Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лияна Панделиева: "Дунав отсъства от живота на Видин"

Дунав само минава край Видин

Димитър Димитров: "Реката е огледало на нашите души, Дунав прилича на нас"

7
Снимка: Ваня Минева


Този понеделник в "Калейдоскоп" тръгваме бавно по брега на река Дунав край Видин. За да потърсим причините за това, което през последните години често казват видинчани- че Дунав само минава край града. Вече почти без гняв жителите на крайречния град признават факта, че реката е изключена от живота им. Реката, която си е била тук и преди 2000 години, когато първите заселници по тези места са избрали обратния завой за територия, на която да построят новия си дом- защото където има вода, има живот, има поминък и има бъдеще.

Реката е поминък- риболов, транспорт, напояване. Така е от древността, та до днес. Всъщност днес във Видин този първичен закон май нещо не действа... И все пак- какво донася и какво отнася реката?

"Тази година уловът е слаб. Всичко обаче зависи от късмета. Може да хванеш, може и да не хванеш", казват рибарите.

"Нищо не ни носи реката. По цял свят големите реки се използват за транспорт. При нас нищо няма, нищо. Да пътуват кораби за стоки и пътници. Някога беше удоволствие да пътуваш с ракетата до Русе, а сега? Да се пуснат лодки за разходка. Туризъм може да се развива- ето ти я "Баба Вида". Примери колкото искаш от държавите по горното течение и от съседите в Румъния. Сега реката е замряла за Видин", коментират видинчани, които са поживели повечко и имат памет за това как реката е присъствала в живота им преди десетилетия.

"Носи реката. Носи мърсотия. Изсипана в нея точно преди Гребната база. Това дори в Индия не съм виждал, а съм пътувал доста", гневи се мъж на средна възраст.

"По горното течение реката е извор на пълноценен живот. Реката кипи от превозни средства- като почнем от туристически и рибарски лодки, моторници, яхти и стигнем до пасажерите. В Будапеща видях и си припомних как в детските ми години по Дунав пътуваше ракетата. В Германия, Австрия, Унгария край реката има гребни бази с перфектни условия за трениране на всевъзможни водни спортове. В Унгария край реката си работят страшно много индустриални предприятия и реката си я ползват за придвижване на стоки", разказва Ваня Ставрева. 

"В Калафат реката не е замърсена, щом имат плаж. Нали така? До моста водата е чиста, а след него се замърсява. Значи логиката каква е? Не да гониш гражданите от реката, а да намериш кой замърсява водата. И да накажеш него. А не да наказваш гражданите, като им забраняваш контакт с реката", обяснява ми кореняк видинчанин.

Разходка по река Дунав, Снимка: Държавен архив ВидинДа, хората, които живеят край реката в горното й течение, не са я изключили от живота си. Нито съседите ни от север. Само ние отсъстваме от този пейзаж. Не така е било винаги.

"Запазени са документи, според които общинският съветник Найчо Цанов на 15 май 1909 година прави предложение на Постоянното присъствие на Градския общински съвет, да се побърза с направата на баня на Дунава, понеже сезонът за къпане в реката настъпва. Взето е решение, определена е сума и начин, по който да бъде определен изпълнителят на поръчката. Снимки и документи от 30-те години доказват съществуването на такава "баня". Когато лятната къпалня на Видин е готова, със заповед на кмета е определено работно време- разделно за мъже и жени. Плажът е обезопасен с пазач и спасител. Представлява дървен под от 120 кв.м. и също такъв навес. Мястото е в Крайдунавската градина, близо до театъра. Гласувана е и Наредба за реда и благоприличието при ползване на банята", разказва Светлана Кръстева, началник отдел "Държавен архив" Видин.

Днес забранителни табели заместват грижата за безопасността на хората, които искат да се ползват от водите на река Дунав. Мотив за забраната са замърсяванията по реката, а според жителите на Видин, истинската причина за забраните е нежеланието да се харчат "грешни" пари, които някой някъде може да "усвои" за други неща...

Снимка"Криза в морала на политиците. От там започват нещата. Когато има разбита ценностна система, или фалшива ценностна система, не може да има добро управление на наличните ресурси", това е причината за лошото състояние на Видин, Българския Северозапад, България смята видинчанинът Явор Костов, който заради дълбоката си връзка с този край на България през по-голямата част от времето си е тук, макар да има възможност да живее и извън България. С него си поговорихме пред руините на видинската Синагога.

С носталгия, любов, но и с тъга, че градът не е това, което е бил някога и което сега би могъл да бъде, за Видин говори Лияна Панделиева.

"Странното е, че след като атракцията на Видин на първо място е неговата река, тя не се използва изобщо. Някогашната отлично построена Гребна база е в руини, по-трагични от тези на Синагогата. Официален плаж не съществува. Къпането е забранено с табели. Изглежда сякаш нарочно местната власт изключва реката от живота на видинчани и гостите на града, сякаш пречи на сухоземния живот. При последното ми идване във Видин за два дни и половина се нагледах на млади и разкошни хора, които не са кухоглави. Те са във Видин- потенциалът е на лице. Идеите са на лице. Хваща ги човек и почва да ги ползва. Ама не ги ползват! Тези, които управляват, са си решили, че те са си себедостатъчни. И не търсят подкрепата на онези, които са насреща с идеите си. Ето това е тъжното... А оттласкването от дъното е повече от задължително", казва ми Лияна Панделиева.

Поговорихме си днес в "Калейдоскоп" за това какво донася и какво отнася голямата река. Пясък, риба, спомени, ядове, замърсявания...

"Реката приютява и измива душите ни, ако й позволим", казва ми Димитър Димитров. Нека той сложи запетаята на днешния ни разговор. Запетая, защото съм сигурна, че още и още ще си говорим за река Дунав и нейното място в живота ни.

"Реката е огледало на нашите души. Дунав прилича на нас, защото ние сме неговите стопани. Не тази или онази администрация. Ако човек отиде да хване нещо в реката, най-вероятно ще хване собствената си душа. Дали ще я разпознае под наносите и мръсотията? Така че, ако нещо не ни харесва в реката, най-вероятно сме виновни всички ние. Включително и аз. Защото не сме направили нищо. Миналото не съществува. То е само памет. Бъдещето... То още не се е случило. Има само настояще. Може би не е късно да поискаме да хванем в реката Бялата си душа?..."


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40