Bcяĸa жeнa имa нeпoвтopим xapaĸтep, изгapящa ycмивĸa и yниĸaлeн нaчин нa oбичaнe. Heзaвиcимo как ce ĸaзвa, вaжнo дa е дapявaна c дoбpo oтнoшeниe, зaщoтo тaм, ĸъдeтo жeнитe ca..
Значителна облачност с дъжд
Облачно
Предимно облачно