Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премиера във Видин на книгата "Боби Блажения и Другия американец"

Емил Андреев: "Време е нашият народ да възмъжее и да почне да си гради държавата"

16
Емил Андреев във Видин
Снимка: Ваня Минева


Този понеделник в "Калейдоскоп" си говорим с родения в Българския Северозапад писател Емил Андреев. Повод да погостува в родния край бе представянето пред читатели на поредната излязла от печат негова книга- "Боби Блажения и Другия американец". Сборникът съдържа 15 разказа, три повести и един послеслов. Или по-точно, един спомен, вместо послеслов, за който спомен дума ще стане малко по-късно... Като начало сигурно се питате с какво е Боби блажен?

"А веднъж бил казал на свещеника: "Отче, цял живот останах девствен, не крадох, не пих, не поругах и не обидих никого, пари не знам какво са, та да те питам: ще видя ли нашия Господ-Бог?" Отец Петър се замислил и му отвърнал хитроумно, че не е дадено нему да знае дали някой ще види Бог. Боби се усмихнал благо и отишъл да събира изгорелите свещи"... Край на цитата.

Човекът, който при всеки повод напомнял на околните Десетте Божии блаженства, бил доказан луд- и според психодиспансера, и според спецовете от психиатричната болница в Карлуково, където бил пациент, и според нелудите му съграждани в крайдунавския град.

"В Лом и до днес има живи, които помнят Боби Блажения", казва ми Емил Андреев.

А дали още го смятат за луд? Дано има и такива, които да са размислили...

Емил Андреев във Видин, Снимка: Ваня МиневаТакива са историите, които събира в своите книги нашият земляк Емил Андреев- уж кротко разказани, уж делнични, пък драскат по душата като детски нокът- уж нищо сериозно, а белегът остава за цял живот. Това сравнение само ме намери, след като по някаква мистична причина разговорът ни с Емил Андреев някак си се самозатвори в територията на детството. А посоките в него се самонаместиха така: За детството, като начало на самоопределянето ни като личности. За детството, като най-точната основа за сравнение за това какви сме към настоящия момент. За детинщините, като мяра в поведението на човека. И за вдетиняването, като най-трудния за преодоляване синдром в националния ни характер... Дали точно в този северозападен ден от биографията на Емил Андреев, в който се срещнахме с него, посоките за размисъл не са били предизвестени от първата му за деня среща- с млади хора от гимназията с преподаване на чужди езици "Йордан Радичков"? Същата тази гимназия, в която той някога е учил...

"Бях щастлив да съм отново в моята гимназия, както съм я наричал неведнъж. Децата ме провокираха най-вече с младостта си. А ние сме длъжни да помним. Така се прави история. Всеки трябва да пише личната история на своя род, на своята фамилия, в това число и на своето училище, разбира се. А всички тези истории остават като част от общата история на страната", казва Емил Андреев.

Емил Андреев във Видин, Снимка: Ваня МиневаИ от усмихнатите добри впечатления от децата възвива към не толкова добрите впечатления от порасналите видинчани.

"Те, днешните времена, са продукт на безпомощност и известна лакомия. И ниска културност. Ние, в исторически план, забравяме да се виждаме какви сме и непрекъснато се хващаме за неща, когато сме били много велики! А в по-голямата част от нашата история изобщо не сме били велики. Били сме едни такива битово скопени хора, които са мислели как да крадат и да лъжат. Хванат е като синдром още от първите български възрожденски автори- този комплекс на "Големановщината" ("Големанов"- Ст. Л. Костов бел.авт.)- да се краде, да се използва народът като нещо, което да те облагодетелства... този синдром си го имаме и днес. А виж, претендирането... Потресох се от гледката около Синагогата във Видин. Ами там, в тези шест блока, има достатъчно хора, които да си почистят сами мястото за живеене. Същото е и в София... Защо си хвърляме боклуците, а после не искаме да си почистим, защото сме били плащали данъци! Че то и в Англия плащат данъци, но си почистват и поддържат местата, където живеят..."

Естественият гняв от делничната безотговорност в уж малките неща от живота на голяма част от нашите съвременници ни доведе до темата за синдрома на ненадживяната вдетиненост в поведенческия модел на българина. Синдром, познат на народопсихологията не от вчера.

"Още дядо Петко Рачов Славейков го казва- че сме вдетинен народ, който след толкова години робство е изгубил рецепцията за държавност, за желание да се организира", коментира авторът на "Стъклената река". Според него твърде дълго продължилото детство на нацията е причина и днес народът ни "да не иска да възмъжее най-накрая и да почне да си гради държавата".

СнимкаВ сборника "Боби Блажения и Другия американец" обект на писателския интерес на Емил Андреев отново хората от нашия край, в които, като в пясъчно огледало, фрагментарно разпилени рефлектират особеностите на българския национален характер. Но неслучилата се още възмъжалост на българина и ненадмогнатите модели на детинско мислене и поведение вече не са само екзотика, а и заплаха, смята писателят.

Европейският, че и планетарният пейзаж днес съвсем не са място за историческа ваканция
. Светът отново е тревожен. А времето, в което живеем, ще ни остави едно продължително усещане за лош вкус.

"То ще ни остави и много скръб. Конфронтацията в световен мащаб и затварянето в себе си в личностен план води до един своеобразен социален егоизъм. Никой вече не се интересува какво се случва със съседа му. Какво се случва на неговата улица. Няма го това съпричестяване между хората, което християнската църква повелява. Хората вече не общуват помежду си на ниво нравствени стойности, а общуват помежду си на ниво интереси, на ниво пари, стока, и на ниво какво се случва в риалити шоутата... Нещата са сбъркани и е крайно време да бъдат променени. Без нравствено равновесие и общуване, няма да се получат нещата. Дай, Боже, да греша в тези мои наблюдения. Защото ми се иска все пак да сме оптимисти", признава Емил Андреев.

Така стигаме до онези неща от живота, които го карат да се тревожи и да се усмихва. И които не го оставят спокоен, докато не ги "хване" и пресъздаде в характерите на своите герои. А те, неговите герои, неизменно обитават този уникален наш Български Северозапад.
 
Емил Андреев във Видин- с д-р Чуков, Снимка: Ваня МиневаТака е и в сборника "Боби Блажения и Другия американец". Сборник с разкази и повести, и един послеслов. Или по-точно, един спомен, вместо послеслов, както вече уточнихме в началото на нашата среща.

Е, ето сега дойде моментът да кажем и за него. "Време за радост"- така го е нарекъл Емил Андреев. И точно с този спомен ние- читателите- затваряме сборника "Боби Блажения и Другия американец".

Спомен за един човек, който не може да говори. Спомен за едно момче, което все още носи, без да може да си прости, причинената на този човек болка. Спомен за интуитивната нежност на едно мъжко момиче, с крехкото име Снежи. Спомен за едно малко пръстенче, с червено камъче, което идва като вълшебство в един мразовит предколеден северняшки ден, за да намести разстроените чаркове на времето. Спомен за едно обещание, което...

"А онази година, точно на Благовещение, случайно срещнах Снежи в София. Едва я разпознах, бяха минали толкова години. Бе станала красива зряла жена и бе заживяла в Норвегия, пак в Лом, какъвто съименник на нашия град има в далечната скандинавска страна. Съдба! ... Снежи показа малкия пръст на лявата си ръка и аз видях същия пръстен, който някога й бе дал Кольо. "Не е истина!", възкликнах, а тя ми обясни, че никога не се била разделяла с него и винаги, когато й ставало тъжно, поглеждала малкото камъче и настроението й се оправяло; осъзнавала, че трябва да се радва. ... Благодарен съм на Съдбата, че в живота ми се е явявал Кольо Мутия, към когото ние, пичовете, бяхме толкова лоши. Той сега сигурно е на небесата, в чиито разтворени нощни пазви блещукат сините му очи, и хвърля своите вечни снежинки вместо камъни. Кой знае! Едно е сигурно - всяка от тях е по-голяма от мен. Разказах този спомен като извинение пред бедния човечец и като своеобразно обещание пред Снежи, моята Снежанка, че няма да я забравям никога и ще се опитам да се радвам като нея, ако не често, то поне по Коледните празници."

Така слага финалната точка на своя сборник "Боби Блажения и Другия американец" писателят Емил Андреев. А ето как сложи той точка и на днешния ни разговор:

"Човек трябва да бъде верен на вечните ценности. Ние не можем да измислим по-високи нравствени стойности от това, което е написано в Светото писание. Обичай ближния като себе си и прави добро. Смисълът на художественото търсене е да стигаме до мъдрост, която да раздаваме на хората за добро."


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40