Предпразнично за изкуството и живота- на два гласа, с Бисерка Вълканова и Гергана Вълкова

Днес Бисерка Вълканова е преподавател във видинското училище по изкуствата "Св. Св. Кирил и Методий", а Гергана Вълкова преподава изобразително изкуство в училище "Петко Славейков" в Стара Загора.

Възможност да ги видя заедно и да си поговорим, ми даде общата им изложба "2x25", показана първо в Стара Загора, а след това и във видинската художествена галерия "Никола Петров".

"Решихме, че след като сме направили наскоро кръглата си годишнина, е време "да се изложим" заедно"- казва през смях Бисерка Вълканова. И продължава:

"Получи се много приятно съчетание. Общата ни експозиция доказва, че ние не само си подхождаме като хора от много години вече, но и си "отиваме" като творци. Има една светлина, която живее в творбите ни."

Общата изложба е богата както на творчески идеи, така и на техники- масло, сух пастел, туш, акварел.

"Замислена е още през миналата година, когато решихме, че кръглата ни годишнина е добър повод заедно да покажем търсенията си през последните години.

Добре ни познават като учители. Но ние сме и художници. А решихме изложбата да е обща, защото много добре се допълваме. Можеше Бисерка да покаже нещата си във Видин, а аз- в Стара Загора. Но е хубаво две такива сродни души- като нас, да бъдат показани заедно- да види публиката какво можем, как работим и какво ни вълнува извън училището. Аз представям архитектурни и природни пейзажи, а Бисерка създава разнообразието- с нейните алафранги, натюрморти, импресии", обяснява Гергана Вълкова.

"Годините са си просто години. Изкуството е важното. Е, и това да сме живи и здрави и да имаме възможност да го показваме"- продължава темата Бисерка.

С двете художнички си говорим още за времето с учениците и личното време, за творческите хрумки и споделянето им на статива.

"Работният ден на един учител го изтощава не само физически, но и психически. Може да се каже, че ние рисуваме въпреки тази умора...", признава Гергана.

"Но се опитваме да балансираме. А светлинката в очите на децата, с които работим в училище, ни дава сили да продължаваме напред", довършва изречението Бисерка.

След което Гергана прави поредното си лично признание:  "Пейзажът е моето тайно място за бягство от умората на душата."

Питам уж небрежно биха ли приели провокацията да рисуват по общ обект?

"Да, да. Най-вече природата. И българското. Съхраненото българско. Гергана търси пейзажа. Към този момент тя се прекланя пред магията на Родопа планина. А аз винаги залагам на красотата на фолклора. На онези декоративни елементи, които винаги могат да ми подскажат идея за творба. Защото това е нашият корен", тълкува Бисерка.

Оказва се, че и водата може да бъде общ обект- но реките са различни- Дунав при Бисерка Вълканова и Арда при Гергана Вълкова... 

Идват светли празници- и двете момичета са категорични, че това е времето за припомняне на традициите. Достатъчно е съвременната домакиня да пожелае да направи трапезата си уникална- да се откаже от пластмасата и да отдели време сама, или още по-добре заедно с децата си, да изработи коледната украса. И двете художнички държат на природните материали- клонки, борови шишарки, ябълка, пуканки, речни или морски камъни, кора на дърво, орехи, шипка, лешници, дървесно лико или листа от царевица... И на познаването на опита на нашите баби! Защото във всяка къща се пазят я бял месал с ръчно изплетена дантела, я грейнала в топли цветове шарена пръстена паница, я достолепен свещник от ковано желязо...

И да не забравяме пожеланията:

"Здраве и късмет.

Нека да има любов между близки и приятели, защото за да получиш- първо трябва да дадеш. Та, нека даваме. Нека даваме от себе си на хората около нас.

Нека сме живи и здрави.

Нека е красиво и уютно и в домовете, и душите ни. И нека Бог ни пази", така завършват нашия днешен разговор Бисерка и Гергана.