Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Земеделието - вчера, днес и утре

7
Октомврийска мъгла преди белоградчишкото село Раяновци
Снимка: Светослав Цветанов


Ден след 10 ноември- датата, която се смята за начало на прехода у нас, една от темите, които засягаме в "Земята, която ни храни" е какво беше земеделието преди, какво е сега и какво трябва да се направи, за да се превърне България отново в страна-производител.

Какво се е случило със зеделието през последните 25 години и какво е днешното му състояние?
Преобладават мненията, че основната причина за тежкото състояние на земеделието е връщането на земята в реални граници и разпокъсването й на парчета с много собственици. Последвалият закон за ликвидацията само е доунищожил земеделието ни. Има и мнения, че е трябвало да се запазят кооперациите и сдруженията, а собствениците на земята да станат акционери. Според други мнения, трябва да се даде приоритет на отделни отрасли, като овощарството и животновъдството, трябва да се защитават средните и дребни собственици, а слабите звена да получават държавни помощи. Не са малко и защитниците на биоземеделието, за да може храната ни да бъдат екологично чиста. Трябва да се развива преработващата промишленост, за да можем да затворим цикъла, а не само да бъдем страна-износител- и такива изказвания все по-често чуваме. Всеобщо е обаче мнението, че за 25 години разликите между малките и големите земеделски производители са се задълбочили, а нито едно правителство не е направило нищо това да спре... или поне не е успяло в опитите си.... И понеже живеем във времена, в които всичко се решава, след като бъде създадена стратегия- то, всички май са категорични, че такава Национална стратегия за развитие на земеделието е необходима, тя трябва да е валидна за години напред и да е задължителна- за всяко следващо правителство.

И така...ново правителство- нов късмет- казва народът, дано този път и земеделците случат на правителство... Дано- бъдещето ще покаже...

Първият гост в "Земята, която ни храни" е Пенко Кръстев от белоградчишкото село Раяновци. Спомня си времето, в което в селото е имало 1 324 души- постоянно живеещи, и времето, в което е имало ДЗС- държавно земеделско стопанство. Сега в Раяновци живеят по постоянен адрес едва около 80 души, предимно възрастни. Пенко Кръстев дълго време е работил в местната кооперация, вече е пенсионер.

"Не може да се сравнява преди и сега. Тогава произвеждахме всичко- обработваше се 12 хиляди декара земя. Сега нищо не е останало. Имаше и 12 хиляди овце, които се отглеждаха, крави... Продадоха се покрай ликвидацията... След това земята се раздаде, дълго време голяма част от нея остана необработваема... Сега пак се работи, но... тези, с лимузините, не са земеделци... Дано нещата се оправят- поне за правнуците ни"- почти без надежда казва Пенко Кръстев. Още веднъж ще се срещнем с него, за да ни разкаже за пчелите, които отглежда.

Къде е мястото на земеделските кооперации в съвременния живот на земеделците, кооперациите добра форма на управление на чуждата земя ли са, има ли нещо положително в земеделските кооперации?
 
"Кооперациите в онзи вид, в който ги помним, са отживелица- това е мнението на повечето от земеделските производители. Все пак всеобщото мнение е, че има полза от сдружаването на хора, които имат едни и същи цели- най-малкото, защото така стават по-силни и думата им ще се чува по-надалече и по-нависоко"- коментира и Валери Веселинов, който е работил като домакин във вече несъществуваща кооперация.

Йордан Малджански е наш слушател от Враца,  работи в областта на селекцията и определя себе си като агроексперт. Като човек от сектора, той не крие гнева си от разрухата на Северозападна България и предлага рецепта за спасението на региона и по-конкретно на дребния производител, на който е като "нещатен защитник". Той е категоричен, че трябва да се свика национална кръгла маса, на която да се приеме "Програма за спасение на България".

"Подкрепата на дребния фермер ще подобри положението на хората. Там, в селото е истината"- казва Малджански.

В "Земята, която ни храни" се срещаме с кметовете на три населени места от Северозапада, които пряко или косвено имат отношение към проблемите на земеделския производител. Започваме с Чипровци- град в област Монтана, в близост е до Берковица.

"Чипровци е в изцяло планински район, затова и там земеделие трудно се прави. Тук има добра възможност за развитие на животновъдството, със съпътстващо производство на мляко, сирене, кашкавал... Земята ни е трудна за обработка. Ако се промени системата за субсидиране- да речем, почистването на определени площи да е обвързано със животновъдството, ще е по-добре", каза кметът на общината Анатоли Първанов. С него разговаря Лилия Димитрова.

Ани Цекова пък се срещна с Румен Антов- той е кмет на видинското село Търняне. В двора си той отглежда какво ли не:

"Три свине майки имам, нерез, две кози, пауни, гълъби, зайци, фазани, джинки, пуйки, кокошки, две кучета, две котки, едно канарче...и аз"- шегува се Румен Антов. Отдал е земята си под аренда и прибира рента- зърно, с което храни "стоката". Купува смески, но месо не купува, а фризерът е все пълен, хвали се кметът. Само лозето го е изложило тази година, но така  е навсякъде. "Колкото има- толкова", философски отсича Румен Антов.

Камелия Коцева е нежното попълнение от събеседниците ми днес. Тя е педагог, от няколко години е кметски наместник на белоградчишкото село Раяновци. От две години съвместява кметските задължения с работата на пощенски служител, като обслужва и съседните села. Камелия е млада жена, която буквално гори в работата си. И като всеки млад човек, си има една, някои ще кажат- особена мечта:

"Моята мечта е да се занимавам със земеделие, колкото и абсурдно да звучи."

На този етап Камелия Коцева е повече любител и не е регистрирана като земеделски производител. Има 16 кошера, купила е вече 11 декара земя.

"Работата със земя ми действа релаксиращо. Много хора биха се занимавали на драго сърце със земеделие- в него има бъдеще. Но в по-голям мащаб земеделие се прави само с финансова помощ. Старта е труден... ако имаш някаква помощ, това ще ти е мотив да продължиш... Ако трябва със собствени средства да започнеш- да купуваш земя, да купуваш техника, кошери, да купуваш пчели, да си ги делиш- това отнема години, години, години..."

Към момента, освен кошери, Камелия си отглежда няколко стръка касис- червен, черен и бял, има ягоди, има и овошки. Но най-хубавото е, че си има... мечта.


Галерия

Вижте още
Каньонът на река Ръчене край село Камено поле. Снимка: ПП ВРАЧАНСКИ БАЛКАН

Възможности за туризъм крие каньонът на река Ръчене

Камено поле е село в община Роман. През него минава река Ръчене, която по пътя си образува живописни скални образувания, обявени за природни забележителности.  В Камено поле има още една забележителност- старинна каменна църква, известна като "Пустата църква". Каньонът на река Ръчене предлага възможности за туризъм, които все още не са използвани,..

публикувано на 25.02.21 в 17:20

Конкурс за детска фотография обяви ОДК- Козлодуй

Обявиха XII Областен екоконкурс за детска фотография на тема: "Птиците около нас", във връзка с 1 април- Международен ден на птиците. Домакин на конкурса е Клуб "Птици и екология" към Център за подкрепа за личностното развитие- Общински детски комплекс /ЦПЛР - ОДК/ в град Козлодуй с ръководител Петя Лазарова.  В конкурса могат да участват..

публикувано на 25.02.21 в 17:12

Общините с по-малко разходи за отопление и поддръжка след саниране

По- малко изразходвана електроенергия и по-малко вредни емисии в околната среда, съответно и по-малко средства за отопление. Това са само част от ползите за Общините от мерките за енергийна ефективност.  Белоградчик е една от общините в страната с най-много санирани сгради - не само жилищни, но и публични. "Няма нито една..

публикувано на 24.02.21 в 17:45

„Музикална зона“ в памет на Джордже Балашевич

Още една свидна балканска жертва на COVID- 19. В петък, на 19 февруарипочина една от най- големите звезди на бивша Югославия - поетът, композиторът, изпълнителят Джордже Балашевич. Той почина три месеца преди 68-мия си рожден ден. Балашевич е роден на 11 май 1953 г. в Нови Сад. . Започва кариерата си преди почти четири десетилетия в групата..

публикувано на 22.02.21 в 09:15

Загнездиха белоглавите лешояди във Врачанския балкан

Екипът на Дружество за защита на хищните птици проведе мониторинг на белоглавите лешояди в природен парк "Врачански Балкан". В северните части на парка, на 10 различни места, бяха наблюдавани кацнали при гнездата си белоглави лешояди, като в поне в две гнезда има мътещи птици. В района на град Враца, в други две гнездови територии, са..

публикувано на 18.02.21 в 15:32

Осем типа местообитания пази НАТУРА 2000 в Макреш

В землището на село Раковица в община Макреш е началото на защитената зона "Западна стара планина и Предбалкан" по Директивата за местообитанията. 1 836 хектара от общинските гори попадат в тази зона, целта е да опазят 8 типа местообитания. "Като характеристика, тези местообитания представляват букови гори, повече от половината площ..

публикувано на 18.02.21 в 14:45

40 години ще отбележи група СПРИНТ с нов албум и турне

С нов албум българската група "Спринт" ще отбележи 40 години от създаването си. Албумът, който е 14 поред, ще се казва "СПРИНТ 2Х20 - ГАЛАКТИКА". В него влизат 10 нови песни и три кавъри. "Този път ние сме съчетали стила ни електро поп, който беше в първите две дългосвирещи плочи с по-нови течения на алтернативната музика", каза Пейо..

публикувано на 15.02.21 в 14:48