Александър Александров: "Хората нямат потребност от изкуство"

3 ноември е Ден на българския художник. Отбелязва се в деня на църковния празник Св. Пимен Зографски, който е обявен за покровител на българските художници през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското светогорие (манастирите около столицата) "Св. Пимен Зографски". Празнува се от художниците иконописци и реставратори.

На този ден ви срещаме с един видински художник- Александър Александров.

Роден е в село Пседерци, Кулска околия, сега село Коста Перчово, на 2 септември 1935 година. През 1942 година семейството се мести във Видин. През 1951 отива да учи в ж.п. училище 4 години, там отбива и военната си служба. След като завършва, 4 години работи в железницата като ръководител движение, после решава да кандидатства в Художествена академия- специалност "Стенопис". Приет е от втория път. Учи до трети курс, след това заради отлични оценки, отива да учи в Москва художествена обработка на метал. Представители от Комитета за култура обаче му казват, че нямат нужда от такива специалисти, а от дизайнери. Затова, след първата година в Москва, го прехвърлят в специалността "Дизайн". Учи още 3  години и се дипломира с отличие и златен медал. Връщайки се в България обаче не може да си намери работа. Накрая започва работа в Центъра за промишлена естетика.

"Изкарах една година и половина и съкратиха 22 души. Тогава започнах работа в Комитета за култура- да отговарям за дизайн и приложни изкуства- чиновник и то момче за всичко. Там в този отдел "Изобразителни изкуства" имаше няколко специалности- скулптура, живопис и приложни изкуства. И така изкарах 7 години. След това отидох преподавател във Велико Търново. Изкарах 3 години, но се ожених за студентка и тя пожела да се върнем в София. И така- върнахме се в София и изкарах една година на свободна практика, след което станах директор на гимназия за приложни изкуства. Там изкарах 3 години. След като напуснах бях на свободна практика до пенсия", разказва за живота си видинският художник.

Като дизайнер Александър Александров има няколко разработки на български мотоциклети. Иначе се занимава с монументално изкуство- има близо 30 работи- витражи, стъклопластика. Бакърената пластика във фоайето на Общината е негово дело. Монументът от месинг в училище "Любен Каравелов", с изображението на революционера, също.

"Монументалното изкуство е видимо от всички и това допринася много за обучението на хората към естетика", казва Александър Александров.

Споделя, че хората сега търсят да купят нещо с облика на крепостта "Баба Вида" и много трудно се пласират нещата. Обича най-много да рисува пейзаж.

"Бях отличник в академията с фигура, с глава натура, сега малко ми е по-трудно, защото няма кой да стои да го рисувам. В града просто хората нямат потребност за такива неща. Тези, които имат много пари не купуват картини, а други неща- леки коли, бяла техника, отколкото картина", не крие болката си художникът.

Александър Александров е оптимист и продължава да се надява, че ще дойде ден, в който хората ще осъзнаят, че имат необходимост и от изкуството.