"Неделник" от 4 януари 2015 година

"Годината не е друго, освен мярка за време. Няма по-голяма наивност от това, да се обвинява тази мярка за нашите нещастия и несполуки. И при все това, тая наивност имаме. Погледнете как посрещаме годината. Всички, и богати, и бедни, и търговци, и занаятчии, и чиновници, и служащи, възлагат надеждата си на годината - не на Бога. Лошава била старата година, злополучна, нещастна. Затова не постигали своите желания, не били щастливи. Ала новата щяла да бъде непременно добра. И всички с чаша в ръка я очакват. Зер, тя носи на всеки желаемото. Дванадесет часа удари и новата година настъпва. Давайте сега да пием. Щастието, благополучието дойде. Лошавата година си отиде. Добрата дойде. И захващат се гуляи, веселби, викане, пеене неприлични песни, големи благопожелания! Това е то новата година. Ала донесла ли е тя благополучието, донесла ли е щастието? Не. След няколко време нови разочарования, нови скърби и неволи ще обхванат тези посрещачи. И пак обвиняваме годината, а не себе си. Така минават годините, все лоши и нещастни, а ние все осъждаме старата и чакаме новата година да ни донесе желаните блага. Няма нова година, няма нито стара. Но, ако така я срещаме, тя винаги ни се вижда стара и нещастна. Вината не е в мярката на времето, в годината, а в нас, в нашия живот, в нашите дела. Какъвто е животът ни - добър или лош - такава ще е и сполуката ни. Следователно да бъде нова и щастлива годината зависи от нас самите. Безумно е да искаме добро, щастие и благополучие, когато ние сме навикнали да вършим зло и не се отказваме от него. Който сее вятър, ще пожъне буря - казва народната пословица. Имаме ли право да искаме благополучие, когато ние не сеем такова? Имаме ли право да чакаме нова година, когато ние никак не мислим да се подновим? Новата година ще се яви, ако си подновим живота. А животът се изменява тогава, когато ние се отречем от злото." 

Текстът е нормализиран според съвременния български правопис. Публикува се по: Архимандрит Неофит. Поучения в разкази (Сборник). С., 1908, изд. Софийско духовно братство "Преп. Иоан Рилски", с. 5 - 8.
 
Не цитирам пълния текст, но и това мисля, че е достатъчно. Всеки мисли и разбира. И така в първия час от предаването ще се срещнем с едни сурвакарчета, които срещнах случайно в Покрайна. След това ще чуем един познат глас от БНР и от БНТ - Симеон Идакиев.  Той е посетил  над 120 държави на всички континенти, заснел е самостоятелно над 400 филма. А е хубаво човек да пътешества!

 В часа, посветен на Северозапада ще бъдем "омагьосани" от разказите на Николай Недялков от Кула. Поради големия интерес към неговите, наистина топли разкази, ги повтарям. Заслужава си.

Преди 12.00 часа ще посетим дома на Петър Петров в село Бързина и ще се опитаме да чуем звъна на неговите 120 работещи стенни часовника. Така де всички чакаха да удари полунощ за да посрещнем новата година, а при него какво ли е било!