Как приключва ловният сезон във Видинско

Държавните гори са в масиви със смесена собственост, т.е. граничат с частни имоти. Това създава проблеми с опазването им и особено при тези, които не са тополови. Смесената собственост на горите създава проблеми и при пръскането срещу вредители. През 2013 година близо 100 000 декара от територията на Държавно горско стопанство "Видин" бяха нападнати от гъсеницата гъботворка и трябваше да бъдат напръскани през 2014 година.

"Проблемът с гъботворката е решен. Тази година напръскахме това, което бяхме планирали. Проблемът го решихме благодарение на метеорологичните условия. Гъботворката беше унищожена от влажното време. Догодина не предвиждаме да има нападения никъде на територията на стопанството", каза Веселка Борисова, директор на Държавно горско стопанство "Видин".

Веселка Борисова коментира и как се сече в горите и дали се режат и немаркирани дървета:

"Определянето на дърветата за сеч се извършва по преценка на лесовъд, като се спазват изискванията на Наредбата за сечите в България. Има различни начини за маркиране на насажденията и те се определят от това каква сеч ще се води в едно насаждение. Има проблем от това, че не се спазва маркирацията. Винаги се налага, заради прокарване на пътища, заради проблеми, които са се появили по време на дърводобива, да се режат и немаркирани дървета. Когато това неспазване на маркирацията е в много голям процент, това може да доведе до разстройване на насажденията."

Проблемът с размера на незаконните сечи в България е обект на изследване и от неправителствени организации и на борба срещу нея от Изпълнителна агенция по горите. По последния доклад на НПО-та, обемът, който се преценява като незаконна сеч или открадната дървесина, е около един милион кубика. За последната година контролният орган- Изпълнителната агенция по горите, е предотвратила нерегламентираното отсичане на 20 хиляди кубика.

Министерството на земеделието и храните предложи в края на ноември пакет от мерки, включващ действия на терен и законодателни инициативи. В горските предприятия да се създадат нови 173 мобилни екипа за контрол върху дейностите в горите. Шест са държавните предприятия, които управляват сектора. Всяко от тях има териториални поделения. Идеята е мобилните групи във всяко поделение да контролират съседни или различни поделения по график. Целта е в тази контролна дейност да се елиминират местните зависимости на влияние, където съществуват. Също така навсякъде се въвежда  електронният превозен билет, който се издава в реално време. Срокът му на валидност е 24 часа. Цели се той да бъде използван само веднъж. Крайният срок, в който Министерството на земеделието предвижда да въведе цялата тази система е 30 юни 2015 година.

Как приключи 2014 година Ловно- рибарското дружество във Видин? Това попитахме ръководителя му Илия Георгиев. През 2014-а нямаше законови промени, които да касаят ловците. През тази година те очакват да влязат в сила измененията в Закона за лова и опазване на дивеча.

"Отстреляните зайци в края на годината са около 900. Отстрелът на заека приключва до края на декември. До втората неделя на януари е ловът на дивите прасета. По план дружеството трябва да отстреля 328, а в края на годината са отстреляни 240. Фазана сега го пуснахме наскоро. От около 2000 фазана, само за два излета, има около 400 фазана по бележките. Горе- долу върви добре. Имаме отстреляни три вълка- в Раковица, Подгоре и Киреево. По план имаме пет да отстреляме. Лисиците ги предаваме с протоколи в Областната дирекция по безопасност на храните. Имаме план около 120 да отстреляме, към 60 сме отстреляли, но трудно ще изпълним плана, защото лисицата е намаляла, а чакалът е бол. Не го броим, защото не ни ги плащат и не ги отчитаме. Той е хищник, по- силно животно от лисицата и ги измества", обобщи отстрела през ловния сезон Илия Георгиев.

Нападения от вълци има в село Каниц. На един собственик на стадо от 30 овце, 10 са удавени. В Тополовец също има нападения- на едно теле, около 100 килограма и на две, три кози.

Още не е правено подхранване на дивите животни. Само на някои места, като например в Слана бара. Причината е, че има много необрана царевица.

"От Раковица нагоре до Киреево, Извор махала, Старопатица. Това са 40-50 000 декара слънчоглед и царевица необрани. Ще подхранваме след като приберат царевицата", уточни Илия Георгиев.

Тази година още през септември са разселени 4000 фазани. Януари започва ловът на разселен фазан. До втората неделя на януари приключва ловът за всички животни. До края на януари се ловува на прелетен, водоплаващ дивеч.

"Гъските са много трудни за лов. Кацат по нивите и хората ходят на лов. Миналата година имаме към 150 гъски отстреляни", допълни Илия Георгиев.

1880 са ловците, членове на Ловно-рибарското дружество. Те са в 75 дружинки.

Продължаваме темата с речното богатство на България. В края на 2014 година ви запознахме с петицията в подкрепа на речното богатство на България, инициирана от една неправителствена организация. Оказа се, че в България има много проблеми в този сектор и по този начин WWF иска да насочи общественото внимание към тях.

Сред основните проблеми пред реките в България е почистването на коритата. Често пъти то е свързано с незаконосъобразни действия и унищожаване на ценни дървесни видове. Изграждането на ВЕЦ-ове също вреди на реките. Често те имат практика да отнемат 100% от водата и да я превръщат в електроенергия, а коритата остават сухи. Това също води до израстване на храсти, а и до наводнения. Добивът на инертни материали също трябва да бъде ограничен.

"Всичко е свързано и всяка, не толкова разумна, човешка намеса може да има непредвидими или нежелани проявления. "Рибните проходи" са едни съоръжения, които трябва да осигуряват миграцията на видовете, не само на рибите Те се строят на бентове, баражи, ВЕЦ-ове. През последните години "рибните проходи" се изпълняват формално, не се консултират със специалисти. Тук също трябва се търсят спешно решения. Прекъсването на реките ги унищожава. Когато има един участък, дори от 500 метра, в който няма вода, това разкъсва популациите и унищожава реката. Тя се превръща в течаща вода, но реката е повече от това", каза Любомир Костадинов от програма "Води" на организацията.

Любомир Костадинов коментира и какво влияние оказва изграждането на ВЕЦ-ове върху водното ни богатство:

"Общо във водосбора на реките в община Чупрене са 30 ВЕЦ-а. Ние също се опитваме да обърнем внимание на институциите, че тази бройка е прекалено голяма. Говорим за защитена зона по НАТУРА, зона за защита на водите по Закона за водите, и ако всичките бъдат реализирани, това практически ще унищожи реката, която на всичкото отгоре няма равномерен отток през годината."

Още по темите може да чуете в звуковия файл.