Ще заработи ли новият завод до Сланотрън -

''Еко Свят'' от 14 август 2014 година.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

* В предаването днес отново ще говорим за новия завод, който се изгражда до видинското село Сланотрън. Този път поводът е медийният тур, който организира ръководството на компанията, построила завода;
* Проверихме на място какви са последствията от наводнението в Бяла Слатина и село Нивянин, община Борован две седмици след бедствието.

Собствениците на новия завод за безотпадъчна преработка на автомобилни гуми край видинското село Сланотрън показаха изградените системи и съоръжения и обясниха каква е новата технология, която ще се прилага при преработвателния процес.

"Технологията е разработена но български патент. При преработката се получават само полезни продукти. В технологичната линия влизат само излезли от употреба гуми. Цялата разработка е минала през моите ръце. Работя по този въпрос доста години заедно с моите колеги от БАН и Института по инженерна химия", обясни доктор инж. Димитър Колев, съавтор на технологията и на патента, който е и един от директорите на компанията.

Димитър Колев разведе представителите на медиите и обясни, че готовите продукти, които се получават след преработката на гумите са: минерално масло- гориво, сажди, тел за скрап и гипс, който се получава от калциевия окис при взаимодействието му със серния двуокис в изходящите димни газове.

Заводът до с.Сланотрън

Продуктите, които се получават излизат в готов вид за следващи индустрии. Има пълначни машини на въглерода и на гипса, а що се отнася до полученото гориво- пиролизното масло- то се съхранява в резервоар, след което се транспортира до консуматорите с цистерни. Накрая се отделя и телта.

Заводът край Сланотрън ще се управлява изцяло автоматично. Новата технология няма отрицателен ефект върху околната среда, уточни изпълнителният директор Тодор Николов:

"Компанията внедрява иновативна технология, която е патентована от български учени първо в България, но след това е регистрирана в над 50 държави. Тя позволява един отпадък, каквито са автомобилните гуми, което представлява замърсител на околната среда, да бъдат преработени и да се получат полезни материали и продукти, които ние да предложим на българската и чуждестранна индустрия. Ние създаваме завод, който рециклира."

Очакваните ефекти за региона са нови работни места. Компанията очаква, че със старта на работата на завода, това ще доведе и до косвени ползи за малкия и среден бизнес, до повишаване на стандарта на живот на хората в околните села. Всяка година 100 000 лева ще бъдат изплащани като работни заплати, които са прекият ефект за хората, които живеят тук.

Потърсихме за коментар по темата Емил Георгиев- председател на партия "Екогласност" и председател на Инициативния комитет "Да спасим Златорожието". Той ни обясни, че се е срещнал в Румъния с представители на екологични организации, с кметове от региона. На 24 август ще има нова среща с ръководството на екологичната партия на Румъния.

"Всички те подкрепят нашите усилия и мога да ви кажа, че ще участват в протеста на 31 август от 11 часа. Ако не получим писмено уверение от компетентните органи, че се отнема разрешителното на завода, на 31 август блокираме движението по Дунав мост 2."

Заводът до Сланотрън не работи в момента, това категорично заяви изпълнителният директор на компанията. Разрешението за строеж е издадено на 2 декември 2010 година, а срокът на изпълнение е 12 месеца. Това означава, че в най-скоро време заводът трябва да заработи. Максималният брой работници е 13- така поне пише на информационната табела на обекта.

В Бяла Слатина пострадалите от наводнението от 1 август бавно възстановяват пораженията по къщите и дворовете. Река Скът излезе и заля домовете, които са в по-ниската част на града. Под вода бяха автогарата и индустриалната зона.

Водата идва бързо и остава повече от денонощие около 1,80 м. След оттичането улиците, дворовете и първите етажи на къщите остават в кал. Хората са изнесли да сушат покъщнина и изхвърлят счупените мебели.

"За всички ни е много трудно, но мисля, че лека-полека започваме да се възстановяваме. Добре че сме живи и здрави. Единственото, което спасихме са само дрехите. На съседите къщата се разпадна пред очите ни... Тук има паркинг за ТИР-ове. Водата беше над гумите до резервоарите... Целият двор е в тиня. Мазата е пълна, всичко е обърнато наопаки. Всичко в къщата е мокро...", разказаха пострадали жители на града.

Вълната е минала първо през село Комарево, след това през село Бъркачево, Попица, Бяла Слатгина, от там се е отправила към селата Търнава и Галиче. Най-пострадали са селата Комарево, Бъркачево и Галиче. В Бяла Слатина най-засегнати са кварталите северно от река Скът, а в южната част са наводнени мазета. Хората, останали без покрив над главата си, ще бъдат настанени във фургони и общински жилища, каза кметът на Община Бяла Слатина Иво Цветков:

"Общината прави всичко възможно на хората без дом, да им осигури трайно пребиваване. Получили сме 3 оборудвани фургона. Имаме и три общински жилища. Доста хора и фирми помогнаха с хранителни продукти. Благодаря на ВиК за адекватната реакция на това бедствие. Никога градът не е оставал без годна за пиене вода. Тук нямаме много удавени животни. Те бяха извозени още миналата седмица. На най-засегнатите домакинства са осигурили основни дезинфекциращи препарати и лекарства от първа необходимост."

До края на седмицата ще работи общинска комисия, която ще оцени щетите. След това Общината ще кандидатства за средства от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане.

Кметът твърди, че всички хора са знаели за прииждащата вода. Още от сутринта на 1-ви служители на общинското предприятие "Чистота и строителство" са поставили 500 чувала, за да запушат отводнителните канали. Въпреки това водата е продължила да се покачва.

"Когато започна да прелива през дигата, хората разбраха, че ще се случи това бедствие. Важното е, че нямаше човешки жертви", каза още кметът Иво Цветков.

Подобна е ситуацията в момента в друго от пострадалите от високите води на река Скът населени места- село Нивянин в община Борован. Там вълната идва през нощна на 31 юли срещу 1 август. Водата залива почти половината село. Никой не е събудил хората, защото не е имало ток и не са могли да пуснат сиренно-оповестителната система. Сега всеки от пострадалите си чисти къщата от тинята и изхвърля зимнина, мебели и електрически уреди:

"Пораженията са неописуеми. Целият етаж с 5 стаи и мази- всичко е унищожено. Домакинските уреди са били под вода. Нямахме време да спасим нищо, едва успяхме да стигнем до втория етаж. Там стояхме до сутринта и едва избягахме, защото казаха, че идва втора вълна... Сега идвам от Германия. Не мога да вляза, да си отворя вратата. Сега не знам какво е вътре и къде ще спя. Стопански постройки са паднали..."

В спасяването на хората през нощта участват 7 младежи от село Нивянин. Те рискуват собствения си живот, спасявайки живота на други- през тъмната нощ с багер са вадили хора от къщите. Това са: Николай Христов, Анатоли Гергов, братята близнаци Тихомир и Галин Емилови, Пешо Влахов, Венко Влахов, Владимир Илиев.

Между 120 - 130 къщи са наводнени в село Нивянин. Паднали са 28 стопански сгради. С 3 лодки на Гражданска защита са евакуирани 18 човека. В селото е минала комисия да направи оценка на щетите. Евентуално всяко семейство от пострадалите ще бъде обезщетено с еднократната помощ от 325 лева.

"Ще кандидатстваме и пред междуведомствената комисия за бедствия и аварии. Ние сме беден край. Хората нямат застраховки. При нас наводнението беше след 1,20 часа през нощта. Ужасът беше страхотен. Отвсякъде се чуваха писъци. Това не може да се опише", разказа кметът на Нивянин Милен Гайдарски.

И в Нивянин хората разчитат на себе си. Който не е пострадал, помага на съседите си. Навсякъде се чисти и поправя.

"Стресът е голям, добре е, че няма жертви", заключи кметът Милен Гайдарски.

16 милиона и 300 000 лева ще бъдат предоставени на засегнатите от наводнението общини за посрещане на неотложни нужди. Правителството отпусна и 1 милион лева за бедстваща Мизия. Това съобщи министър- председателят Георги Близнашки след първото заседание на комисията за възстановяване и подпомагане.

Министърът на вътрешните работи Йордан Бакалов, който е и председател на Комисията, отбеляза, че последно засегнатата община - Мизия, трябва да посрещне нуждите си за проектиране на площадка, на която трябва да се поставят осигурените вече фургони. Средствата са необходими и за изхранване и частични ремонти на училището и детската градина. По думите му все още има места в Мизия, които не могат да бъдат отводнени. По тази причина експертите не могат да влязат, за да направят оценка за щетите.

"Вървят почистващите дейности. Водата спада. Остават малки количества, които се изпомпват от пожарните. Надявам се до няколко дни нещата да се нормализират. Възстановяването на щетите ще бъде тежък процес. Първо трябва да се изринат съборените постройки и след това да се мине към укрепителни дейности на опасните сгради и евакуиране на покъщнината, която е тотално загубена", каза кметът на Мизия Виолин Крушовенски.

Българският червен кръст осигурява пакетирана храна, вода и медикаменти за пострадалите от наводнението, а медицински екип от Военномедицинска академия продължава да оказва нужното медицинско обслужване. В почистването на засегнатите от водната стихия жилища се включиха и доброволните формирования към общините Вълчедръм, Гулянци, Белоградчик, Никопол и Белене. Затворници на лек режим от Врачанския затвор започнаха да разчистват двете училищни сгради в Мизия.

Споделете

Ще заработи ли новият завод до Сланотрън

Галерия

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

За БНР

Радио Видин