Мозайки от природни материали и римска керамика, окъпани във водите на Дунав

"Уникалното в мозайките е, че те са направени само и единствено с местни материали– речните камъчета са окъпани във водите на Дунав, а керамичните парчета носят духа на римската епоха."

Медальоните, които прави, определя като:

"Една малка дъга до сърцето." Сложих си един от тях и усетих прилив на настроение и приятна енергия!

"Много се радвам, те са направени с такова удоволствие и радост, всички са плод на вдъхновение."

Когато глината е в ръцете й, тя се оставя на вътрешния си подтик, следва украсяване с различни орнаменти, камъчета и оцветяване със свежи цветове, като основната й цел е:

"Да носят радост!"

Цветовете, които ползва, са различни през различните периоди от живота й:

"Сега ме грабва слънчевият жълт цвят."

Много слънчеви, интересни и модерни са мозайките от природни естествени материали, които прави, а уникалното в тях е, че са наши, местни, събрани край брега на Дунав:

"Всичко съм събирала на нашия видински бряг, до река Дунав." Керамичните късове, които ползва намира край Телеграф капия:

"Преди 4-5 години започнах да правя керамиките, тогава с епископ Сионий заедно ги събирахме. Той ми казваше: "Антонина, да отидем на мисия"– така тръгвахме на разходки по брега на Дунава, събирахме най-интересните керамични парчета, наричахме ги находки, изхвърлени от реката."

Всяко едно от керамичните парчета има своята история, носи своя дух, а сега, преплетени в мозайките на Антонина, "намират своя втори живот" – разказва тя и допълва:

"Аз вече съм ориентирана кои парчета са от римски съдове, кои са от времето на Възраждането, гадая, какво ли е било… Много са красиви и интересни, дори и така счупени. Аз ги вплитам в мозайката така, както ги намирам, не променям формата им, оставям ги така, както водата и пясъкът са ги оформили."

Какво е посланието на мозайките?

"Целта ми е докато човек ги гледа, да влезе в състояние на хармония – това е голямата ми мечта – хармония навсякъде и във всичко. А хората я усещат, нещо ги привлича, всеки си харесва медальона или мозайката, това което го е привлякло. Ние се зареждаме, когато сме в природата, аз я прехвърлям в моите творби и давам възможност на хората да влизат в съприкосновение по един нестандартен начин- природата върху моите мозайки!"

Много от нейните бижута впечатляват чужденците- гости на града ни:

"Преди години излизах пред Баба Вида, имам един интересен момент, когато група немски туристи видяха медальоните и явно усетиха нещо, и казаха– "шамане, шамане…" – което беше много забавно и симпатично, усещат не само художествената стойност , но и енергията в тях."

Често пъти хората споделят с мен, че за първи път виждат подобни изработки, а аз им отвръщам: "Няма как да го видите на друго място, защото материалът е местен, наш, дунавски."

Антонина признава, че виновникът за тази идея и метод на работа, е нейният братовчед Валери Никифоров:

"Той е виновникът за тази идея, аз я копирах от него. Валери използва в своите мозайки такива материали, но като акцент, в основата са класическите средства за мозайка, а аз реших да ги използвам като основен материал, та от него е идеята и аз съм му благодарна за това."

Понякога Антонина и рисува, но това се случва по-рядко, когато не се занимава с реставрация и иконопис, което всъщност е основната й дейност. Тя успява да възстанови много от иконите във Видинска митрополия, но за това ще ви разкажем в следващите ни срещи с нея.

В Деня на усмивката нямаше как да не си поговорим и за нея:

"Аз приемам българите да сме си намръщени, но все повече осъзнаваме, че всичко зависи от самите нас"- завършва авторката с усмивка, а до нея на творческата й маса, закачливо ни се усмихваха есенни жълти минзухари.

Запазете усмивката си и я предавайте нататък!