Душата на художника

При откриването на изложбата Маестро Папа Жан сравни въздействието на картините на Даниела Петрова с усещането, което отключва в човешката душа чистотата на детските спомени:

"Ехо на топящ се снежен човек от детска игра."

А Даниела Петрова  подари на своя учител една от най-близко стоящите до сърцето й картини- "Изповедта на Светеца".

Даниела създава своите платна на релаксираща музика, обградена от своите цветя. В малкото ателие съжителстват балканското мушкато с екзотичните азалии, камелии, лилиуми и орхидеи. Толкова различните цветя споделят едно пространство и живеят от грижите на един човек.

"Толкова ли е трудно и ние- хората, да споделяме едно пространство", казва Даниела.

Тя вярва, че ако всеки положи своето човешко усилие да потърси и намери другите, общуването ще се случи. Така, по неслучайна случайност, тя попада в интернет на човека, който днес чувства толкова близък в изкуството. Нека ви го представя така, както той сам го прави:

Роден в България, в семейството на образовани хора с ярка самобитност, изразена духовност и вяра в Бога. Рожденото му име е Иван Николов Георгиев. Майстор на спорта по туризъм, занимава се с борба, културизъм, плуване, триатлон, източни бойни изкуства, йога. Художник, писател, режисьор, лeчител. Академик Професор Принц Папа Жан. Безумен почитател на театъра, операта, класическата музика и авангардното изкуство. Предпочита нетрадиционната медицина и природосъобразния начин на живот. Обожава природата, риболова и животните. Пее, свири на китара, композира. Личният му девиз е: "Любовта всичко побеждава." Определя своя характер като космополитен. И ни поръчва:

"Ако не ти хареса каквото си, спомни си кой си!"

Обградени сме от платната на Даниела, които с посланията на болката пречистват душата. Те учат зрителя да отключва сетивата си, да не се страхува да диша, да страда, да се смее през сълзи и да споделя преживяното. Защото всяка сълза ни освобождава от поне една болка. А съпричастието към болките на другите лекува душата.

А когато си до ранимост открит към другите, може ли да бъдеш самотен? Мит или избран начин на живот е самотата на твореца? Трябва ли непременно художникът да получава одобрение и разбиране на своето изкуство? Кое тежи повече- криво разбраното суетно харесване или нехаресването?

"Изкуството е запечатване на мига. То е формулата на движение на живота", казва Маестро Папа Жан.

Оглеждам душата си в картините на Даниела Петрова. Нейното ателие всъщност е кокетно магазинче за цветя- спирка в делничния трафик, която е като звезден портал към друго измерение. И искам да вярвам, че днешният ни разговор с нея ви е извел поне за малко от тревогата на грижите да оцеляваме с достойнство и ви е помогнал да си подарите време за себе си.