Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Днес е Европейски ден в памет на жертвите на тероризма

Да сме първо хора

13
Моменти от снимачния процес на филма Чифликът на чучулигите на братя Тавиани във Видин, 2007 година
Снимка: Ваня Минева



Холокоста, геноцидът, тероризмът- са трите най-жестоки изяви на човешка нетолерантност в съвременната история на човечеството. Но ние, българите, имаме основание да вярваме, че сме различни. Ние опазихме нашите евреи. Приехме арменските бежанци. А днес сме изправени отново пред трудната задача да се подготвим да приютяваме прогонени от родните си места хора.

"Трябва да се уважаваме, да се подкрепяме и да останем хора"- ми казаха вчера- в деня на Холокоста в България, видински деветокласници от видинската природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", когато положиха цветя пред мемориала във Видин, поставен в знак на благодарност от потомците на спасените евреи.

Днес е Европейски ден в памет на жертвите на тероризма. Обявен от Европейския парламент, в памет на жертвите от терористичния акт в Мадрид от 11 март 2004 година.

Видински приемни родители заминават днес за участие в национална среща на Агенцията за бежанците и Националната асоциация по приемна грижа, за да участват в дискусия за това как да се помага на бежанци с малки деца.

"Поканени сме, нашата Асоциация за приемна грижа, от Агенцията за бежанците да участваме утре в дискусия за това как да се проведе обучението на приемни родители за бежанци. Защото това също са деца", съобщи за Радио ВИДИН Цветелина Милославова, първата приемна майка във Видин, със 7-годишен стаж.

А само след 4 дни, в рамките на 19-ия филмов фестивал София Филм Фест, ще бъде излъчен заснетият в Пловдив, Белоградчик и Видин филм на братя Тавиани "Чифликът на чучулигите". Сюжетът е основан на исторически факти от времето на арменския геноцид. Италианската преса определя филма като, цитирам: "Най-силният и прям политически филм, който Тавиани са снимали от години..."

"Ние, арменците, искаме само да бъдем разбрани. Да има съпричастност и никога повече да не се повтори тази част от историята", казва Вардан Папикян, арменец по кръв и български гражданин по свободен избор.

Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, умишленото и систематичното унищожение на арменското население в Османската империя се случва по време на Първата световна война и малко след това. В периода 1915-1916 година са извършени масови избивания и насилствена депортация на над 1 000 000 арменци. Но репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това. По официални данни между 1895 и 1921 година са избити 1 543 271 мъже, жени и деца. Едва през 2007 година 22 страни декларират официално признаване на събитията от този период.

Моменти от снимачния процес на филма Чифликът на чучулигите на братя Тавиани във Видин"Сещам се как бях застанал до крепостта "Баба Вида" и наблюдавах отдалече снимките на филма "Чифликът на чучулигите". Смесица от чувства имаше в мен. Радост, благодарност..., че ще се пресъздаде една част от цялата тази трагедия. Когато живееш далече от Родината си, от спомените, които имаш от детството, изпитваш такава силна носталгия, че колкото и преуспял човек да си, колкото и силен, тя може да те смаже отвътре", казва Вардан. И ми припомня есето, което тогава, по време на снимките, донесе на участниците в продукцията. Вижте го и вие:

Родина

Чакаха. Чакаха гордо, чакаха смело, чакаха достойно. Стояха и чакаха изгрева, за да нападнат врага. Чакаха изгрева, защото не смятаха за достойно да убиват врага, когато спи. А трябваше да нападат, защото вражеската войска бе неколкократно по-голяма, а те бяха старци, жени, мъже, та дори и деца. Бяха въоръжени с всичко, каквото бяха намерили, но тяхното най-голямо оръжие беше сърцето и вярата и те бяха горди. Горди, защото Османската империя искаше да ги накара да сменят вярата си, да се кръстят с мюсюлмански имена, да се кланят на техните господари и да им плащат данък за съществуването си. Те защитаваха семействата си. Те защитаваха Родината си.

Тъмно е. От върха на Библейската планина Арарат би могъл да се види половин свят, но тъмно е. Звездите светят толкова от близо, че като протегнеш ръка, мислиш, че можеш да ги хванеш. Тъмно е. Тишината пробива ушите ти, а тъмната коприна на нощта така силно е прегърнала земята, че сърцето ти почва да тупти от страх и се колебаеш дали изобщо е имало живот тук  или времето е спряло.

След време мечовете на слънцето проникват през студения дъх на нощта и се вижда. Вижда се земята. Земята на една героична  нация, която векове наред се е борила за свободата си. Сега тази свобода е оставена на нас. На мен. Далеч на Изток се виждат много планини, големи и малки, стоят и сякаш със строгия си поглед проникват през километри, през разстоянието и времето. Стоят вечно и мъдро и със зоркия си поглед ме питат дали съм достоен да се наричам арменец и дали кръвта ми, душата и сърцето ми още живеят за Армения. Стоя. Стоя с наведена глава, а вятърът, който сякаш идва от миналото ми, носи звуците от битката, в която мъжете загинаха геройски, а жените бяха убити от меч в корема или стрела в гърба, докато оплакваха телата на мъжете си. Вятърът се усилва и се чува как старците бяха изгаряни живи, а децата, които бяха по-високи от меча на врага- обезглавявани.

Чувам ги. Чувам ги, защото те паднаха за нас. За мен. Сега земята ми е свободна, благодарение на вековете съпротива и на милионите жертви. Земята ми е красива, земята ми е прекрасна. Има много горди планини като предците ни и много красиви реки като жените ни, много извори с чиста и студена вода- като сълзите на децата от онази битка. Има много дълбоки каньони- като раните ни от историята и много широки полета- като душите ни.

Родината започва от семейството, от рисунката в буквара, от приятелите в съседния двор- се казва в една песен. Но може би истински Родината започва от сърцето. Да, със сигурност от сърцето.
Вардан Папикян

След всичко казано, оставам с надеждата, че все пак ние, българите, имаме основание да вярваме, че сме различни. Затова, в ден като днешния, вместо да отключваме гняв, бих искала да видя филми като "Списъкът на Шиндлер", "Чифликът на чучулигите", или "13-тият воин".


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40