На църква да идем, оброк да сторим

Важно е и уточнението, че честванията на светец и оброк от едно семейство не съвпадат във времето. Според старите традиции Светецът-Закрилник е част от родовата памет и се предава в рода по мъжко коляно. Изключение се допуска само когато младият мъж отива зет на къща. Тогава той приема Светеца на дома, в който е влязъл. Още един факт, доказващ, че Светецът е свързан със земята, е фактът, че когато новодомци купуват имот и си построяват там къща, те трябва да приемат Светеца на фамилията, продала им имота.

"Въпреки всички превратности, през които минават през последните три века и половина хората от Чипровци, празнуването, честването и служенето на Светец е традиция, запазена до днес. Тук хората живеят с убеждението, че "требе да имаш оброк" и че "оброк се не напуща"- подчертава директорът на Историческия музей в Чипровци.

Анюта Каменова-Борин е посветила голяма част от творческите си усилия да спаси всичко, свързано с тази стара традиция, и оцеляло през времето да днес. Тревожи я обаче това, че "сме хванали последния влак", що се отнася до записването на автентични истории и откриването на автентични артефакти от и за фолклора в Българския Северозапад. И в този смисъл определя като безспорен успех съвместната работа на учени от България и Сърбия:

"Показва го сътрудничеството между музеите на Чипровци и Зайчар. Деян Кръстич вече защити своята дисертация пред колегия от Белградския университет. У нас обаче нещата се случват малко по-бавно", безпокои се Анюта.

"Знаем се от много години и от много години работим заедно. Защото обичаите на хората, които обитават Източна Сърбия и Западна България, са много близки. Балканският полуостров е естествена среща на Изтока и Запада, при това далеч не единствено като география. Това са територии, които пазят не само християнски обичаи, но и далеч по-стара, древна памет. Обща памет. Затова е естествено да се познаваме и да работим заедно. Моята дисертация е свързана с торлаците, които обитават тези земи и от едната, и от другата страна на границата.

Смятам, че каквито и негативи да ни е оставила по-новата ни история, те вече са преодолени. Новите генерации са по-прагматични. Те търсят само полезните за сътрудничество фактори. За нас, за нашата малка сръбско-българска научна група, отдавна няма граници. Аз съм председател на Торлашкото дружество в Сърбия и много държа на нашите връзки. Много близки сме с колегите от Торлашкото дружество в Белоградчик. На тази основа добре работят неправителствени организации от общините Княжевац и Зайчар в Сърбия с общините Чипровци, Чупрене и Белоградчик в България. Надявам се в бъдеще тези връзки да стават все по-силни. Защото това е естествено", казва Деян Кръстич, директор на Историческия музей в Зайчар и председател на Торлашкото дружество в Сърбия.

"Книгата на Анюта Каменова-Борин "На църква да идем, оброк да сторим" е добра основа за следващи изследвания", смята доцент Мария  Иванова, от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". И препоръчва научната разработка да бъде развита в общобългарски и балкански аспект.

Висока е и оценката на Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий:

"Издаването на тази книга е една духовна радост. Нека припомня, че кулминацията на всички курбани в Чипровския край е големият курбан на Гушовския манастир "Свети Архангел Михаил". Запазената традиция прави Чипровци своеобразен духовен център, интересен както за историци и етнографи, така и за туристи. А наличието на толкова много запазени оброци носи потенциал и за развитие на поклоннически туризъм. Пожелаваме на госпожа Борин много духовни сили, много успехи, творчески начинания и вдъхновение от Бога."

Снимки галерия: Пламен Генчев и Корици на книгата на Анюта Каменова-Борин "На църква да идем, оброк да сторим"