Пчеларството- сирачето на българското земеделие?

"Притискат ни по всевъзможни начини- на чисто политическо ниво... Субсидии се отпускат само на определени хора и на определени отрасли. В сектора най-много субсидии има за биологично пчеларство, а там са най-големите кражби на пари- сега субсидията е над 30 лева, а по de minimis миналата година дадоха по 3 лева. Разликата е огромна, защото нямаме единна организация или съюз... Проблем е и пръскането със забранени препарати- заради пръсканията в Странджа смъртността е 100 %.... Искаме да отпадне и осигуряването на пчеларите като земеделски производители- има хора, които си работят и веднъж плащат осигуровки от местоработата си, втори път- като земеделски производител.... От пчеларство може да се изхранва човек, но нещата са много овързани, а от министерството на земеделието не ги е еня за нас...Пчеларството е сирачето на българското земеделие!"

Всъщност на последния протест пред земеделското министерството пчеларите поставиха няколко искания- субсидията за отглеждане на пчелно семейство да скочи от 3 на 40 лв.; криминализиране на кражбата на кошери и забрана за стурешно пръскане на рапицата. Не е много, и не е невъзможно за изпълнение, нали?! 

Важно! До 9 април земеделските стопани, които имат нанесени материални щети по загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери заради природни бедствия, настъпили през миналата година, могат да кандидатстват за компенсации. Природните бедствия, за които ще се получава подпомагане, са свлачища и наводнения, земетресения, горски пожари, ураганни ветрове. Компенсациите се определят на базата на средните пазарни цени в зависимост от категорията и вида на животните за съответната календарна година. Кандидатите трябва да имат констативен протокол за нанесените щети от областните дирекции по земеделие към Министерство на земеделието и храните. Срокът за изплащане на средствата е до 24 април 2015 г. Заявления за подпомагане ще се приемат в областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие", по постоянен адрес или по седалище на кандидата. Едно от условията за получаване на компенсации е земеделските стопани да нямат изискуеми задължения къв ДФ "Земеделие" и към държавния бюджет- информират от министерството на земеделието. 

Преди дни в Белоградчик за първи път се проведе събор-изложение на пчелари и винари от Северозападна България. Производителите имаха възможност да покажат своята продукция и да обменят ценен опит. Именно там, на изложението Иванка Петрова се спря пред щанда на Любомир Богданов- на почти 40 години, родом от Белоградчик, но живее в Плевен. С пчеларство се занимава от 7-8 години. Започнал е като хоби- с 3 наследствени кошера, в момента кошерите му са 30. Кандидатствал и одобрен е по Националната програма по пчеларство и ще ги увеличи на 60. Като приложник изработва и сувенирчета от восък.

"Не е трудно да се гледат пчели, трудно е нещата да се получават без пари, защото за пчеларството трябват много инвестиции... У нас нещата се случват трудно, но не е невъзможно... Човек трябва постоянно да опитва, а за да отглежда пчели, трябва да го иска, насила не става..." - категоричен е Любомир Богданов. Според него, климатът оказва влияние на пчелите. Колкото до болестите и вредителите- най-големия вредител е акарът, който действа зле на пчелите. През последните години необяснимо е и масовото им изчезване. По въпроса за съмненията, че пчелите изчезват и измират заради пръсканията на земеделските земи, Любомир Богданов казва, че това им влияе, но пред големите земеделски производители са безсилни, или поне докато и държавата не се намеси...

Урок за начинаещи пчелари "преподава" в "Земята, която ни храни" Стойко Славчов Тошкин- на 70 години, от белоградчишкото село Стакевци. Той отглежда пчели след войниклъка и пред Иванка Петрова разказва за тънкостите на занаята.

"Хигиена, дисциплина и много четене- това са важните условия човек да стане пчелар...Трябва да мислиш първо за пчелите, после за печалбата... Кошерът трябва да е удобен за пчелите, а не за пчеларя..."- съветва Стойко Тошкин. Той, заедно със съпругата си, отглежда в Стакевския балкан 50 кошера, надява се да ги увеличи до около 300.

Пролет е, но като че ли не такава, каквато е в представите ни- със слънце, топлина и светлина. Природата отново отправи своето предизвикателство към земеделските стопани. Как всичко се отразява на културите- и ще успеят ли хората да влязат в нивите и градините- за да разбере това, Любо Андреев се срещна с Леночка Ангелова-директор на ХМО- Монтана. Агропрогнозата за април чуйте в звуковия файл.