Древни рисунки свидетелстват за обреди, поставили началото на богоявленските къпания

На Йордановден свършват т.нар. "мръсни дни". В миналото хората нарекли така 12-те дни след Коледа, защото вярвали, че през този период от отвъдния свят излизат всякакви зли сили. За да се очистят, те се къпели и поливали с вода. А празникът наричали Водици и Водокръщи, което означава кръщаване на водата. Йордановден е познат и като Мъжки водици заради обичая мъжете, които са се оженили през последната година, да бъдат къпани. В основата на този обичай стоят древни посветителски обреди, извършвани с момчетата на възраст за женене, смята етнографът от Видин Маргарита Николова:

"Момчетата, достигнали брачна възраст, били отделяни от семейството си и отивали в изолирани места - пещери и гори, където били посвещавани в свещени знания - за произхода на света, историята на племето и други, които не са били достъпни за другите. Там те са изтърпявали и различни физически мъчения, за да бъдат постигнати състояния на мнима смърт, т.е. да умрат в детската си възраст след това да се родят като мъже."

Според Маргарита Николова за този обред свидетелстват рисунки отпреди 6000 години в пещерата "Магура" край белоградчишкото село Рабиша:

"Сцени от тези посветелни обреди, извършвани с юношите, са нарисувани в Светилището в "Магурата". А те са на 6000 години, създадени са в каменно-медната епоха... Младоженците, а те са такива, защото там са били обучавани и в сексуалност и брачен живот, така че излизайки оттам- точно на Ивановден - границата, краят на мръсните дни, защото тогава е бил отворен пътят, който е река, и тяхното придвижване е по реката. Достигнало до нас, къпането им в реката е символчиният знак, че те преминават реката - пътят от отвъдния свят, където са били, и идват в света на живите вече като мъже, способни да създават живот."

Обичаят е запазен и продължава да се изпълнява в град Кула, където младоженците се къпят в полунощ на Йордановден срещу Ивановден, обясни етнографът:

"Маскираните къпачи отиват в къщите, където има такива негоденясали младоженци. Младоженецът се взема от двама души, които го носят на тояга до барата, или за по-лесно в голямото корито на градската чешма. Там го пускат и го къпят. Младоженецът вече може да ходи по земята, защото е изчистен от това, което е носил от отвъдния свят... Днешните къпачи продължават тази традиция. Те са всъщност кандидатите за младоженци. Следващата година те ще бъдат къпани, защото участвайки в обичая, те са длъжни да се оженят през този период и след Ивановден са започвали годявките. Едно колело на живота, една смяна на поколенията, всяка година, всяка космическа година."