Нов парк за жителите на село Арчар -

''Еко Свят'' от 11 февруари 2016 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изтича крайният срок за кандидатстване по националната кампания "За чиста околна среда". Миналата година бяха финансирани общо 477 инициативи на кметства, детски градини и училища, от които 31 от областите Видин и Монтана. В предаването "Еко Свят" ще научите какво направиха с отпуснатите средства във видинското село Арчар. Ще ви разкажем и за новото начинание на природозащитни организации да възстановят популацията на черния лешояд в България. Ще разберем и как врачанските ловни дружинки се борят с увеличената популация на чакалите.

Жителите на с. Арчар, общ. Димово имат нов парк. Той се намира близо до главния път, който минава през селото и е изграден по Националната кампания "За чиста околна среда". Инициативата е под мотото "Моето село - китно и зелено", разказа кметът Венелин Атанасов:

"Поради различни обстоятелства по- късно го направихме и той стана в рамките на месец- месец и половина. Комисия от РИОСВ Монтана прие обекта. Остана само засяването на райграса, понеже може при поникването да измръзне и го оставихме за пролетта."

Положени са 56 кв.м плочки, 150 кв.м бордюри, 54 кв.м дъсчена ограда. Има 5 нови пейки и 5 осветителни тела, 4 кошчета. Засадени са 20 рози и 60 туи. Кметството е поело ангажимент да се грижи и да поддържа новия парк. Освен него има и други зелени площи, за които трябва да се полагат грижи. За такива дейности обаче кметът не може да разчита на назначените по мерките за временна заетост, защото няма такива. Засега за зелените площи се грижи параджията.

На 15 февруари изтича крайният срок за училища, детски градини и обединени детски комплекси, а на 26 февруари за общини и кметства за подаване на документи по ежегодната Национална кампания "За чиста околна среда" на тема "Обичам природата- и аз участвам". Резултатите от извършеното класиране на постъпилите заявления ще бъдат обявени в срок до 8 април на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Снимка

Участници в конкурса могат да бъдат общини и кметства, държавни и общински училища, детски градини и обединени детски комплекси от цялата страна. За реализиране на всеки от класираните проекти ще бъдат предоставени средства в размер до 10 000 лева за общини и кметства и до 5 000 лева за училища, детски градини и обединени детски комплекси. При оценяване на предложените проекти ще се има предвид пълнотата на съдържанието им, оригиналността на идеите и цялостното им оформление. Кампанията цели повишаване на екологичната култура и популяризиране на съвременните образователни и възпитателни тенденции, свързани с опазването на околната среда. С доброволния труд на гражданите се осъществяват инициативи по залесяване и зацветяване на площи, възстановяват се зони за отдих, ремонтират се детски и спортни съоръжения и други.

След девет години на работа и напрегнато очакване, екипът на Спасителния център на "Зелени Балкани" може да се похвали с първото снесено яйце на брадати лешояди в България от повече от 60 години. Още от създаването на Центъра през 1996 година, една от идеите на основателите му е връщането на изчезнали от България видове, като в първите редици стои именно брадатия лешояд. Първата крачка в тази посока бе направена през 2007 година, когато в Центъра на Зелени Балкани пристигнаха два брадати лешояда, изпратени от размножителен център Ричард Фауст, в Австрия. И до сега това са единствените живи брадати лешояди в България от изчезването им през средата на миналия век, съобщават на сайта си от "Зелени Балкани". В крайна сметка до постигане на крайната цел, а именно брадати лешояди да се реят в небето на България отново, има още доста време.

Не по- малко важен е и успехът на проект "Завръщане на лешоядите в България", който доведе до успешното възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид в Стара планина, след като видът се считаше за изчезнал повече от 70 години. Тази година са открити три сигурни двойки. Няколко други възрастни птици редовно се появяват на площадките за подхранване, поддържани в рамките на една друга екологична инициатива, наречена Светло бъдеще за черния лешояд, така че е възможно да има още гнездящи двойки. В района на Кресна са установени 5 двойки, които проявяват брачно поведение и строят гнезда, като първото яйце там се появи на 29 януари тази година. Птиците от района на Врачански Балкан миналата година отгледаха успешно своето първо малко - Мишел.

Черен лешояд, снимка: Зелени Балкани

Говорим за лешоядите, защото в България започна нов седемгодишен проект, посветен на възстановяването на черния лешояд. По него ще работят 5 партньора от 4 държави. Черният лешояд е изчезнал като гнездещ вид от нашата страна преди повече от 100 години. За инициативата разказва Симеон Марин от "Зелени Балкани".

"Преди е бил широко разпространен. Последното известно находище и от района на Провадия. През следващите 7 години се очаква общо от Испания да бъдат внесени 48 черни лешояда, които по специална методика да бъдат освобождавани в природата на България в района на Благоевград, Котел и Сливен. В края на тези 7 години очакваме да има създадена някоя гнездеща двойка. Този проект беше предхождан от един 5-годишен проект за белоглавия лешояд. 210 птици са внесени от Испания основно. И вече имаме първата гнездеща двойка с успешно отгледано малко във Врачанския Балкан", каза Симеон Марин.

Черните лешояди няма да бъдат изкуствено разселвани на територията на Врачанския Балкан, както се случи с белоглавите лешояди. Когато този вид се размножи и започне да се възстановява като гнездящ вид в България, птиците може и сами ще долетят. Черният лешояд, като и другите видове, са изчезнали след като започнало да се използва отрова за борба с вълците в края на 19 и целия 20 век.

През следващите 7 години ще се работи по подобряване на условията за гнездене и хранителната база, подпомагане на местните животновъди, увеличаване на едрия копитен дивеч, намаляване на заплахите за живота на черните лешояди. Целта на "Зелени Балкани" и другите екологични организации от Европа е да се създаде гнездяща популация черни лешояди в България, за да възстанови връзките между популациите на вида на Балканите (Гърция) и Крим и тези в Алпите и на Пиренейския полуостров. През 2018 година е планирано да започне освобождаване на черни лешояди, внесени от Испания в района на Кресна, Югозападна България и Източна Стара планина. Едновременно с това ще бъдат внесени и освободени още 60 птици от белоглавите лешояди.

Популацията на чакали в България се е увеличила неимоверно през последните 20 години, което превръща отстрелът на този хищник едно от задължителните действия на ловните дружинки - това разказа пред Радио ВИДИН Стоян Стоянов от Ловно-рибарското дружество във Враца. През зимата усилията на ловците са насочени към запазване на популацията от полезния дивеч, което включва и прочистване на горите и полята от хищниците. Стоян Стоянов разказва кога може да се стреля по хищници:

"Повечето хищници - като лисица, вълк, чакал, отстрелът им е разрешен целогодишно с изключение на размножителния период… Съобразяваме се с това изискване, за да не ни атакуват природозащитни организации… Макар че за последните 20-ина години популацията на чакали нарасна неимоверно и само в България има повече от този хищник от цяла Западна Европа. През последните години има много сериозен натиск да се спре отстрелът на вълците, за да се увеличи популацията им. Ако това се приеме, ще се навреди на полезния дивеч", предупреждава Стоян Стоянов:

В природата има неписани закони и един от тях гласи, че когато има повишена популация на хищници, има и повече полезен дивеч, тъй като зайци, фазани, яребици и други пернати са храната на хищниците. През последните години обаче държавата вече не дава пари за отстрел на хищници, затова ловно-рибарските дружества компенсират този ангажимент:

"За да поощрим нашите ловци, ние взехме решение на общо събрание да изплащаме тези премии и го правим от няколко години. За убита лисица или чакал например даваме по една кутия патрони. Как става отчитането? При мен се носят предните лапи от чакала, а от лисиците - ушите и края на опашката."

Снимка

От миналата година има и допълнително изискване - да се предоставят проби от убитите животни, за да се установи дали има смисъл от ваксините за дивите животни. Ловците обаче не одобряват това изискване, защото хищниците понякога носят зарази, имат и паразити.

"Страхуват се от зарази. Освен това чакалите и лисиците са пълни с бълхи, с кърлежи през лятото… За кой знае какви щети и вреди не можем да говорим, но покрай селата Мраморен, Голямо и Горно Пещене получаваме сигнали, че чакалите вият нощем. Понякога влизат и в дворовете на крайните къщи и през деня и отмъкват кокошки или други дребни животни", казва още Стоян Стоянов.

Където има най-много вълци, няма чакали. Вълци има в районите с горски масиви. Например, района от Понора, Милин камък, Баница, Борован…Там, където няма вълци, има популация на чакали.

Преди години ловните дружинки около Власатица, Бели извор, Краводер трудно са убивала хищници, но през последните години популацията им се е увеличила, което показва, че те намират храна и се местят от една зона в друга. Има други дружинки, които наблягат на груповия лов, например на диви прасета. Такива са дружинките от Тишевица, Горно и Голямо Пещене. И въпреки добрия отстрел от тези райони най- често има жалби.

Споделете

Нов парк за жителите на село Арчар

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

"Музикална зона": Песни с красиви женски имена

За БНР

Радио Видин