Големите проблеми на малките читалища

На 30 януари /събота/ от 17.00 ч. Народно читалище "Пробуда-1925" с. Флорентин, община Ново село, проведе своето отчетно събрание. Забелязахте, че е в почивен ден и извън общоприетото работно време. Защото тогава са свободни членовете на читалището, пък и много от самодейците работят и живеят във Видин.
   
Както отбеляза в своя доклад секретарят на културното средище Елита Максимова, то не е затваряно и през войните. А сега има реална опасност това да се случи. Не, че няма дейност. Напротив- тук се провежда ежегоден международен събор "Тъпан бие, хоро се вие" с вече над 400 участници. Читалището е в основата на традиционните празници- Коледа, Йордановден, Трифон Зарезан, Лазаровден и Великден, Спасовден. Младежкият танцов състав "Флорентиана" е носител на отличия от национални и международни /трансгранични/ събори и фестивали. През миналата година, съвместно с кметството, е защитен проект за основен ремонт на комбинираната сграда, в която се намират от 1977 г. 12 000 лева са отпуснати от Министерството на културата, а останалите- от общинския бюджет. Но…
   
Ежегодната субсидия от държавния бюджет не достига дори за минималната заплата и осигуровките на единствения щат, а секретарят е със специално образование и продължителен стаж. Недостигът за 2015 г. е 430 лв. Режийните разноски на читалището- ток, вода и отопление, се поемат от Общината. Телефонът е личен разход, а за всички дейности- събори, празници и участия извън селото се разчита на спонсори. Предстои пенсиониране на секретаря. Помните ли, че в други министерства и големи ведомства се вдигнаха на протест заради орязани заплати при пенсиониране? Къде и как да протестират единствените културни кадри в малките читалища? В Интернет? Те нямат дори достъп до него- нито като покритие на селото, нито като средства за такси.

Дори докладът беше написан на ръка, защото подареният преди петнадесетина години компютър беше непоправимо повреден. Било е време, когато Министерството на културата е покривало разходите за шестте заплати, предвидени в Кодекса на труда при пенсиониране. Сега всеки се спасява поединично. И вместо благодарност за положения повече от 40 години труд за запазване на културното богатство и идентичност, секретар-библиотекарят си отива с наранено сърце. А читалището ще трябва да бъде затворено за 6 месеца, за да се събере и изплати сумата, полагаща се по трудовите норми на България. Поне за 6…
   
Може би някъде има и друг опит.