Превърнаха в бунище детска площадка в Берковица

Гледката наистина ме ужаси и даже надмина описанието. В беседката и около нея бяха разхвърляни пластмасови чашки, обелки, опаковки, цялата настилка на площадката бе покрита с плътен килим от люпени семки. Безобразната мръсотия очевидно бе причинена от придружителите на малчуганите, които кротко си играят на катерушките и люлките, прегръщат животните, докато техните родители усърдно се трудят над слънчогледа и палят цигара след цигара.

Със снимки в ръка се запътих при заместник -кмета Радослав Найденов, баща на малка дъщеря.

"Надявам се да успеем да съхраним площадката. Това показва нашата култура и възпитание. Не бива да забравяме, че това е детска площадка, която е в услуга на родителите и най-малките жители на общината. За това моля всички граждани да я опазваме и да се грижим за нея като за своя собствена. Има предупредителни табели, че на детските площадки абсолютно е забранено пушенето."

В деня след поройния дъжд, се върнах в парка с мисълта, че водата е измила мърсотията. За съжаление очакванията ми не се оправдаха. Всичко си беше както преди. В беседката две момчета седяха и играеха карти. Поговорих с тях за гледката наоколо.

"За нас никак не е приятно - идваме всеки ден тук и седим в кочината. Аз съм на 14 години, идваме с приятелите, чистим. Те пак идват, пак правят кочината - не се търпи. Малките гледат какво става тук и ще правят същото сигурно като станат големи. Големите идват - семки, фасове, викат, а после на нас се карат. Не е добре да пушат тук, и жените, дето идват с децата - и те. Глоба ли трябва да се наложи, за да престанат!"

Това е - четиринадесетгодишни момчета да ни дават акъл. Глоба е най - вероятно единственото решение в тази ситуация, когато ние възрастните не успяваме да оценим  хубостите, които имаме и не успяваме да проумеем, че начинът, по който живеем е начинът, по който възпитаваме и собствените си деца.