Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На 1 ноември 2014 година се навършиха и 140 години от учредяването на читалището

Гости в обновения си дом срещаха читалищните дейци във видинското село Ново село

На 1 ноември 1932 година сградата-паметник на читалище "Земеделец" е завършена и осветена

43
Ново село, читалище Земеделец 1874, юбилей
Снимка: Ваня Минева


Този понеделник в "Калейдоскоп" отиваме във видинското село Ново село.Топъл, слънчев и усмихнат бе 1 ноември 2014 година за новоселяни. Ден, точно като за посрещане на гости. От сутринта край красивата сграда на народно читалище "Земеделец 1874" цареше приятна суматоха. Защото в Деня на народните будители читалищните дейци от Ново село посрещаха в обновения си дом приятели от региона, от страната, че и от чужбина.

На тази дата през 1932 година сградата-паметник е била завършена и осветена. На 1 ноември 2014 година се навършиха и 140 години от учредяването на читалището. А тази година Денят на народните будители бе повече от подходящ за почитане на паметта на всички, работили за своето читалище и преминали в Отвъдното и по още една причина- празникът съвпадна с Архангелова Задушница. Ден, добър за памет и почит към хората, градили празничното и делничното ни битие преди, но и ден, добър за предаване напред във времето на онези ценности, които са се доказали през вековете като духовен щит за нацията ни.


"Който има минало, има и бъдеще", бе мотото на празника, започнал с поднасяне на цветя пред вградените във фасадата на читалищната сграда мраморни плочи с имената на новоселяни, посветили живота си на своя край и своята родина. Новоселяни вярват, че дори в най-трудните времена добрата надежда ще я има, докато добри хора възпитават децата си с любов, мъдрост и всеотдайност.

Андрей Димитров, председател на Настоятелството на читалище Земеделец 1874"Председател на Читалищното настоятелство съм от около 9 години- не съм ги броил колко точно са... В читалището ме доведе любовта ми към народната музика и към народните танци. Започнах да играя в народни състави още като ученик. После ме избраха за председател. А организатор на подготовката и участията на съставите за народни танци станах по необходимост, когато физически Тодор Ждеров вече не можеше да изпълнява тази роля...", споделя Андрей Димитров, председател на читалищното настоятелство. Поговорихме си с него минути преди началото на тържеството. А докато вървеше приказката ни, той избираше на чисто новата уредба с кои песни да огласи площада, за да даде знак, че празникът всеки момент ще започне. Спря се на Паша Христова- "Една българска роза" и Емил Димитров- "Моя България".

Слово на кмета на Ново село Георги СтоенеловЦялостният ремонт на читалище "Земеделец" е извършен със средства от Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". За подготовката, кандидатстването по проекта и как са използвани средствата, кратък отчет пред новоселяни на площада направи кметът Георги Стоенелов. И завърши словото си ето така:

"Благодарение на всички, които бяха съпричастни, възстановихме една от сградите-символи на Ново село. Можем да се гордеем с резултата. Обновената сграда и всичко, което се случва в Читалище "Земеделец 1974" сега, са доказателство, че ние уважаваме труда на предците ни и умеем да го стопанисваме. Честит празник, новоселяни!"

Ново село, читалище Земеделец 1874Нека сега ви върна малко назад в годините- от Летописната книга на читалището научаваме, че идеята за построяване на собствена сграда на читалището датира от 1907 година, когато се създава "фонд за постройка на читалищно здание". През 1925 година, съвместно с Новоселското подофицерско дружество "Сан Стефано", читалищните дейци учредяват организационен комитет за построяване на читалище-паметник. А изграждането става изцяло с дарения.

Тогава роденият в Ново село през 1875 година известен български архитект Илия Попов подарява на своето село архитектурния план за новия читалищен дом, мраморните плочи, върху които са изписани имената на 153-ма новоселяни, загинали във войните, и сумата от 10 000 лева за строежа. На читалището завещава и богатата си лична библиотека. И още- на родното си село архитект Илия Попов подарява емблематичната часовникова кула- символ на Ново село и до днес.

Ново село, читалище Земеделец 1874, библиотекатаКогато преди повече от 80 години новоселяни събират пари за своето читалище, друг родолюбив новоселянин- шивачът Аспарух Иванов, дарява цялата декорация на сцената- завеси, кулùси, драперии- на стойност 40 000 лева. Сградата е завършена и читалището е осветено на 1 ноември 1932 година.

През 2014 година, с осигурените от държавния бюджет над 300 000 лева, е освежена външната фасада и паметните плочи върху нея, подменен е покривът, дограмата, топлоизолацията на сградата, както и зелените площи около нея. Ремонтирани са и вътрешните помещения: библиотеката, информационният център, репетиционната зала, гардеробните и съблекалните, сцената и салонът за зрители. Ремонтът, финансиран от държавния бюджет, е първият от 60 години насам... Но парите не стигат и за обзавеждане... И тогава Читалищното настоятелство се обръща към възрожденския модел- дарителството.

Любка Ангелова, секретар на читалището"През последната година съм изпратила стотици писма. Много са хората, които се отзоваха. И лев по лев започнаха да идват. Последното дарение е буквално от днес- заедно с поздравителния адрес фирма "Шевица" Благоевград, която ни изработи новите костюми, ни изпратиха и 100 лева... Мога да кажа, че общо се събраха около 15 000 лева. Всяка стотинка, която е дошла от хора, милеещи за това читалище, е намерила своето предназначение. Цялото обзавеждане е от дарения", казва секретарят на читалището Любка Ангелова.

"През годините много достойни новоселяни са завещали имот, дарили книги, творили и са останали в читалищната летопис. А колко песни, танци, носии, шевици се пазят и предават… В тях е събран духът на Ново село. Той е силен, корените му са дълбоки и жилави. И живи! Такова е нашето читалище", обяснява Любка Ангелова.

В летописната книга на читалището е разказано подробно как преди 140 години родолюбиви новоселяни създали братска дружинка "Земеделец", за да съберат и да съхранят граденото през вековете. Други след тях събирали песни, предания, легенди и обичаи, за да стигнат те и до днешните им потомци.

Ново село, читалище Земеделец 1874През 60-те години идва едно силно младото поколение учители, лекари, селскостопански специалисти. Тогава в читалището започват работа възпитаниците на Държавната консерватория Софрони Ангелоев и Ганчо Манджуков. Софрони Ангелоев твори повече от 50 години под читалищната стряха. Той е диригент на първия селски смесен хор за школувано пеене и печели първите златни медали на национални конкурси. Изучава и разкрива красотата на уникалния новоселски песенен фолклор. Ръководи театрален състав и духов оркестър в читалището. За своята дългогодишна и всеотдайна работа на секретар и председател на читалището, Софрони Ангелоев е удостоен със званието "Почетен председател" през 1999 година.

В навечерието на 140-тия рожден ден на читалището, Читалищното настоятелство взе решение да удостои с това звание и Пелагия Каракостова- за активна дейност, за популяризиране и траен принос в развитието на читалищното дело в Ново село. Пелагия Каракостова е председател на читалището в продължение на 12 години, от 1995 до 2008 година. Тя е човекът, който, според общото мнение, е успял в най-тежките години на разпад за читалищата в България да обедини усилията на читалищните работници и местната общественост да опазят и съхранят културните традиции на Ново село.

Ново село, читалище Земеделец 1874, юбилейПризнание, че успешно продължава старите традиции, получи и сегашното Читалищно настоятелство, което бе удостоено с почетния плакет на Областна администрация Видин.

"Щастлив съм, че този вълнуващ двоен празник посрещаме заедно в обновената сграда на читалището-паметник и храм на просветата и културата на община Ново село", каза областният управител Кръстьо Спасов в приветствието си към самодейците, жителите и гостите на общината, събрали се пред празнично осветената читалищна сграда на площада в Ново село.

По случай 140 годишнината на читалището, Настоятелството обяви списък за награждаване на 33-ма читалищни дейци, художествени ръководители на групи, и самодейци с над 40 годишен цялостен принос в съхраняването и предаването на новоселския автентичен фолклор и като израз на признание за заслугите им към читалищното дело. Всички те бяха почетни гости на празничния концерт, а Пелагия Каракостова поздравяваше участниците в концерта от първия ред в салона.

Ново село, читалище Земеделец 1874, юбилейДа бъдат част от общия празник в кокетния театрален салон на читалището дойдоха хора от различни възрасти, занимания, местоживеене. Обединени от своя родов корен- Ново село.

Концертът бе наречен "Който има минало, има и бъдеще" и в него, както можете да предположите, участваха от най-възрастните до най-младите самодейци.

Усмихна се "новоселското театро" с шарките на новите носии, чухме гласовете на новичките музикални инструменти, видяхме най-новите танци на танцов състав "Гъмза" и на детския ансамбъл "Гъмзичка". Поздрави за празника поднесоха джаз състав "Фейм" при видинското читалище "Цвят" и така популярните в последните години лъчезарни видински "Фиданки". Е, нямаше как да не прозвучи и поне една новоселска "повяста". Разказа я Валерия Крумова.

Ново село, читалище Земеделец 1874, юбилейКойто разбрал, разбрал... Който не, нека иде на гости "у съло- да послуша коко съ вреви, коко съ пъйе, коко съ реди ижа, коко съ срътнувъй чужди човеци..." Да, особняци са новоселяни. Но как иначе? Колко населени места си имат свой собствен химн, написан и композиран от местни хора!

Усмихната е 82-годишната сграда на новоселското читалище "Земеделец 1874" като наредена за празник невяста. Усмихната от традиционния цветен венец над входа, до новичките си червени керемиди...

Усмихнати и просълзени бяха в читалищния салон десетките гости на празника. Точка на концертната програма сложиха битовият хор към читалището, детският ансамбъл "Гъмзичка" и танцовият състав "Гъмза", които представиха автентични игри и танци от Ново село. Не се въздържаха зрителите и заедно със самодейците запяха популярната новоселска песен "Айде, доке Станко"... С поклон пред голямото име на Българския Северозапад- Кайчо Каменов и неговата песен "Чие е това момиче" завърши празничният концерт в читалище "Земеделец" Ново село.

Ново село, читалище Земеделец 1874, юбилейДа, както с гордост каза секретарят на читалището Любка Ангелова, в читалищната памет са събрани песни, приказки, танци, обичаи, носии, шевици... Да се пазят и предават напред във времето. Защото в тях е събран духът на Ново село. Той е силен, корените му са дълбоки и жилави. И живи! Такова е мисията на българското читалище.

И аз бях там, слушах, гледах... Върнах се в детските си години с "Пущам, пущам кърпицу" и "Дирла, дирла, дирла, да..." Събрах с любов и признателност към труда на моите земляци каквото техниката можеше да побере- в звук, текст и снимки. За да споделя този шарен празник на народните будители с вас, уважаеми слушатели на Радио ВИДИН. Защото и аз- нали съм новоселянка- вярвам, че "Който има минало, има и бъдеще". Че дори и в най-трудните времена, добрата надежда ще я има, докато добри хора възпитават децата си с любов, мъдрост и всеотдайност. Аз съм Ваня Минева. Тонрежисьор е Лъчезар Симеонов. От екипа на Калейдоскоп"- хубав и усмихнат ден! 

Из словото на Любка  АНГЕЛОВА, секретар на Народно читалище "Земеделец 1874", по случай 140 години от учредяването на читалището:

Уважаеми гости! Добре дошли на нашия юбилеен концерт "Който има минало - има и бъдеще", посветен на 140 годишнината от основаването на Народно читалище "Земеделец 1874". Като птици са празниците на новоселяни. Ще долетят, когато ти е тъжно или весело на душата. Като птици са празниците- летят, прелитат, но винаги са с нас, новоселяните, защото те са духът на дедите ни.

На 1 ноември- Деня на народните будители, отбелязваме тържеството на нашето духовно пробуждане. На тази дата през 1932 година читалищният дом е бил завършен и осветен. На тази дата, читалище "Земеделец 1874" празнува 140 години от основаването си в обновена и модерна сграда. Това е денят на малките и големите българи, изразители на народните идеали. Те са вечната връзка между минало, настояще и бъдеще. Една многовековна нация като нашата, българската, е оцелявала през годините само като е съумяла да съхрани духа, ценностите и идеалите си. Една равносметка за богато творческо минало, стъпило вече в три века, която кара българина да възкликне: "Поклон пред всички, които изпълват със съдържание светлата идея, наречена ЧИТАЛИЩЕ!"

14 десетилетия това културно светилище е пазител на българската духовност, образователен център и школа за родолюбие. В летописната книга при читалището четем затова как преди 140 години родолюбци новоселяни са създали братска дружинка "Земеделец". Хора като Колчо Сандов, Мито Николов и Сандо Николчов са се грижили да съберат и да съхранят граденото през вековете. Други пък събирали песни, предания, легенди и обичаи, предпазили ги от мощта на времето, за да стигнат те и до нас, и чрез нас да продължат своя път през годините- към бъдното, към вечността…

Преди 140 години родолюбиви новоселяни дарявали книги на новосъздадения просветен и културен храм, който нарекли читалище. Тази думичка няма да я срещнем в никой друг език. Защото читалища има само в България. Читалището нямало сцена, завеси и прожектори, но пред възторжената публика за първи път била разкрита магията на "театрото". През годините много достойни новоселяни са завещали имот, дарили книги, творили и са останали в читалищната летопис.
А колко песни, танци, носии, шевици се пазят и предават… В тях е събран духът на Ново село. Той е силен, корените му са дълбоки и жилави. И живи! Такова е нашето читалище "Земеделец".

Идеята за построяване на собствена сграда на читалището възниква през 1907 година, когато се създава фонд за постройка на читалищно здание, а през 1925 година, съвместно с Новоселското подофицерско дружество "Сан Стефано" се формира организационен комитет за построяване на читалище-паметник. Изграждането на читалището става изцяло с дарения. Видният наш архитект Илия Попов е роден в Ново село през 1875 година. Съавтор е на една от най-красивите сгради в София- Министерството на земеделието. Бил е главен архитект на царство България. Когато преди повече от 80 години новоселяни събират пари за изграждането на читалищен дом, той подарява архитектурния план, мраморните плочи, върху които са изписани имената на 153 новоселяни, загинали във войните, и сумата от 10 000 лева за строежа. На родното си село подарява часовниковата кула- емблематична сграда, която краси герба на селото и до днес. На читалището завещава богатата си лична библиотека, а цялата декорация на сцената- завеси, кулùси, драперии- на стойност 40 000  лева, е от друг родолюбив новоселянин- шивача Аспарух Иванов. Читалището е завършено и осветено на 1 ноември 1932 година.

В навечерието на 24 май 2010 година признателни новоселяни откриват паметник в близост до читалището, посветен на най-достойните и заслужили читалищните дейци- арх. Илия Попов и Софрони Ангелоев, допринесли за развитието на читалищното дело и художествената самодейност. Чест прави на общинското ръководство и кмета на община Ново село Георги Стоенелов, че в условията на криза успяха да отделят скромни средства, за да бъде почетена паметта на тези хора, отдали труд, творчество и средства за родното читалище.

С годините читалищният дом се превръща в оживено средище на културна дейност. В основата му са учителите- организират се театрални представления, народни увеселения, открива се кино, формира се фонд "Духова музика".

Разцветът на художествената самодейност започва през 1960 година и се свързва с младото поколение учители, лекари, селскостопански специалисти. Активно работят възпитаниците на Държавната консерватория Софрони Ангелоев и Ганчо Манджуков. Софрони Ангелоев твори повече от 50 години под читалищната стряха. Организаторският му талант намира израз в кампанията за разширението на читалището, във формирането на разнообразни самодейни състави. Той е диригент на първия селски смесен хор за школувано пеене, който печели златни медали на национални конкурси и разнася славата на музикалния гений на новоселяни. Изучава и разкрива красотата на уникалния новоселски песенен фолклор на национални събори. Ръководи театрален състав и духов оркестър в читалището. Има заслуги за развитието на музикалната култура във Видинска област, като създава хорове за школувано пеене в няколко училища и предприятия във Видин и Белоградчик. Автентичният фолклор на новоселяни е вдъхновил такива майстори като проф. Георги Димитров, разработил песента "Игра оро" за многогласен хор за школувано пеене, проф. Кирил Дженев, използвал в своите танцови сюити новоселските хора "Троскот" и "Старинско" и самобитната новоселска носия. За своята дългогодишна и всеотдайна работа Софрони Ангелоев, дългогодишен секретар и председател на читалището, създател и ръководител на хорови  фармации и духов оркестър, е удостоен със званието "Почетен председател" през 1999 година, по случай 125 годишнината на читалището. Софрони Ангелоев поставя началото, а по-късно неговото дело бе продължено от Ганчо Манджуков и Валери Манджуков, Александър Спиридонов и Йордан Маджов, Георги Костадинов, а в последните години Иван Рангелов и Николай Найденов- музиканти професионалисти в ансамбъл "Дунав".

През 1960 година читалището е удостоено със званието "Образцово", по-късно през 1961 година, за 75 годишнината си, е наградено с орден "Св. Св. Кирил и Методий" I-ва степен, а през 1974 година с орден "Червено знаме на труда".

Тук израснаха и духовно се извисиха наши съселяни като: Максим Младенов- доктор на науките, професор езиковед, който написа през 1969 година книгата "Говорът на Ново село, Видинско", която през 2010 година бе преиздадена и допълнена с помощта на читалище "Земеделец", фондация "Бъдеще за Ново село" и Община Ново село; Михаил Чергов- бивш солист към смесен хор; Босилко Йорданов- солист на смесен хор "Видин"; Минка Сурдулова- актриса в Държавен куклен театър Видин; доктор Сашка Бизеранова, издала книгите, посветени на погребални и поменални обичаи във Видинско- "Между живота и смъртта" и "Опит за психологически портрет на новоселянина"; Сашо Ортов- музикант и автор на книгата "На футболния олимп"- книга за футбола в Ново село; Петър Бърчев, издал книгата "Ми смо си ми" и др. Читалището се гордее с творци като Величко Ангелов, Юлия Василева, Анна Стоенелова, Светлана Джукова и Татяна Филева.

Честването на 130 годишния юбилей през 2004  година бе повод за поредица срещи с културни дейци, родени в Ново село, или потомци на новоселяни- оперният певец Михаил Чергов, който дари на читалището собствения си роял и събрани изпълнения на дискове; цигуларката Гинка Гичкова; писателите Цончо Родев и Иван Мартинов. Доайенът и дългогодишен ръководител на танцовите състави Тодор Ждеров бе удостоен със званието "Почетен член". Гордост за новоселяни е обявяването на читалище-паметник "Земеделец" за паметник на културата с местно значение, в навечерието на празника през 2004 година.

Новите реалности не поставиха на колене будния дух на новоселяни. Читалището успя да се впише бързо в новото време, да закрепи позициите си на духовно огнище, да се слее и да се обучи в новите компютърни технологии, благодарение на участието си с проекти по различни програми. Търсейки своето място в решаването на актуални проблеми със специфичните си форми и традиционни дейности, читалището работи по проекти от 1998 година, първо с пилотен проект, свързан с лозарството, към Програма за развитие на ООН, после и с проекти с екологична насоченост към Датска агенция за развитие, проекти, възобновяващи характерни новоселски обичаи, песни и хорà, позабравени от младото поколение- като проекта "Ми смо си ми", към Националния фонд "Култура" и "Да на способните"; за изграждане на Информационен интернет център по проект "Информационните технологии- равен шанс в малката община" към Холандски фондации, с който читалището се превърна в достъпно място за обучение през целия живот, за всички възрасти; по проект по Допълваща субсидия към Министерство на културата читалището изработи 6 мъжки костюма за танцовия състав и оборудва Центъра с ксерокс машина; проект за възраждане на позабравен занаят- тъкачеството "На бабиния стан да изтъчем пъстър колан"- към Национален фонд култура, благодарение на който се изработиха 6 предни и задни престилки за танцовия състав; библиотеката кандидатства през 2010 година по Програма "Глобални библиотеки" чрез Общинска администрация Ново село и оборудва читалището с 5 бюра и 5 компютърни конфигурации, мултимедия, екран и принтер-скенер; по проект към Платформа Агора и генерален спонсор  Фондация Америка за България бе ремонтирана къщата-музей "Къщата на срещите" през 2012 година, с което читалището придоби нов облик- инициатор за обединението на общността около една прекрасна идея, катализатор за активизиране и реализиране на тази идея и гарант за прозрачното събиране и разходване на средствата. През 2014 година, по проект на Общинска администрация Ново село, читалището се оборудва с нови музикални инструменти- 7 на брой, нови 10 мъжки и 10 женски носии за детския танцов състав, изработени от фирма "Шевица" Благоевград.  

Читалищното Настоятелство се ориентира към тази форма на работа- проектите, за допринасяне на допълнителни средства за развитие на основните дейности в читалището. Много са реализираните проекти от 1998 година до момента. Разпространяването на българска преса е другата стопанска дейност, която читалището извършва, носеща дори и минимални приходи, но в помощ за развитие на читалищните дейности.

Читалището е средище на всички културни изяви. Редовно се празнуват местни празници, културният календар е богат на дейности и изяви на местно, общинско, регионално и национално ниво, значима е дейността на читалището, достигаща до всеки дом, до всеки човек.

Цели 140 години… Тези години не могат да бъдат ограничени в никаква рамка с начало и край. Защото тези 140 години са най-истинският и достолепен жив монумент на духа на Ново село. На този юбилеен ден нека благодарим на Читалищното Настоятелство, на читалищните работници и самодейците, за помощта на Общината, училището, детската градина, Клуба на пенсионера и малкото спонсори, които останаха- земеделски производители, местен бизнес, фирми и милеещи новоселяни, на всички тях - искрена благодарност и поклон!

По случай 140 годишния юбилей и откриването на обновената читалищна сграда, удостояваме с БЛАГОДАРСТВЕНА ГРАМОТА за проявената съпричастност и добра воля кмета на Община Ново село Георги Стоенелов, Общинска администрация Ново село и Общинския съвет на Ново село, затова че направиха всичко възможно новата сграда на читалището, която е строена в далечната 1932 година, да бъде обновена и открита на днешния ден.

Във връзка със 140 годишнината на читалището, Читалищното настоятелство на свое заседание с Решение №45 от 08.04.2014 година удостоява със звание "ПОЧЕТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ" за активна дейност, популяризиране и траен принос в развитието на читалищното дело в Ново село ПЕЛАГИЯ СЕРАФИМОВА КАРАКОСТОВА- дългогодишен председател на читалището- цели 12 години, от 1995 до 2008 година. Тя е човекът, който успя в най-тежките години на разпад за читалищата в България да обедини усилията на читалищните работници, обществеността и членовете на читалището да опазят и съхранят културните традиции на Ново село, да въведат нови форми на работа- като информационните технологии, и да запазят водещото място на читалище "Земеделец" сред сродните институции в областта и страната.

По случай 140 годишнината на читалището, Читалищното Настоятелство одобри списък за награждаване на 33-ма читалищни дейци, художествени ръководители на групи и самодейци с над 40 годишен цялостен принос в съхраняването и предаването на новоселския автентичен песенен и танцов фолклор на поколенията, като израз на признание и за заслуги към читалищното дело:

1.   АВАКУМ БОНДОВ- САМОДЕЕЦ
2.   АЛЕКСАНДЪР КАРАКОСТОВ- САМОДЕЕЦ
3.   АЛЕКСАНДЪР СПИРИДОНОВ- ХУДОЖЕСТВЕН РЪКОВОДИТЕЛ НА БИТОВ ХОР
4.   АНДРЕЙ ДИМИТРОВ- ПРЕДСЕДАТЕЛ И РЪКОВОДИТЕЛ НА ТАНЦОВИ СЪСТАВИ
5.   АСЕН ЕЛЕНКОВ- САМОДЕЕЦ
6.   БЛАГА СЪРБОВА- САМОДЕЕЦ
7.   БОГДАНА СЛАВЧОВА- САМОДЕЕЦ
8.   ВАСИЛКА МЕИЦОВА- САМОДЕЕЦ
9.   ВИКТОР РУЖЕВ- ЧИТАЛИЩЕН ДЕЕЦ И САМОДЕЕЦ
10.   ГЕНАДИ ГОЧЕВ- ЧИТАЛИЩЕН ДЕЕЦ
11.   ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ- ХУДОЖЕСТВЕН РЪКОВОДИТЕЛ
12.   ГИНКА ИВАНОВА- БИВШ СЕКРЕТАР
13.   ГРОЗДАНКА ЕНЧЕВА- САМОДЕЕЦ
14.   ДАФИНКА АНДРЕЕВА- ЧИТАЛИЩЕН ДЕЕЦ И САМОДЕЕЦ
15.   ЕЛКА ЗЛАТАНОВА- ЧИТАЛИЩЕН ДЕЕЦ И САМОДЕЕЦ
16.   ЕЛКА И СТОЯН МАЛЕВИ- САМОДЕЙЦИ
17.   ЙОВЧО ИВАНОВ- САМОДЕЕЦ
18.   ЙОРДАНКА БОНДОВА- ХУДОЖЕСТВЕН РЪКОВОДИТЕЛ
19.   ЛАТИНКА ЛУЙКОВА- САМОДЕЕЦ
20.   ЛЕВТЕРКА ВЕЛКОВА- САМОДЕЕЦ
21.   ЛИДИЯ И КИРИЛ РАДУЛОВИ- САМОДЕЙЦИ
22.   ЛЮБА АНГЕЛОВА ПЛАШКОВА- ЧИТАЛИЩЕН ДЕЕЦ
23.   МАГДАЛИНА ФЛОРОВА- САМОДЕЕЦ
24.   МАРГАРИТА ЛУКОВА- ХУДОЖЕСТВЕН РЪКОВОДИТЕЛ
25.   ПАРАСКЕВА ВАНУЙКОВА- САМОДЕЕЦ
26.   ПЕНКА И СТРАХИЛ ЛУНГУЛОВИ
27.   СВЕТЛА БОНДОВА- БИВШ СЕКРЕТАР И САМОДЕЕЦ
28.   СИЙКА ПРЪВЧЕВА- САМОДЕЕЦ
29.   ТОДОРКА ГЕОРГИЕВА- САМОДЕЕЦ
30.   ХАРАЛАМПИ АНГЕЛОЕВ- САМОДЕЕЦ
31.   ХРИСТИНА МУСКИЧЕВА- САМОДЕЕЦ
32.   ЦАНКО ДУЛФОВ- БИВШ ПРЕДСЕДАТЕЛ
33.   ВАЛЕРИ СТАНЕВ- МУЗИКАНТ

Изказваме искрени благодарности на Общинска администрация Ново село- автор на проекта за генерален ремонт на читалищния храм, съвпаднал със 140-тата му годишнина, най-големия подарък по случай юбилея; благодарности на Пенсионно осигурителна компания "Доверие" клон Видин, които за поредна година осигуриха целогодишен интернет достъп в Информационния център при читалището; благодарности на родолюбивите дарители и тяхното благосклонно отношение към един представител на най-старите културни институции в България и за област Видин- читалище "Земеделец", които ни изпълват със заслужена национална гордост, дарили средства за достойно отбелязване на юбилея-БЕН ХЪН АГРО ООД Владимир Петров- 1360 лв.; Общинска администрация- 1000 лв; Общински съвет Ново село- 500 лв; КИД ПЛЮС Валентин Кръстев- 2000 лв; Радосвета Софрониева Ангелова, дъщеря на покойния диригент Софрони Ангелоев, от София- 500 лв; Димитър Георгиев Димитров, брат на председателя на читалището Андрей Димитров, живее в Италия- 500 лв; сем. Гайдарски- 300 лв; Марияна Тодорова Спаанс, живее в Бостън, Америка- дарила 150 лв; фирма за изработка на национални носии "ШЕВИЦА" Благоевград- 100 лв; Румяна Херовимова Неделчева, дъщеря на Иглика Бизеранова- 100 лв; Любка Денкова от Варна- 10 лв; Златка Розалинова Стоилова-Занкова, от София-  100 лв; Росица Кломберг Германия-100 лв; Мими Марикова- 50 лв;  Мартин Божидаров Борогов, от София- 50 лв; Илиян Илиев Матаулин, от София- 10 лв; Олег Манджуков- 280 лв; ЗП "Валери Йонов"- 360 лв; Кирил Аджов- 360 лв; Горчо Марков- 360 лв; Тодор Тодоров и майка му Драга Минева- дарили цялото озеленяване около читалището и Христина Керанова-Калоферова- 150 лева. Благодарности на десетките доброволци и сътрудници на читалището, като Петруна Стоенелова, на изба "Рупци", на изба "Новоселска гъмза"; на децата от СОУ "Св. Св. Кирил и Методий" Ново село, на самодейците при читалището, на хората с големи сърца дали своя принос- морален и материален, за осъществяването на читалищната дейност.

Читалището- наша втора младост-
Събира ни и в лош, и в хубав час.
Делим със него и тъга, и радост,
Частица дали сме от свойто "аз".
Ликът ни в мрамор няма да остане,
Нито зазидан в сянка край олтар.
И само в спомените всички ще си кажем:
"Със този дом живота си съм слял."

Благодаря Ви и честит празник!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40