13
"Случи се преди седем години. Всеки ден виждах как растат децата от Дома. Дъщеря ми, която сега е на 29 години, тогава беше инициатор на идеята, подкрепи я и синът ми, а аз направих първата стъпка. Така в живота ни влезе моята приемна дъщеря, която сега е на 14 години. Да, има много недоуредени неща в ежедневието на приемните родители. Но се надявам, че се учим в движение- и ние, и институциите, които трябва да решават всеки възникнал проблем. Децата зареждат неимоверно много. Искам да вярвам, че хората, които правят този избор- да са приемни родители, го правят не за себе си, а за децата. Моето момиче проговори при нас. Естествено е, да ме нарича "мамо". Но тя знае кои са нейните биологични родители. Това е едно от най-трудните неща...", споделя Цветелина.
"Книгата разказва историите на моите приятели", казва авторът. Той е роден в многодетно семейство. Има близнак, заедно с който още като бебета са били дадени в социален дом. Какво ли е останало по дъното на душата му, щом дори сега, след толкова години, не може да даде прошка и не е в състояние да възстанови скъсаните връзки с биологичното си семейство. Дори с близнака си не се вижда, нито с рождената си майка, която е още жива…
И макар книгата му да е придружена от аудио диск, в който разказите четат Орлин Павлов, Калин Врачански, Белослава и Драго Симеонов, той на всяка среща с читатели сам представя поне един разказ. Този път избира "Коледата невъзможна". Ето един фрагмент:
"Като поотрасна, Ангелчо се чудеше защо няма Коледа в деня на Коледа, а има четири Коледи преди Коледата- една за дарителите, една за хората, които идват и взимат децата, една за лелките, една за кмета на града... И в тези четири Коледи се повтаряше едно и също- песнички. "Мила моя, мамо". Ангелчо на пееше. Не можеше. А и кой забеляза, че той, освен че проходи, не можеше да говори? Всъщност нали сиропиталището се грижеше за това да си подсушен, нахранен, здрав. Говоренето е друга работа. Тя е част от порастването. Но в сиропиталището не можеш да пораснеш така, както растат децата в семействата, защото... го няма говоренето. Вярвате или не- говоренето с децата им помага да пораснат. Да обичат. Да се доверяват... А децата не бяха виждали сняг. Толкова много сняг падаше в прекрасната градина на сиропиталището. Сняг, който искаше да се превърне в Снежен човек и да си играе с децата. Сняг, който просто си оставаше една тъпа пряспа. Докато в сиропиталището децата заспиваха, унесени от лекарствата. А Обществото минаваше покрай оградата. Тихо навело глава. С бързи, енергични стъпки. Защото това не бяха неговите деца."
И аз, като повечето от притихналите в залата хора, преглъщам сълзата и питам Сашо очаква ли, че срещите ни с тези истински истории ще ни направят малко по-добри?
"В България хората са добри, когато станат свидетели на нещастие. Или когато някаква лична драма ги завладее. Истински важни са най-вече онези хора, които решават да се посветят на това да помагат на други страдащи хора. Защото всъщност не дарените пари решават проблеми... Хората ще станат истински добри, когато позволят на емоциите си да бъдат автентични", обяснява Александър Миланов.
"Дори най-луксозният дом не може да замени семейството, в което има обич. Трябва да бъдат поощрявани родителите да отглеждат децата си", категоричен е авторът на сборника с разкази "Детство без сълзи".
Но, казвам му, все пак има и ще има случаи, в които никакви поощрения не могат да мотивират рождените родители да обичат децата си и да се грижат за тях. Тогава? Тогава, казва Александър Миланов, единствената възможност изоставените деца да бъдат обичани, са приемните семейства. Сашо познава десетки приемни родители. Сам той членува в Националната асоциация на приемните родители. Помага, както сам ми казва. Ето как Сашо определя приемната грижа:
"Ти не осиновяваш дете. Ти си просто смел, добър, честен и отговорен самарянин, който преживява много, докато помага на едни деца, които в този период от живота си са в голяма беда". Ето една такава млада жена от Видин.
"Имам момченце на три години и съм одобрена за приемен родител на дете от бебешка до седемгодишна възраст. Надявам се то да е близко по възраст до моя син. Зная, че ще се привържа, но няма как да обичаш и да не те боли после... Готова съм да поема този риск. В името на детето. Зная, че всички в моето семейство ме подкрепят и ще ми помагат, когато имам нужда от това", казва Сандра Стойкова. Тя е на 24 години и вече е част от обществото на приемните семейства в България. Подготвила е дома и сърцето си да приеме един малък човек, който е в труден период от живота си и има нужда от помощ. От нейната помощ. Може би това е истинският смисъл на понятието "приемна грижа"...
След срещата ми с Цветелина, Екатерина, Ванина, Сандра и с автора на книгата "Детство без сълзи"- Александър Миланов, вече не се противя толкова срещу това понятие- "приемна грижа". Да приемеш, че точно ти си този, който ще върне с много търпение и любов надеждата на един малък човек, че на някого го е грижа за него...
Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда. Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..
В женския месец слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..
Ясно
Разкъсана облачност