С България в сърцето

Надя бе част от екипа на Радио ВИДИН само за няколко месеца. Няколко, но достатъчни, за да влезе в нашето голямо радио семейство. Затова на днешния студентски празник, в началото на празничния месец декември, ви срещаме с нея.

Надя Шишенска е родена и израснала във Видин. Тук завършва народно пеене в училището по изкуствата "Св. Св. Кирил и Методий". А после и престижната специалност политология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работи в авиолиниите на Дубай. Пътува по цял свят. Но си признава, че тъгува по България...

Да, Светът е голям. Има в него място за всички. Но душата човешка е такава- все я тегли към онова малко кътче земя, където са останали детските спомени; старата люлка, вързана за някой клон на ябълка или круша; песента на реката... Лек за тази тъга Надя намира сред сънародници, с които заедно създават в Дубай клуб "Здравец". Е, за да научим как "здравците", както сами се наричат, си пренасят България в Дубай, отиваме днес при нашето Наде, което пее така, че краката сами тръгват към хорото, а душата кротко плаче...

Когато не може да си прескача до България толкова често, колкото би желала, социалните мрежи са мястото, където хилядите километри, които ни разделят, могат да бъдат свити в малкия екран на компютъра дотолкова, че с няколко изречения, няколко снимчици и споделена любима песен можеш да се озовеш на една въздишка разстояние от любимите ти хора. Точно там- в социалните мрежи, Надя намира сънародници, които също като нея живеят в екзотичния Дубай.

И които, също като нея, като няма как да си бъдат по-често у дома, в България, си създават свой малък свят- една България, запазена в сърцето... Това свое общество са нарекли клуб "Здравец".

"Истински съм щастлива, че на толкова километри далече от дома намерих едни прекрасни хора, с които всяка седмица се събираме- да си поговорим на български, да послушаме български народни песни, да поиграем нашенски хора. Да, и си попяваме понякога... Чувствам се като у дома! Чувствам прекрасно! Празнуваме заедно нашите празници. Там българското се пази. Обичат го. Гордеят се с него. И аз съм щастлива да съм част от тази общност. Идеята за клуб "Здравец" е на Мишо и Деси- млади, много позитивни, живеят повече от 10 години в Дубай. Мечтали си отдавна за нещо такова. Но реално всичко се случи през тази година- 2014-та, след срещата им с Тодор от Смолян, много добър гайдар. И идеята оживява. Пускат обява във Фейсбук...", обяснява Надя.

Идеята явно е узряла, защото още на първата среща атмосферата я има- посрещането е с хляб и сол, с нашенска баница, с аромат на нашенски билки. Клубът се сдобива с име- "Здравец" и с емблема- малка черна овца с чан на вратлето. А после всеки от участниците в клуб "Здравец" вече не може да си представи живота в Дубай без тази глътка българско...

"Учим се взаимно. Ние не сме професионалисти. Играем не за сцена, а за душата. И сме щастливи", признава Надя.

Не мога да не попитам нашето момиче пее ли там... И чували ли са нейните приятели в нейно изпълнение песента на народния певец Кайчо Каменов "Чие е това момиче"... И тя, така, като си седи удобно в един стол, отмята глава и запява... Е, няма съмнение чие е това момиче. Това е нашето северно момиче- Надя Шишенска. Работи и живее в Дубай, но родена и пораснала във Видин. Българка.

Снимките са от личния архив на Надя Шишенска и от Фейсбук страницата на клуб "Здравец". Чуйте разговора ни с нея в прикачения файл.

За да почувствате каква е атмосферата в това малко българско общество, което живее в Дубай, си позволих да ви направя няколко препратки към фейс страницата на клуб "Здравец", където примерно можете да прочетете такава покана: "И по молба на наваксващи Здравци- малко преговорен материал... До Иху-то след малко в 8!" И следва ръченица...

А ето и друг пост, от май 2014:

"Никога в България не съм харесвал хорото. Не го разбирах. Тук само го усетих истински. Не да го водиш, да го играеш е истинското удоволствие. Без да знаеш и без да си учил. Виждал съм как чужденци се хващат на българско хоро. И да знаят стъпките, можеш веднага да кажеш, че не са българи. Обичам този момент в хорото, когато то става едно цяло. Едно голямо припкащо и тропащо, толкова Българско Хоро, в което няма аз и ти, той и тя. Няма тази или онази група, и кой какво казал за другия и онзи как го погледнал и какво му отвърнал. Изчезват разликите в образованието, доходите, социалното положение. Сега разбирам защо на чорбаджийските щерки майките им забранявали да се хващат на хората. Да си подчертавали положението."- откъс от разказа на Виктор Хинов "Емигрант".

И още един пост:

"Драги ни Здравци, вижте каква страхотна изненада ни чакаше в съобщенията на клуб "Здравец" Дубай! Имаме си съмишленици Здравци в Хамбург!: "Здравейте танцьори, днес попаднах на статия за вашата група и много се зарадвах. Казвам се Милена и живея от 6 години в Хамбург, Германия. С гордост искам да споделя, че тук от 7 години също има група по народни танци, възникнала по същия начин от самодейци с името "Здравец"! Много ще се радвам да поддържаме някакъв контакт за в бъдеще, да се подкрепяме със съвместни идеи, проекти, съвети. Ето и нашата Facebook страница, където можете да видите наши видеа и снимки. Пожелавам хубава седмица и очаквам с нетърпение вести от вас. Милена от ''Здравец'' Хамбург."