Първовърховните апостоли Петър и Павел – пример за всеотдайна вяра, искрена любов по Бога и евангелска надежда във възкресението

Светите апостоли Петър и Павел са наречени първовърховни за това, защото най-много от апостолите са се потрудили при поставяне основите на светата Църква Христова. Обединени от любовта Божия те обходиха целия свят като просвещаваха, вдъхновяваха и насърчаваха хората да служат на Христос, да отдават целия си живот на Бога и Църквата и да спасяват чрез това душите си.

Благодатта Божия, която винаги допълва липсите и лекува немощите. Тази благодат обединява не само тях двамата, но и всички нас, днес, в едната света, вселенска и апостолска Църква. В тази Църква и чрез тази благодат ние се обновяваме и спасяваме. Не поради наши достойнства или заслуги. Не защото сме извършили нещо достойно, а само и единствено поради Божията благодат. "С благодатта на Бога съм това, което съм" (1 Кор. 15:10), казва свети апостол Павел. Нека превъзмогнем гордостта - майката на всички грехове. Защото тя е причината да не отдаваме дължимото на Божията благодат, а да се заблуждаваме, че ние само със собствените си сили сме това, което сме. Всичко постигаме с Божия помощ. Необходимо е да се смирим и да се надяваме на Божията милост, защото на горделивите Бог се противи, а на смирени дава благодат. Именно този пример ни оставиха светите апостоли, да ходим по осветения от тях път и по техните свети молитви и застъпничество да бъдем пример за околните на вяра, надежда и любов.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Второто посланието на свети апостол Павел до Коринтяните /2 Кор. 11:21-12:9/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Матей /Мт. 16:13-19/.

В рубриката "Съвременна Библия" - някъде дълбоко в себе си България чувства, че не живее правилно. Калните вълни, залели Аспарухово имат своята духовна проекция в сърцата ни. Опустошението на икономиката, обезлюдяването на населени места, демографския срив, бедствията, безхарактерното лидерството и корумпираната властова система - всички тези са белези на съд. Непочитането на истината рано или късно води до налагане на съд. Дали почитаме истината? "Всеки, който е от истината слуша МОЯ глас!", казва Исус Христос. Тези думи са изречени към човек, който не е свикнал да слуша, а по скоро е карал другите да слушат неговия глас - Пилат Понтийски. Пилат е горд римлянин. Той предпочита да живее без истина. Когато живеем без истина, остава да живеем в лъжа. Лъжата може да бави справедливия съд, но никога не може да го предотврати. Щом има истина и лъжа, трябва да има и съд!