Приказката на леля Мария от Берковица- история за труда, честността и любовта

Обича много и двамата, но сама признава, че повече усилия  е полагала за Цветан.

"Исках да разбере, че има обич и семейство. А Кирчо си взе поука и стана човек." Даже при Добри Джуров за помощ е ходила за сирачето.

Кирчо завършва висше образование. Цветан също- право в Съветския съюз.  Имат по две деца, вече и внуци радват сърцето на 80-годишната жена. Възпитавала ги е строго, да са честни и трудолюбиви.

Има крепко семейство, обичливо. Смята, че разковничето за дълъг брак е "любовта и искреността".

Ядосва се на днешните политици, че малко мислят за народа и тъгува за миналия спокоен живот. Иска хората да не са толкова бедни.

"Хубавото днес е, че словото е по-свободно. Но не със слово се яде."

За всички тези свои тъги и радости пише в стиховете си. В края на 2014 г.,  с помощта на внука си,  тя издава своята първа стихосбирка. В нея има 35 стихотворения. Още толкова са по белите листа в тетрадката й. Първото си стихотворение написва по повод смъртта на Сталин през 1953 г. и от тогава до днес не е хващала молива. Но нещо се отключва на 6 март миналата година, върти се в главата й до 8 март, когато на белия лист се появява стихотворение. От тогава не спира.

"Носи ми удоволствие."

Носи България и родното село Боровци в сърцето си, а трите най-важни думи за нея са- труд, честност и любов.