"Веселите охлюви" в Кутово

Отглеждането на охлюви

Фермата се зарежда с малките охлювчета в края на май.

Да се въведе данък върху пустеещите земи - това предложиха част от големите земеделски асоциации по време на обществена дискусия за обработваемата земя у нас в края на март. Предлаганото въвеждане на данък върху пустеещите земи има за цел да се установи тяхната собственост - това обясни министърът на земеделието и храните Димитър Греков. Министърът е категоричен, че с данък върху пустеещите земи ще се ликвидират така наречените "бели петна", които са близо 1 милион и 60 хиляди декара. Сега тези земи се стопанисват от общините или се раздават от Държавния поземлен фонд на производители, каза още министър Греков. Предложенията за законодателни промени по въпроса ще бъдат направени до края на май.

С данък или без данък, земята трябва да се работи, категоричен е директорът на земеделската дирекция във Видин Личко Луков.
"Ако не се работи земята, ще се получи вторична субцесия- връщат се храстовидните растения, след това дървовидните и в един момент обработваемата земя се превръща в гора."

И така , данък пустееща земя обмислят да въведат управляващите за българите, които не обработват земята си, но и друг не им я стопанисва. Целта е собствениците да се стимулират да обработват нивите си или да ги продадат на хора, които биха се грижили за земята. В планинските райони в Северозапада, масово не се обработват земеделските земи, защото са трудно достъпни и няма как да се стигне до тях. Биляна Борисова се срещна с Георги от монтанското село Видлица, който има 50 декара наследствена земеделска земя. Обработва я почти всичката, с изключение на няколко трудно достъпни ниви. До там техника не може да достигне.

"Това там навремето моите дядовци са го работили преди 100 години и са го орали с волове - нагоре, надолу. А сега кой ще се занимава с това нещо"- каза Георги, който не е съгласен да плаща данък за необработваемата си земя и предлага:

"Нека да го работи държавата и да ми плаща данъка на мен, тя да го държи, защото не може да се работи и да ми плаща на мен данъка…нека обърнем нещата."

Според Георги идеята на правителството няма да се приема добре и от собствениците на земя, защото голяма част от тях нямат пари за оран.

Не на това мнение е 83 годишния дядо Тодор, който има близо 30 декара пустееща земя.

"Да се плаща, плащаше се едно време данък на земята, да се плаща пак. И аз ще си платя…дали ще плащам или ще е продам вече ще си направя сметката."

Според дядо Тодор това е единствения начин да се накара българина отново да работи. Статистиката показва, че за последните десет години повечето собственици са върнали земята си и пустеещата земя е намаляла пет пъти. Причината, финансовата подкрепа от Европейския съюз.

В "Земята, която ни храни" се срещаме с Емил Йонов от видинското село Покрайна, който откакто се помни е земеделец и за него земята е смисъл на живот.

"Работата е тежка, но ни доставя удоволствие. През последните години много чужди фирми навлязоха, но ние местните няма да се откажем... Жал ми е, когато хората продават земята си, защото всеки един е привързан към земята си, която го храни и се чувства човек тогава, когато стъпи здраво на собствената си земя."  

Емил обработва около 300 декара- собствена и арендувана земя, върху която отглежда зърнени култури. Вече е на 68 години, но не се оплаква от тежката работа, а от неуредиците в сектора:

"Страшно много закъсняха с изискванията за проектите за новия програмен период. Губим годината, не можем да започнем никаква дейност... Администрацията в  ДФЗ се занимават само с кадрови въпроси и изпускат сроковете."

На въпроса дали бихме могли да си възвърнем славата на земеделски район, Емил отговори така:

"Не е вярно, че няма работа за младите- всеки може да се хване да работи собствената си земя, както някога- тогава също не е имало индустрия... Земята ни храни, винаги ни е хранила. Имаме потенциал да изхраним три Българии!"