Събирайте богатства за Бога и богатейте във вярата, надеждата и любовта!

"И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Ефесяни /Еф. 2:14-22/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк 12:16-21/.

В рубриката "Съвременна Библия" - след Денят на християнското семейство да поразмислим за идеята "семейство". Откакто хората загубиха вяра в Бога, загубиха вяра и в семейството. Това не е случайно. Семейството е Божия идея. Вместо от Бога, днес идеята "семейство" се дефинира от обществени нагласи, обстоятелства и "модерни" светско - хуманистични идеологии. Повече от половината деца на България са родени като припознати в следствие на съжителство между родителите. Появиха се хора от трети пол, еднополови семейни двойки, а скоро сигурно ще имаме право да бъдем и извънземни. Как всеки от тези сегменти на човешкото общество ще определя семейството - никой не знае, пък и на никого май не му пука. Външно погледнато, когато двама души се позадържат в едно легло, вече могат да претендират, че са семейство. Това, обаче е външно погледнато. Ние, хората, напоследък гледаме само външно. Какво става отвътре е много по-важно. Разбираме го, когато изпитаме болка. Не говоря за ставна или мускулна болка. За друга болка става дума - болката на милиони разбити сърца.