За гербовете на Видин, Ружинци и Макреш

Гербовете на общините в Северозапада са много интересни и всеки носи своята история. Радио ВИДИН започва да проучва тази тема, като днес ще разкажем за символите на Видин, Ружинци и Макреш.

Разказваме за гербовете на общините, защото в хералдическата практика са се наложили обособени в отделна група гербове, познати под името "териториални", в която са включени градски, градски със специални привилегии, дадени от съответния владетел, областни и държавни, т.е. всички онези знаци, които символизират дадена територия със строго определени граници. Всеки елемент от герба има свое точно място и значение. В него не трябва да има нищо случайно, защото той трябва да "говори" на всеки като го погледне.

Авторът на съвременния герб на Видин, художникът Красимир Кръстев, ни разказва неговата история:

"Пътят за изработването на герба бе доста дълъг. През 1989 година от Държавната комисия ми поръчаха да направя герб на Видин. Започнах проучвания. Първо в музей "Кръстата казарма" намерих едно малко гербче, отпечатано във "Видински общински вестник" от 1934 година. Съществуваше тогава и едно гербче на чешмата зад банята. Третият герб, който имах, е този на Бърни Бончев на "Стамбол капия". Четвъртият бе герб, създаден между 70-те и 80-те години. Това бяха гербовете, които имах и реших да тръгна по линията на разбираемото за всички. Държавната комисия одобри моя герб, но в София не присъстваше представител на община Видин и герба си остана непубликуван. Дойдоха събитията след 10 ноември 1989 година и се забрави за герба. През 1995 година се разбра, че Видин има герб, но не е минал на обсъждане през Общинския съвет. Тогава се направи обсъждане и моят герб бе гласуван от общинските съветници, като само един се въздържа."

В книгата си "Из старите видински хроники" , краеведът Христо Лишков отбелязва следния факт:

"Утвърденият по времето на кметуването на д-р Бърни Бончев герб е разработен от техническата служба при Общината по проект на Живко Попов. Тази задача била възложена от кмета в навечерието на 1935 г. и с нейното осъществяване се ангажирали също редица местни художници, културни дейци, архитекти, общественици и граждани. Дърворезбарят Леон Морено изработил модела от дърво, а по-късно е направена и бронзова отливка. Сега този герб, който бе и обект на кражба преди години, може да се види на "Стамбол капия". Той е история, история довела до създаването на съвременния герб на Видин, който е поставен на много знакови места в града. За съжаление гербът на Чеган чешма, зад градската баня, отдавна го няма, защото чешмата е разрушена в началото на 90-те години. Той е бил музаечен и е изградена с дарението на военноинвалида Панайот Халачев.  По-възрастните видинлии сигурно си спомнят и цветния вариант на герба край една от алеите в градската градина. Той е бил изключителна художествена творба от градински цветя и декоративни растения на известния видински гражданин Сашо Градинаря. Това е историята на герба на град Видин - "На Дунава вечен страж."

С течение на годините, с промяна на политическата обстановка, от гербовете на общини и населени места постепенно отпадат символи. Били те корона, петолъчка или друго изображение. На тяхно място се появяват нови. В някои общини е стремят да ги актуализират и осъвременят, какъвто е случаят в община Ружинци. Други пък носталгично отбягват промените- община Макреш.

Един от елементите на герба на община Ружинци е бил предприятие от местно значение, което вече не съществува и се работи по актуализацията на знака. За създаването на символа на тази малка община разказва Иво Иванов, неговият създател:

"През 1999 година започвах проучване за герб на Ружинци. Оказа се, че населеното място не е имало герб. Открих един герб на футболния отбор на Ружинци от 1934 година, който се казвал "Мария Луиза". Това бе единствения герб. На тази основа и на база преданията за селото, направих герба на Ружинци. Един от елементите- железният стълб, не е вече актуален и имам разработен нов герб, който е в компютъра ми."

В друга малка община- Макреш, държат на традициите. Там един от елементите в знака- зъбно колело, е символизирало предприятие, което също вече не съществува, но за местните това си остава символ от по-доброто, за тях, минало. За герба на Макреш разказва секретарят на Общината Ванюша Василева:

"Гербът на Макреш е въведен около 1985 година. Тогавашният кмет- Вълко Иванов, е обявил конкурс, който е спечелен от Димитър Николов Вълчев. Въпреки, че част от елементите по герба вече не са актуални, като заводът в Раковица, имаме носталгия към него и не сме мислили да го променяме."

Темата за гербовете е обширна и интересна. Много от тези символи имат включват и девизи, които понякога не са съвсем разбираеми. За неразбиращия местния диалект, надписът на герба на Ново село, би го хвърлил в недоумение, а той гласи: "Ми смо си ми". В превод "Ние сме си ние". А какво бихте разбрали от следното: "Како Гламете стоимо, кръстопута ми држимо". Това е девизът на герба на село Долни Лом в община Чупрене. За вас, уважаеми приятели, ще продължим да работим по темата за гербовете на населени места и общини в Северозапада. Очаквайте продължение.