Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гост в "Калейдоскоп" е Мария Митева, психолог

Агресията е феномен, за който трябва да се говори

Мария Митева: "Промяната на гледната точка е една малка крачка към това да поискаш да промениш себе си"

4
Снимка: Колаж Ваня Минева


Днес в "Калейдоскоп" в нашия Северозападен сборник с истории за живота пише Мария Митева, психолог във видинското училище "Любен Каравелов". Търсим с нея връзките между неудовлетвореността и агресията. По човешки и по женски разтревожени от десетките случаи на насилие, които напоследък буквално всеки ден се разполагат по първите страници на вестниците, водят новинарските емисии по радиото и телевизията, обсебват вниманието ни в социалните мрежи.

Обещахме си този разговор, защото тя бе човекът, който по "гореща следа" се нае да коментира инцидента във Враца от 12 януари, в който 18-годишен ученик намери смъртта си на улицата- след свада, започнала с повишаване на тон, ескалирала в заплахи и завършила с размяна на юмруци. Защото още тогава, въпреки риска от недостиг на факти по казуса, тя се оказа абсолютно права в заключението си, че агресията е феномен в нашето настояще и за този феномен трябва да се говори.

Неудовлетвореността отключва гняв
, а когато той излезе от контрол, насилието става факт. Социалната психология от десетилетия използва това старо познание както с добри, така и с не толкова добри намерения. И резултатите се трупат... Вече никой не заявява желание да общува- моделът е "привиквам и заплашвам". Така управляват политиците. Така застават в медиите специалистите от различни области- да посочват грешки и да дават оценки. Така влизат в българското училище отговарящите за него- да проверяват и санкционират. Така родителите се отнасят към децата си. Така се държат директори и ръководители към подчинените си, бизнесмени- към наетите от тях работници, служители- към хората, с които работят и на които трябва да служат... Това е новият поведенчески модел на съвременна България. Вече при среща не се здрависваме. А свиваме юмруци- готвим се за отбрана. И при най-малкия сигнал за несъгласие от отсрещната страна удряме- с пълната убеденост, че се защитаваме... Не се питаме дали сме могли да постъпим и по друг начин. Само в случай, че някой е умрял от побоя, разгневено крещим: "Кой е виновен?!!!" Кой ли е виновен...

Да, неудовлетвореността отключва насилие. Истина стара като света. Както старо като света е и решението на този проблем- изходът от всеки конфликт започва с общуване.

"Най-широко разпространеното определение на агресията е, че това е едно социално обусловено качество на човека и на неговото поведение, което се характеризира с използването на сила, с цел да се нанесат вреди на хора или предмети. Това е целенасочен акт. Причините да се отключи тази агресия във всяка ситуация са различни. Поводите понякога са съвсем дребни, но реакциите и физическият сблъсък, за съжаление, може да доведат до фатален край", обяснява Мария Митева. И подчертава, че когато у хората я има и увереността, че институциите са безучастни, страхът надделява и човек губи трезвата си преценка.

"Мисля, че трябва да сме малко повече реалисти и адекватно да преценяваме всяка една ситуация. Не веднага да набеждаваме някого- човек, институция, приятелски кръг- и да караме другите да се чувстват виновни", съветва психологът. 

Какво довя вятърът на промените и какво отвя? Какво стана с авторитета на институциите, с традиционните ценности, с поведенческия модел, с естественото приемане на правилата за общуване, по силата на които посегателството над живота, честта, личността на друг човек е осъдително както по закон, така и по морал? Първите признаци на промяната дойдоха в колективното незачитане. Виждаме го стотици пъти на футболния стадион или на улицата. Когато анонимната лавина омеси хора от различни възрасти, социални етажи, професии и култура, в резултат се получава безименен агресивен фен. Българинът дори в години на жестока социална депресия, като тези, в които ни се е паднало да живеем, не се отказва от намерението си да покаже отношение. През първите години на промяната писането по стените бе достатъчен отдушник, сега обаче явно насъбраният гняв е много повече и много по-трудно поносим, защото терапията на изрисуваните стени вече не е достатъчна и няма необходимия лечебен ефект. Примери колкото искаш. Разгневените фенове след загуба на любимия отбор се превръщат в Терминатори.

Подпрени отвсякъде с проблеми, чието решение е извън обсега на личните ни възможности, леко правим крачката от откровената конкретна футболна страст към разрушителното недоволство по принцип. Тълпата отнася автобусни спирки, обръща автомобили, разбива витрини, а овластените си мерят силата на когото хванат- човещина е. Нали и те са от групата на наказаните да живеят точно сега и точно в тази страна… Агресията стана ежедневие.

Мария Митева, Снимка: Колетка Павлова"Всеки наш ден е съпроводен от стресови ситуации, лична неудовлетвореност, усещане, че са ни поставили в неизгодна позиция. И ние трупаме в себе си напрежение и гняв. А човешкият организъм е така устроен, че всичко това, което ние трупаме в себе си, трябва да излезе. И понякога дребен външен дразнител, дребна провокация, може да отключи натрупаното. Ние не знаем и не можем да предвидим с каква сила и по какъв начин това ще се случи. Дали ще стане като наругаем някого, който няма реална вина за това, че ние сме в дисконфортно състояние, или ще се излее в порой от удари..., никой не знае по какъв начин натрупаният заряд от негативи ще излезе навън и дали няма някой невинен да си го отнесе...", предупреждава Мария Митева.

А как превантивно да се работи това да не се случва?

"Ако един човек е бил избухлив, гневен, сприхав от малък, ако никой не му е помогнал той да го осмисли, то той си остава такъв и като възрастен. Това е неговият модел на поведение. Детето е като бял лист. То почва да пише своята лична история първо по впечатленията си в семейството. Родителите са онези модели на поведение, които детето наблюдава и попива. Когато в едно семейство атмосферата е спокойна, детето се чувства добре. То е уравновесено и има самочувствие. Но в семейство, в което взаимоотношенията се крепят на спорове, има караници, бащата посяга на майката, тя- на детето, а детето на кого да си "го изкара"? И става така, че детето отреагира тези негативи върху свои връстници. Това се случва, защото такива деца не знаят по какъв друг начин да общуват- те са видели у дома само това и го смятат за нормално. В училище ние работим индивидуално с такива деца. Стремим се да помогнем такова дете да стане постепенно по-балансирано, по-спокойно, по-толерантно. Да се научи да поема отговорност за постъпките си. Често такива деца при възникването на конфликт казват: "Не съм аз"! Много добри резултати дава методът "да влезем в обувките на другия". Когато то разбере, че е причинило болка, страдание, срам на друго дете, първата стъпка вече е направена", споделя своя опит психологът.

Уроци колкото за деца, толкова и за възрастни, които тръгват от белия лист на детското съзнание, превеждат ни през моделите в семейството, за да ни помогнат да се "намерим" в едно общество, което страда от хронична неудовлетвореност. Уроци, които биха ни помогнали да разпознаем патовата ситуация преди отключването на агресията, за да се самообучаваме да я владеем.

"Често правя такива ролеви игри с децата- всяко от тях влиза в ролята на жертвата. Когато то разбере, че насилието е причина за болка, срам, унижение, то постепенно променя гледната си точка. Промяната на гледната точка е една малка крачка към това да поискаш да промениш себе си. Да видиш, че има и друг начин. В училище всеки ден е различен", казва Мария Митева.

Англичаните имат поговорка: "Твоята свобода свършва там, където започва моят нос". Нарушаването на тази неприкосновеност на личното пространство може ли да бъде определяно като форма на насилие?

"Овладяването на гнева, на негативните емоции, е лична отговорност на всеки един човек. На всеки се е случвало да изпадне в състояние на афект- "да излезе от кожата си". Добре би било в такива ситуации "да отстъпим крачка назад" в ситуацията, да я видим отстрани, да я преосмислим, да проявим разум. Да поемем въздух. Тези секунди са напълно достатъчни да снемем голяма част от напрежението, да овладеем този гняв, който ни кара да правим неща, за които после ще съжаляваме", дава варианти за алтернативно поведение психологът.

Направете и вие доброто си дело за деня- усмихнете се! Може точно тази усмивка да бъде онзи полъх на пеперудено крило, който ще прогони облаците и ще върне бурята в сърцето на мрака."Типа поведение, който аз много харесвам и препоръчвам, е утвърждаващото поведение. То ни помага да предаваме ядно и категорично нашите нужди, желания и чувства на другите хора. Заявяваме ги категорично, като не уронваме авторитета на нашия опонент. Не казваме твърдо "не", а използваме "аз" посланията. Така конфликтната ситуация може да се обърне и да се реши по мирен начин", препоръчва Мария Митева. 

Споделените уроци на психолога Мария Митева могат да ни бъдат полезни както в общуването ни с децата, така и с по-големите. Защото в повечето случаи разгневените и малки, и големи хора, се държат по един и същи начин. Поговорихме си още за тормоза- физически или в интернет; за това доколко са основателни твърденията, че повече склонни към насилие са мъжете; за това как да запазиш самообладание, за да успееш да свалиш напрежението и да бъдеш умиротворител в един назряващ или вече избухнал конфликт между хора, които не желаят или вече не могат да задържат юмруците си.

"Трябва да сме по-толерантни. При възникнала ситуация на повишено напрежение, да се опитаме да разберем другия, да вникнем в състоянието на другия. Да сме малко по-отворени към хората. Да сме малко по-добри. Ако съумеем да се усмихнем на повишения тон на другия- това, според мен, ще стопи голяма част от агресивните му намерения. Защото понякога само едно изслушване може да снеме болката на другия и да го накара да се почувства по-добре. А ако в рамките на един ден накараме поне един човек да се почувства малко по-добре, смятам, че сме направили доброто си дело за деня", слага своята точка на разговора Мария Митева.

Направете и вие доброто си дело за деня- усмихнете се! Може точно тази усмивка да бъде онзи полъх на пеперудено крило, който ще прогони облаците и ще върне бурята в сърцето на мрака. Хубава съботна вечер от нас- дуетът на "Калейдоскоп" Ваня Минева и Силви Сливенов.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

В женския месец  слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..

публикувано на 20.03.23 в 09:40