Създатели на Светове

Питам Ерик и Христо как се чувстват като Създатели на Светове? Нека си призная веднага, че закачката към тях си "заех" от фентъзи поредицата на Роджър Зелазни "Хрониките на Амбър". Защо? Може би защото както Принцовете на Амбър преминават само с едно докосване до вълшебните си карти от един свят в друг, така и моите млади събеседници свободно се движат в измеренията на бъдещето. Всеки по пътеките на своите представи за това бъдеще.

"За мен видео игрите никога не са били нещо, което да ме дразни- независимо дали печеля, или губя. Защото за мен видео играта е за да релаксираш. Когато губиш, т.е. си грешил, според мен започваш отново, защото искаш по-скоро да победиш, а не защото си ядосан от загубата. Като дизайнер, един разработчик на игри трябва да познава своята аудитория и винаги сме гледали в нашите разработки да избегнем този момент- играчът да е ядосан. А по-скоро се стремим неговата загуба да бъде за него мотивация", обяснява Христо.

"Може би едни от най-динамичните и най-интересни игри, които съм играл преди време, са били Spiderman и Hulk. И винаги съм си задавал въпроса как се правят тези игри? Защо и аз да не опитам? Винаги съм искал да съм от тези хора, които правят игрите. Питал съм се какви игри трябва да играя, за да се науча сам да правя игри", признава своите ранни пристрастия Ерик.

Слушам ги и си мисля, че името на предаването- "Калейдоскоп"- ми е хрумнало преди години точно заради събеседници като днешните. Без да има нужда от преход свободно минаваме от тема в тема- кои са първите им детски игри; кога и как са разбрали, че искат и могат сами да участват в сътворяването им; какви искат да бъдат в и пред компютъра; как се раждат идеите за компилации и нови игри; какво трябва да знае и може един създател на игри; как дозират история и приключения; има ли място в дизайна на техните игри за българска "следа"... И още си говорим за символиката на цветовете и ...ролята на уроците по математика във всичко това!

"Ние ползваме български музикални мотиви в проектите, по които работим", изненадва ме с отговора си Христо. Оказва се, че не само в холивудски продукции, но и в най-новата медийна индустрия, каквато е изработката на видео игри, български "следи" трайно присъстват, ми обясняват двете момчета.

"Когато обмисляме новите си проекти, винаги първо проучваме какво играчите предпочитат. И експериментираме със съчетаването на различни жанрове. Ползваме различни източници- в това число и филми. По мои наблюдения, много се харесва Средновековието. Но задължително "подправено" с една доза магия. За да има изненади", споделя мъничко от професионалните тайни на занаята Ерик.

"Играчите определено харесват два стила- единият е, да го наречем, "влизането" в реалния живот, а другият е фентъзито, т.е. магическият, напълно измисленият свят. Да, в него има и елементи на история, но тези исторически факти са интерпретирани напълно произволно и така се създават условия за изненадващи обрати в сюжета на играта", продължава Ерик.

"Видео игрите са изкуство. И като всяко изкуство те влияят върху емоциите на зрителя. Видео игрите са комбинация от много неща. За разлика от киното, във видео играта разработчикът създава у играча усещането, че той може да упражнява сила, да влияе върху хода на действието. И има една много тънка граница- тя е много важна! Разработчикът не би трябвало да си позволява такива модели, които трайно да повлияят върху поведението на играча, тъй като това е против моралните ценности. Добрият създател на игри знае как да го постигне. И това е голямата заплаха. Това е туморът на тази индустрия. Игрите могат да променят психиката. Факт е, че има такива случаи. Да. Границата е много тънка. Както имаме и другият вариант- добре премерените модели, когато игрите с оръжия и насилие са възможност за освобождаване от стреса", коментира Христо.

"Според мен, когато човек гледа филм или играе игра, не "съблича" веднага преживяното. Той носи тези емоции още едно известно време в себе си. И както тъгата, така и високият адреналин или агресията може да останат в него достатъчно дълго, така че да повлияят поведението му", не крие опасенията си Ерик.

"Нашата задача като разработчици на игри е да намерим начин да не лишаваме играча от възможността да се забавлява- да може да експериментира със себе си, но в една безопасна среда, която няма да променя психиката му. Да влияем временно върху емоциите му, но не и трайно върху психиката му", категоричен е Христо.

Да, моите млади събеседници свободно се движат в измеренията на бъдещето- всеки по пътеките на своите представи за това бъдеще. А разговорът ми с тях е като скок в "Матрицата". Те са различни. Но се разбират от половин дума и третият участник в дебата трябва интуитивно да довърши започнатия от две различни гледни точки словесен пейзаж... Предизвикателно и адреналинно е общуването с тях. Чуйте целия ни разговор в прикачения звуков файл.