Заповядайте при нас! Носете си усмивките!

През есента на 2015 година театърът сподели своя юбилей със своята публика, като покани видинчани да видят "Хубавата мелничарка". А за най-свързаните с театъра зрители в една от залите на музея "Кръстатата казарма" бе подредена изложба на кукли, костюми, декори, афиши, сценичен реквизит от различни постановки. Експозицията е наречена "През годините..."

На входа гостите посрещаше куклата "Червената шапчица", най-възрастната кукла на театъра.

През сезон 1965-1966 година група актьори от видинския драматичен театър решават да сложат началото на самостоятелен и независим живот на нова трупа- и така се ражда видинският куклен театър. Дом на новата сцена дава народно читалище "Цвят". А едно от първите представления носи името "Аленото цвете". Спектакълът е по мотиви от руски народни приказки. Около основната трупа през следващите години се оформя и самодеен куклен състав. През октомври 1975 година тогавашното Министерство на културата обявява чрез читалище "Цвят" конкурс за актьори-кукловоди. Конкурсът се провежда от комисия, в която влизат представители от ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (сега Национална академия за театрално и филмово изкуство), ръководството на читалището и тогавашния Съвет за изкуство и култура. Така самодейният до този момент куклен театър се сдобива със статут на професионален. А с първите официални назначения започва и летоброенето на днешния Държавен куклен театър във Видин.

През 1980 година театърът се премества в своя сграда, позната на видинчани като "изгорялото кино". Салонът е с около 200 места. А от 30 април 1981 година вече се нарича Държавен куклен театър Видин.

Одържавяването на театъра му дава нови възможности за развитие- постановки с гост-режисьори, работа с различни видове кукли, изработка на място на декори, кукли, участия в национални програми, фестивали, конкурси.

Шарената история на Видинския държавен куклен театър можете да научите от сборника "Четиридесет години куклен театър Видин", със съставител Богдана Костуркова. В книжката са събрани снимки, афиши, документи, спомени.

"Така за екипа на видинския куклен театър започва едно вълшебно приключение, което продължава и до днес- 177 премиери, участие в 69 фестивала, 39 награди... Време, през което във Видин се случваха спектакли, които създаваха историята на българския куклен театър, защото екипът намираше сили и кураж да експериментира", обобщава Богдана Костуркова.

Годините минават... И ето ти новина! През 2015-та театърът стана съвсем официално на 40! По паспорт, както се казва. Какви са отличителните му белези днес? Годишно в игралния си афиш театърът има около 15 заглавия, като през годината се изиграват около 300 представления в града и региона, в страната и в чужбина. Постоянно театърът има свое запазено място в много национални и международни театрални форуми. Носител е на десетки престижни награди. Архивите на театъра пазят спомените от скорошни и отпреди години бляскави участия в Германия, Австрия, Сърбия, Албания, Монголия, Хърватска, Румъния, Унгария, Белгия, Русия.

"Нашият театър постоянно търси своето отличително излъчване. Така е от самото му създаване. В този дълъг път на самоизграждане и оцеляване той се е стремял да задържи тази характерност и автентичност- това, което прави един театър разпознаваем сред другите. Видинският театър продължава да изгражда пространство, в което се търсят нови изразни средства и се развива театралният език. Бори се за жанрово и стилово многообразие в своята продукция, реализира срещи с интересни творци, разчупва предразсъдъка за облика на "провинциалния" театър", коментира на новичкия сайт на театъра драматургът Катерина Георгиева, едно от младите попълнения в екипа.

"Тук поставих първо "Малката елфа", после "Двете принцеси" и "Хубавата мелничарка". Обичам да работя във Видин. Поли Трифонова е човек с много тънко чувство за естетика. Тя винаги подхожда с разбиране към търсенията и иновациите в кукленото изкуство и винаги поддържа театъра с млади хора. Това е много важно, защото младите актьори си идват с творческия дух- съзидателен, търсещ, дух на младостта", признава професор Славчо Маленов, който през годините прави във Видин няколко запомнящи се постановки. Професор Маленов е завършил Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов", магистър е по режисура за куклен театър, под ръководството на професор Николина Георгиева, специализирал е "Кукли музика и танц" в Международния куклено-театрален институт в град Шарлевил, Франция. Проф. Маленов е поставил над 77 спектакъла в различни театри в България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Белгия и Мексико, с които има участия в много национални и международни фестивали в Европа, САЩ, Канада, Куба, Мексико, Тунис, Северна и Южна Корея, Япония. В творческата му биография има драматизации на 18 различни заглавия за деца и възрастни, поставени в различни театри в България и чужбина.

Говорим си днес в "Калейдоскоп" за горчивите и сладки 40 зрели години на Видинския държавен куклен театър.

"40 години са една прекрасна възраст да погледнеш извървения път и да си помечтаеш за още по-хубави приключения, за още повече успехи", казва директорът на театъра Поли Трифонова.

За актьорите и за всички, които са свързали живота си с театралната сцена, театърът е съдба. Начин на живот. Съзнателно избрана територия на духа. Хората от театралната сцена са хора разнолики, често опърничави, странни, капризни като деца... Но и отдадени, заредени с неизчерпаема енергия за работа. Хора, които не могат да си представят как биха живели без да дишат онзи особен въздух, в който се смесват миризмата на дърво и плюш, на театрален грим и перуки; без острия захват на прожекторите-следачи и меката светлина на сценичните вани... Особняци от различни поколения, чрез които театърът живее с многото си лица, но с едно сърце. За тях театърът е дом. Никак не е лесно да създаваш и постоянно да поддържаш уюта на този дом. Да запазиш уважението към хората с опит и да осигуриш условия, които да привлекат младите актьори. Защото голямото семейство на театъра ще го има, когато в екипа ги има и доайените, и средното поколение актьори и младежите- децата на театралната сцена. Как се справя с една от най-важните си роли в театъра- тази на директор, питам Поли Трифонова.

Любопитна съм най-вече как през годините винаги успява да освежава трупата с млади актьори, защото, нека си го признаем, Видин е далече от столицата, където са възможностите за участия в т.н. отворени сцени, в кастинги за филмови и телевизионни проекти.

"Примамка за младите, които завършват Академията, е репертоарът на театъра- различните заглавия, постановъчните екипи. Творецът винаги търси подходящото място за изява. Но най-сложното нещо е да направиш екип. И нека да не забравяме, че в този екип са не само актьорите", признава с усмивка Поли Трифонова.

"Пожелавам на всички мои колеги- съучастници в това приключение, да бъдат живи и здрави, да има обич и любов помежду ни, да ценим нашата публика, и талантливо и много професионално да си вършим работата", каза в края на нашия разговор Поли Трифонова.

Рожденият ден мина. Но празничното усещане за него остава в удоволствието да си с обичаната си работа във всеки делник. Затова нека в края на нашата среща в ефира на Радио ВИДИН днес си кажем "До слушане" с думи, заети от афиша на поредната премиера на театъра: "Есента дъждовно пристигна, а с нея и най-новото представление на Държавен куклен театър Видин "Чедо".  Автор, режисьор и сценограф е слънчевата Магдалена Митева, а със своята игра ще ни зарадват Биляна Бозинарева и Радослава Неделчева. Музиката е дело на Здравко Бешенджиев. Заповядайте на сцената на театъра! Очакваме Ви! Носете си усмивките!" Ами това е. Ние, екипът на "Калейдоскоп"- Ваня Минева и Силви Сливенов, ви казваме същото: "До следващата събота! Заповядайте при нас! Очакваме Ви! Носете си усмивките!"