Лед и легени с вода спасявали видинчани в жегите преди век

Грижата за хората в горещините е била една от задачите на градските управи и в миналото. До 50-те години на 20 век във Видин имало леденица, от която видинчани си взимали лед, за да разхлаждат напитките си. Първата такава е създадена преди повече от 200 години от Осман Пазвантоглу. Управителят на видинския санджак раздавал безплатно лед на бедните, а на заможните- срещу минимално заплащане. По негово време били изградени и много чешми, каза уредникът в Регионален исторически музей- Видин Невен Илиев, когото попитахме как видинчани са се спасявали от горещините в миналото:

"Ще започна малко отдалеч. Античната Бонония имала своя собствена система на водоснабдяване, като изворите са били на 10-12 километра от града. Тази система е била разрушена при изграждането на "Калето", в края на 17- началото на 18 век, понеже не са знаели откъде точно минават каналите. Градът изведнъж остава сух и безводен. Феликс Каниц казва: "Ако е вярно твърдението, че направата дори на една чешма гарантира място в мюсюлманския Рай, то такова място отдавна е запазено за Осман Пазнватоглу, по чието време са направени много чешми." Отделно е имало т. нар. муслук или леденица..."

Легени за разхлаждане пък ползвали в града в началото на 20 век. Възрастни видинчани разказват, че такива имали дори и магистратите, които по време на дълги заседания потапяли краката си в тях, за да се разхладят. Изпитан метод, който се прилага и до днес.

И преди 100 години видинчани търсели прохлада край река Дунав, където къпането не било забранено и имало спасители. Какви други начини за преодоляване на горещините са намирали хората попитахме и Светлана Кръстева, началник отдел Държавен архив"-Видин.

"На първо място, естествено, използвали са естествените дадености на река Дунав. Друг начин за разхлаждане са лозята, които видинчани са имали в околността. Те са били озеленени и с изградени малки къщички, където цялото семейство се изнасяло през горещите летни месеци. Общината също се е грижела да създаде условия за отдих и почивка, за разхлаждане и отмора на гражданите. 1904 година Общината отстъпва място за ловджийски парк, който да служи за разходка и отмора. През 1905 година извършва замяна на имот за черковната градина "Владикина бахча", като целта е този район да се превърне в парк..."
 
Особени грижи местната управа полагала за децата, които посещавали летни колонии. Внимание се обръщало и на здравето и физическото им развитие, обясни Светлана Кръстева:

"20-те и 30-те години на 20 век за децата са организирани т. нар. летни колонии в морски, планинско-горски, селско-полски летовища. Протоколна книга на училищното настоятелство в Белоградчик свидетелства, че през лятото на 1933 година стаи в училището са ползвани също за детска колония. Особено внимание се е обръщало на здравето и физическото укрепване на децата, като се е развивал спортът. Тук е действал клуб "Морски сговор", в който децата са се занимавали с гребане, плуване..."