Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лично за нещата от живота с Видинския митрополит Дометиан

Снимка: Колаж Ваня Минева


Днес в "Калейдоскоп" прибавяме в нашия шарен Северозападен сборник с истории за живота една отдавна желана домашна беседа. За да се случи тя, споделяме уюта и спокойствието на огрятата в светлина приемна на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан. Слушам напевния плътен глас на Дядото, а слънцето играе по огледалната повърхност на старинната маса и парва очите ми. Всеки има своя тайна пътечка към детството. За мен това е реката- моят Дунав. А къде е портичката към тайните градини на детството за достолепния духовен наставник на Видинска епархия? Внимателно дръпвам нишката на спомените. И тръгва кълбото назад през годините, за да се спре в полите на приказната, изпълнена с тайнственост Родопа планина.


"Моят баща беше свещеник. А майка ми- тя роди и отгледа пет деца- четирима сина и една дъщеря", така започва своето връщане при корените си моят домакин.

Видинският митрополит Дометиан е роден а 11 ноември 1932 година в родопското селце Хасовица, Смолянско, с името Димитър Попвасилев Топузлиев. След завършване на основното си образование, през есента на 1947 година е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, обединена от есента на 1950 година със Софийската и преместена при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1952 година. От края на същата година е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1956 година. Еднакво мерят годините фактите. Но човешкото сърце прави това по различен начин...

"Аз имам щастливо детство. То мина, както и животът ми, под закрилата на Бога и на Божията майка. Баща ми беше мъдър човек. Свещеник повече от 60 години. А майка ми- благочестива християнка, беше негова вярна спътница в живота му. Пет деца бяхме. Първата- една сестра, която загубихме в нейната 40-та годишнина; после съм аз; след мен е моят брат Делян, който завърши в Москва художество- скулптура и дизайн; след него е моят брат- отец Милко, свещеник в Банкя; и най-малкият, отец Благой, дългогодишен свещеник в Ню Йорк, Бог да го прости, той почина преди няколко години. Трима от братята поехме пътя на нашия баща, който беше изряден пример за нас- пътя на служение в църквата", връща се в годините Митрополит Дометиан.

"Земята в моето село се обработваше в онези години само с мотика. Картофи, жито, ръж, тютюн, ябълки, круши- това се раждаше. Живеехме скромно. Но скромността на живота не пречеше на хората да му се радват", казва за времето на 30-те и 40-те години на миналия век Дядо Дометиан.

Като духовник, психолог и наставник- защото един свещенослужител е преди всичко познавач на човешките болки, надежди и очаквания, митрополит Дометиан и до днес носи болката на допуснатите в българската общност грешки, довели до нарушаването на изграденото някога равновесие в общуването на хората в Родопския край, които са с различно вероизповедание:

"Пораснал съм с мляко. В почти всеки двор имаше козичка, крава, овце. Най-много столетници има в Родопите. Мисля си, че дълголетието се дължи на чистите храни. Дядовците ми и те имаха козички, крави. Като деца през ваканциите ходехме пастирчета и говедарчета. Често със закърпени дрешки, които минаваха от единия брат на другия. Нови дрешки се купуваха само за началото на учебната година. В село Гледка, където се преместихме, имаше българи, имаше турци, имаше и бежанци от Беломорска Тракия. Населението беше смесено. През лятото ходехме да пасем кравите край Арда. Общувахме си много- турчетата учеха български, а ние турски. Къпехме се заедно в реката, споделяхме обедната трапеза- кой каквото ни е дал от къщи- сиренце, хлебец, лучец..."

После прави сравнение с времето на т.н. възродителен процес...

"Радио се появи за първи път в нашия дом през 1943 година. Донесе го моят дядо, когато почина Блаженопочившия Цар Борис III. Всички се събраха да слушат опелото на Царя. Това беше първото радио в нашето село. Баба и дядо по линия на баща ми имаха 10 деца. Едното починало рано. Всичките бяха образовани, между тях имаше учители. Аз също харесвах тази професия. Те бяха добри и щастливи хора. Имаха своя поминък, имаха своето семейство. Моите лели и чичовци също имаха по пет-шест деца", реди мозайка от малко известни късчета от своя живот митрополит Дометиан. Мигове, запазили се в сърцето му заради топлината, човечността, яркостта на преживяното.

Говорим за младежките му мечти; за избора да се посвети на духовно поприще; за това как като току-що дипломиран млад семинарист е служил през 50-те години в казармата- в трудови войски; какво означава позивната "Редник Топузлиев, иди за вестници"; кой е подпоручик Славейко Петров и защо бъдещият Видински митрополит винаги ще го помни...

Пътуваме напред през годините. И спираме в зимата на 1958 година. Края на декември е. Навечерието на Рождество. Време за осмисляне както на миналото, така и на бъдещето. Време, в което младият семинарист Димитър Топузлиев взема окончателно едно от най-важните решения в неговия живот: На 14 януари 1959 година той е постриган в монашество с името Дометиан. Тази съдбовна стъпка бъдещият Видински митрополит прави в мъглижкия манастир "Свети Николай", воден от Старозагорския митрополит Климент, под духовото старчество на архимандрит Панкратий, по-късно Старозагорски митрополит. На 10 март 1959 година в старозагорския катедрален храм "Свети Димитър" е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Климент и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храма "Света Богородица" в Стара Загора.

"Моите родители приеха решението ми, макар да не криеха, че им се е искало да се задомя, да имат внуци. Да, в онези години това беше много смело решение...", оставя отворена темата митрополитът и минава към следващия етап от живота си:

"По време на специализациите в Русия, Англия, Франция и Швейцария много научих, много видях, създадох много контакти със състуденти, някои от които и до сега са активни."

След като се завръща от Русия, на 1 януари 1963 година е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия, която длъжност изпълнява до края на февруари 1967 година. Като още същата 1963 година, на 4 декември, във великотърновския катедрален храм "Рождество Богородично", е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Стефан.

Декември сякаш е знаков месец в живота и служението на Видинския митрополит Дометиан. Отново през декември, но на 1974 година, в Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски", е хиротонисан в епископски сан с титлата "Знеполски". А от март 1979 година епископ Дометиан е управляващ българската Акронска епархия в САЩ, където остава до март 1983 година. Опознава мислите, надеждите, болката по родината на българите емигранти.

След завръщането си в България, от април 1983 година, до юли 1987 година, епископ Дометиан е викарий на Софийския митрополит. На 26 юли 1987 година е избран, а на 2 август същата година, е и канонично утвърден за Видински митрополит.

"Присадих се на второ родно място. Обикнах нашия старопрестолен град. Придобих нови приятели. През последните години имам добри помощници в лицето на младите свещеници. Поддържаме обществени трапезарии, имаме вече и неделни училища, неделен час в Радио ВИДИН и предаване в Телевизия ВИДИН... Животът тече. Със своите и добри, и тревожни събития. През последните години успяхме да ремонтираме много стари църкви и манастири. Построихме и строим нови. Болка ми е състоянието на катедралния храм "Свети Димитър", но имаме обещание и за неговия ремонт. Тревожна е ситуацията с бежанците... Аз познавам тази болка. И се надявам, че днешните управници ще проумеят, че само в мир, единство и справедливост може да се гради един приличен човешки живот. Дай Бог", слага точка на беседата митрополит Дометиан.

Беседа предпразнична, за личните неща от живота, споделени от един мъдър човек. Минал през години шарени- и добри, и не толкова добри, и богати на възможности, но и тревожни... Момчето от Родопите се оформя като личност като черпи познания и сила от българската семейна традиция, от европейската и световната история и от хилядолетния опит на християнството. Запазил широтата на родопчанина, той приема по сърце отговорността да бъде духовен наставник на Българския Северозапад. И носи с достойнство и любов това служение вече близо 30 години. На Многая и благая лета, Владико светий!

Припомняме от сайта на БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА:

Митрополит Дометиан (в света Димитър Попвасилев Топузлиев) е роден на 11 ноември 1932 година в село Хасовица, Смолянско. След завършване на основното си образование, през есента на 1947 година е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, обединена от есента на 1950 година със Софийската и преместена при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1952 година. От края на същата година е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1956 година.

На 14.01.1959 година в мъглижкия манастир "Св. Николай" Димитър Топузлиев е постриган в монашество с името Дометиан от Старозагорския митрополит Климент под духовото старчество на архимандрит Панкратий (по-късно Старозагорски митрополит). На 10 март същата година, в старозагорския катедрален храм "Св. Димитър", е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Климент и е назначен за епархийски дякон, проповедник и певец при храма "Св. Богородица" в Стара Загора.

От началото на септември 1959 до 1962 година йеродякон Дометиан е на богословска специализация в Московската духовна академия. Там на 18.07.1962 година, в академичния храм, с благословението на Светия Синод на Българската православна църква, е ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий (по време на съслужението му с Българския патриарх Кирил).

Завърнал се в Родината, от 01.01.1963 година Дометиан е назначен за протосингел на Великотърновската митрополия, която длъжност изпълнява до края на февруари 1967 година. Като такъв на 04.12.1963 година, във великотърновския катедрален храм "Рождество Богородично", е възведен в архимандритско достойнство от Великотърновския митрополит Стефан.

От 10.03.1967 година архимандрит Дометиан е на научна специализация в Монашеския център в Тезе, Франция, а от октомври същата година и в Икуменическия институт при ССЦ в Босей, Швейцария. От февруари до август 1968 година слуша лекции в Богословския факултет в Лозана, а от август 1968 година до август 1969 година е на стаж и езикова специализация в Лондон и Оксфорд, а заедно с това слуша лекции и в колежа "Кадестън".

От 01.09.1969 година до 01.11.1970 година той е протосингел на Софийската митрополия, а от 01.11.1970 година е назначен за главен секретар на Светия Синод, какъвто остава до 01.03.1979 година. Като такъв на 15.12.1974 година, в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", е хиротонисан в епископски сан с титлата "Знеполски".

От 01.03.1979 година епископ Дометиан е управляващ българската Акронска епархия в САЩ, който пост заема до март 1983 година. След завръщането си в България, от 01.04.1983 година до юли 1987 година, е викарий на Софийския митрополит.

На 26.07.1987 година е избран, а на 02 август е канонично утвърден за Видински митрополит.

Вижте още

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40

„Музикална зона“: Сръбски песни с женски имена

   Продължаваме тенденцията до края на капризния женски месец всеки понеделник в „Музикална зона“ да слушаме песни с имена на жени. Днес сме на вълна „сръбска песен с име на жена“. Bcяĸa жeнa имa нeпoвтopим xapaĸтep, изгapящa ycмивĸa и yниĸaлeн нaчин нa oбичaнe. Heзaвиcимo как ce ĸaзвa, вaжнo дa е дapявaна c дoбpo oтнoшeниe, зaщoтo тaм, ĸъдeтo жeнитe ca..

публикувано на 13.03.23 в 09:50