В памет на освободителите на Берковица

публикувано на 07.12.15 в 17:00

По случай 138 години от освобождението на Берковица бяха поднесени венци пред Паметника на загиналите в Руско-турската война в града

Снимка: Петя Генова

''Памет нашенска'' в ''Цветовете на деня'', 07.12.2015 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 4 декември в Берковица бяха отбелязани 138 години от освобождението на града (на снимките в галерията по-долу). Почетохме паметта на всички, дали живота си за това днес да живеем в независима държава, да имаме Родина, на всички наши предци, благодарение на които се е съхранило българското самосъзнание през петвековното робство.

Векове не секват борбите на българите срещу османските турци. Връх на тази борба е Априлското въстание от 1876 г., потушено с невиждана жестокост. България е потопена в кръв. Световната общественост се изправя в защита на българите, което подпомага руската дипломация да обяви война на Османската империя.

На 12/24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя. За участие във войната са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на въоръжените сили на Русия са и 12 български опълченски дружини, които със силата, смелостта и жертвоготовността си доказват, че българите са достойни за свободата.

Напрегнатата подготовка за войната се стоварва тежко върху българския народ. Още по-тежки са тегобите за Берковския край, като съставна военно-административна единица на Видинския санджак, където се очаква да се водят решителни военни действия с русите. За войната турците заповядват от Дунавския вилает да се закупят общо 3000 коне със съответните амуниции. От Берковско се вземали не само коне, но и коли заедно с превозния добитък. Иззети са най-малко 1100 коли и хора, които да ги обслужват. Турското командване постоянно съсредоточава във вилаета войски, защото очаква тук руско нападение.

Населението изнемогва и под тежестта на друго задължение- строителството на укрепления и опорни военни пунктове в Берковския балкан, като от особено значение е Петроханският проход, наричан от турците Торук. Там, където няма работоспособни мъже, турците взимат жени и деца за изкопните работи.

По време на подготовката и по време на самата война в Берковица цари безнаказан терор спрямо българите. За да изплашат всяко бунтовно сърце, и да държат в покорство раята, турците наказват и за най-малкото провинение със смърт. Въпреки това в Берковско се появяват бунтовни дружини.

След неуспешните атаки на Плевен руското командване хвърля сили в Оряхово, Враца, Берковица, Лом и крепостите Видин и Белоградчик, за да осигури десния фланг и да прекъсне възможностите на Осман паша да използва ресурсите на Северозападна България. Населението въпреки всичко успява да устои на насилията и да укрива храна, добитък и фураж.

На 28 октомври 1877 русите овладяват Враца. Това силно обезпокоява турците и те увеличават отбранителните си сили в Берковица. Преките военни действия за превземането на Кутловица, Берковица и Петрохан, се ръководят от ген. Арнолди и ген. Леонов. В началото на ноември няколко руски разузнавателни отряда са изпратени в Берковско. Те влизат в бой с турците при село Клисура (днешна Бързия), правят обход на района и проучват количеството и разположението на турските войски в Берковица, след което се оттеглят на 3 ноември. Следват още няколко нападателно-разузнавателни акции в района на Берковица, Гушанци, Клисура.

В началото на декември ген. Гурко нарежда на Трета бригада заедно с Четвърти улански харковски полк да направят опит да прогонят турците от Берковица. Руските сили са съсредоточени в района на село Боровци. В същото време в Берковския балкан, около Тодорини кукли, действа български конен отряд от Врачанско, под ръководството на Мито Костов Хаджимицов. Късно вечерта на 3 декември турците започват да се изтеглят по посока Бързия- Петрохан. Рано сутринта на 4 декември 1877 ескадрона на граф Берг се насочва към Берковица. Руските войски в Боровци също са уведомени за акцията.

Поручик Николай Савойски потегля към Берковица и атакува града. Малко по-късно пристига и полк. Ертел и тръгва след бягащите турски войски. Завързва се тежко сражение в дефилето на село Клисура. Войниците на поручик Савойски в бой влизат в града, насочват се към Чаршията и стигат до центъра на града. Старите берковчани разказват, че в този ден, неделя, в Берковица имало сватба, и когато сражението свършило, булката дарява поручик Савойски с риза. В същото време граф Берг навлиза в града от югоизточната му страна. Около 14:00 часа двата отряда се срещат в центъра. В боевете на полк. Ертел в Клисурското дефиле продължават до вечерта на 4 декември.

На 5 декември един руски войник се изкачва на Часовниковата кула и пред събралото се множество смъква полумесеца от покрива, захвърля го на земята, и на негово място поставя кръст. Този символичен край на Османското господство предизвиква бурен възторг сред берковчани.

Зад този кратък разказ, стоят петвековни теглила, много смелост и непреклонност. И за поредна година се питаме- пазим ли спомена, помним ли имената, носим ли в сърцата си родолюбивия пламък. Достойни ли сме за предците си?! И искрено се надявам децата ни да са светлото бъдеще на изстрадалата ни Родина, чиито основи поставиха борците за свобода и национална независимост.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

В памет на освободителите на Берковица

Галерия

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин