Свети Григорий Палама – отецът на духа и единението с Бога

В деня на св. Григорий Палама църквата насочва нашето внимание чрез Евангелския разказ към един факт, че Христос винаги прави чудеса, винаги бди и закриля своите чеда и най-важното, въпреки, че отпадаме ежедневно от Божията благодат, Бог винаги ни протяга ръка, прощавайки нашите грехове, основата на страданието, както духовно, така и телесно.

Христос изцелява страдащ - недъгав човек, дава му живот и радост, прощава му греховете и го дарява със свобода.

Чудесни изцеления в Христовото име стават и днес, и винаги ще стават. Но какво казва Христос на излекувания? Вместо да постави диагноза, вместо да напише епикриза, Той простичко изрича: "Прощават ти се греховете!" А книжниците, макар и враждебни, неволно изповядват: "Кой може да прощава грехове, освен един Бог?"

Причината за болестта бил грехът. Какъв, Свещеното Писание не пояснява. Ала грехът в корените си е един и същ - ­ болест на духа. И причините за нея са едни и същи ­- непослушание към Бога, отдалечаване от Неговата благодат, безверие и гордост.

Човешката логика е готова да заключи, че телесните страдания тогава идват като наказание, понякога твърде сурово. Мнозина даже бързат да обвинят Бога в жестокост и несправедливост.

Ала погледнато през вярата, более ли духът ­и тялото ще заболее. Защото просто такава е човешката същност ­ духовно-телесна.

Нещо повече, за вярващия болестта е напомняне за греха и повик към покаяние. За всеки, който е избрал да бъде християнин, думите "излекуван си" не стигат. Копнежът ни е най-вече да чуем онзи благ глас: "Чедо, прощават ти се греховете!"

Чудесното изцеление от свидетелството на св. евангелист Марк насочва вниманието ни не само към разказаното събитие, но и към изповядването на Христа като един от темелите на православната вяра.

"Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове." Сиреч, Синът Божи заради нашето спасение е станал Син Човечески. Или, според учението на св. отци, Божието Слово се въплъти и стана Човек. И оттук ­ изцеление и опрощение, благодат и сродяване с Бога, спасение и вечен живот.

Колкото до чудото -­ не е необходимо винаги да го очакваме, едва ли не да го изискваме от Бога. Понякога то става просто и незабележимо, присъства в ежедневието, съпътства ни в бита. А същината му невидимо се съдържа дълбоко във вярата.

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Евреите /Евр. 1:10-2:3/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Марк /Мк 2:1-12/.

В рубриката "Съвременна Библия" - Осми март дава хубав повод да размислим за женствеността, правата и природата на жените. След кратка историческа битка, феминизмът наложи дълбоко преустройство в бит, култура и цивилизация. Съвременната жена е по-образована, по-добре реализирана и осигурена. В спечелените права, съвременната жена търси инструменти за достигане на лично удовлетворение и високо ниво независимост. Днес една жена има съвсем официално право дори да промени пола си в мъжки. Дали пък, ползвайки правата си, съвременните жени не допускаме грешката да загърбим природата си? Медалът има ли обратна страна? Днес има жени, фактори в световната политика. Жените имат право на това. По-женствени или по-мъжествени стават жените с права? Казусът с идентичността на жената, мъжа и семейството не е никак маловажен. Всяко общество и цивилизация се гради от мъже, жени и семейства. Определено светските идеологии конфронтират Божият модел за мъж, жена и семейство. Не бързайте да казвате, че Бог няма думата. Той е авторът на идеята "жена". Той е проектирал правилните стандарти, далеч преди който и да било от нас да заговори за права. "Природата преди правата"" - това е темата за размисъл днес.