На улица "Воробьова" в село Киреево

В село Киреево, община Макреш, има надгробна плоча на загинал през 1944 година руски войник- старшина Воробьов. На това място е бил погребан, но след това тленните му останки са преместени. Въпреки това паметната плоча останала в селото. Никой не знаел от къде е родом загиналият старшина. Знаели само името му, което е изписано на плочата. Историята може да спре до тук, но тя има своето продължение 30 години по-късно. В украинското село Софиевка, близо до Кривой рог, през 1944 година семейство Воробьови получава съобщение, че старшина Воробьов е загинал геройски в България и е погребан в "село Кореево". Семейството му се опитало да намери повече информация за село Кореево, но навсякъде им казвали, че такова населено място няма. Неволната грешка в името на селото оставила близките му без информация къде точно е погребан техният син, съпруг и баща. Чиста случайност води видинската журналистка Лора Владимирова през 1974 година в Кривой рог. Съпругът й бил там на работа. Тя случайно среща дъщерята на Воробьов - Луиза. Така се преплитат съдби в историята, която ни разказва Лора Владимирова:

"През 1974 година в украинския град Кривой рог щастлива случайност ме срещна със семейство Кюмел. Когато разбраха, че съм от Видин, мъжът ме попита има ли там село Кореево. Отговорих, че такова няма, но има Киряево, наречено на името на руския капитан Киреев, радетел за освобождението на южните славяни, загинал край същото село през 1876 година в сражение с турците. Мъжът слушаше внимателно обясненията ми на не особено добър руски език, а после ми каза: "Бащата на жена ми е загинал през 1944 година в България". А после съпругата му, Луиза Петровна, ми разказа как тридесет години семейството й се опитвало напразно да разбере къде е неговият гроб. Разказах й за Видин и обещах да намеря гроба на баща й.  Изпратих телеграма до видинския музей и от там ми отговориха, че в Киреево вече няма такъв гроб, тленните останки на старшина Пьотр Владимирович Воробьов са пренесени в паметника-костница на съветските войни в Кула. Но в селото е жив споменът за онзи октомврийски ден, в който докарали тежко ранен войник, починал без да дойде в съзнание. Бил сапьор, опитал се да прочисти немско минно поле близо до границата със Сърбия. Погребали го в двора на селската черква и нарекли улицата до нея Воробьова. Отидох в Киряево, взех шепа пръст и я изпратих в Кривой рог. Скоро получих писмо и малко пакетче. Луиза Петровна ми пишеше, че майка й не би могла да издържи пътуването до Киряево, но праща шепа украинска пръст с молба да я поставя на гроба на съпруга й. Помоли ме да благодаря на хората от Киряево и да им кажа, че те са върнали на семейството им една надежда. И утехата, че съпругът и бащата не лежи някъде неоплакан в незнаен край и в безименен гроб.  Разпръснах шепата украинска пръст редом до есенните цветя, поставени от нечия грижлива женска ръка пред паметната плоча на старшина Воробьов. На следващата година Луиза Петровна Кюмел успя да дойде в Киряево и да сведе глава на гроба на баща си. Майка й, Анна Матвеевна, не доживя да направи това."