За любимите кулинарни рецепти на българите по света

По начин на живот, испанците са много близо до нас. Сутрин като станат глътват по едно кафе и някакво малко кроасанче и заминават на работа. От 10 до 10:30 часа имат почивка, в която вече закусват солидно- сандвичи или т.нар. тяхно бокадильо, след което продължават работа. Между 14 и 15 часа обядват обилно, а след това задължително почиват. Това е т.нар. тяхна сиеста. Дори малките магазинчета от 14 до 17 часа са затворени ... В района на Валенсия съм впечатлена от голямото количество ориз, който консумират и тяхната прословута паеля. Това е едно ястие с ориз и зеленчуци в комбинация ил

Петър Филипов е от Видин и до преди пет години беше собственик на първата ромска телевизия не само във Видин, но и в страната. Днес живее в чужбина и все още пази спомен за кухнята на Финландия, където е живял:

"Онова, което няма да забраня за Финландия е, че там на всяко хранене, задължително на трапезата им присъства маслото. Прясното мляко пък го ползват като вода и го пият непрекъснато. Другото, което ми направи впечатление е, че питейната им вода е толкова чиста, че дори нашите минерални води не могат да стигнат качеството й... Рибата също заема достойно място в кухнята на финландците. Ядат предимно сьомга. Тя присъства на трапезата им минимум два пъти седмично. Общо взето кухнята им не е лоша, макар че на пръв поглед изглежда някакъв каламбур, в който не знаеш какво са сготвили. Що се отнася до рибата, най-често я варят или я пекат на скара. На мен лично ми харесваше..."

Емилия Димитрова също е от Видин. Живее в три страни- в България, защото тук е родният й дом, в Сърбия, защото оттам е съпругът й, и в Холандия, където е през последните години. Твърди , че познава и трите кухни добре:

"Моята кухня е международна. Обичам да правя различни специалитети- италианските макарони, баниците, които внучките ми обожават, дори качамака. За него купуваме специално брашно от частни мелници и си го правим. Внучките ми знаят, че в събота и неделя са у нас на качамак с пържени яйца и българско сиренце. Сръбската скара също присъства в менюто ни, но там главен готвач е съпругът ми. Зетят, който е етнически холандец от Суринам, направо я обожава. Съпругът ми вече го  научи да пийва и по една шливовица преди вечеря... Специалитетите, които приготвя сватята ми, също са много вкусни. В Суринам много обичат пилешкото месо и кафевия боб. Без ориз също не могат, приготвят го по много начини. Внучките ми много обичат и суринамските палачинки от царевично брашно с пълнеж от месни хапки..."

Иран ще остане завинаги в спомените на Васил Михайлов от Белоградчик, който е живял там 4 години като служител в българското посолство в Техеран:

"В Иран няма ресторанти- там отиваш на пазара и сядаш да хапнеш в нещо като закусвални. Първото нещо, което ти дават е таратор, приготвен с джоджен. Той е като бонус към храната и аз скоро свикнах с него. В Иран ядат много зеленчуци и никакво свинско. Когато отидеш на някой от техните пазари, прави впечатление, че всички птици, които предлагат там- пилета, фазани и др, които са заклани, са с главите... За агнетата се отнася същото. Така е според техните религиозни закони. Във връзка с това имах един много интересен случай. Помогнах при една сделка за износ на пилета от птицекомбината в Поморие за Техеран. Седмица след като бе сключен договорът, при мен дойде един от представителите на фирмата от иранска страна и ми каза, че заминава за Поморие- щял да контролира дали клането на пилетата ще бъде съобразено с ислямските правила... Десет дни след това ми звъни директорът на птицекомбината и ми казва- "Васко, този тук ни подлуди. Има три условия за клането на пилетата.  Първото условие е, да бъдат изкарани навън и да гледат на исток. Второто е, да им се даде да пият вода и третото- да не им режем главите". Странностите в различните култури наистина са много..."

Целите интервюта и още интересни факти за националните кухни в различните страни през погледа на българите там- в звуковия файл